Решение № 3132 от 15.07.2020, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3132/15.07.2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ при участието на секретаря Ани Динкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17318 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес: *** , срещу К.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: *** - партер, иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1754,20 лв., представляваща получена от ответника в качеството му на пълномощник на ищеца сума по сключен договор за прехвърляне на вземане от *г. между цедента „К.Г.“ ЕООД и цесионера „И.“ ЕООД и неотчетена от ответника.

Твърди се в исковата молба, че на 11.08.2014г. бил сключен договор за цесия между цесионер „К.Г.“ ЕООД и цедент Д. Т. Ж., с който ищецът е придобил вземане в размер от 1854,20лв., представляваща платена без основание стойност на ел. енергия по фактура № *г. С последващ договор от 23.10.2014г., ищецът, чрез ответника като негов пълномощник, прехвърлил същото вземане на „И.“ ЕООД за цена от 1754,20 лв., която била заплатена в брой на пълномощника Т.. През 2016г. „И.“ ЕООД е предявило иск срещу „Ен. - Пр. Пр.“ АД за заплащане на сумата от 1854,20 лв. С определение № *г. на ВРС, на основание чл. 224, ал. 2 ГПК, горната сума била отредена в полза на „И.“ ЕООД. С решение от 13.04.2017г. искът бил уважен. Твърди, че към датата на сезиране на съда, пълномощникът на ищеца не е отчел в касата на дружеството получената от него сума в размер на 1754,20 лв., представляваща продажната цена по сключената сделка. По реда на чл.

143 от ГПК ищецът е допълнил твърденията си в о.с.з., като е оспорил действителността на представеното от ответника тристранно споразумение от 2014г., като нищожно поради заобикаляне на законите за данъчно облагане в страната, както и поради противоречие с добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на престациите, както и като относително недействително на основание чл. 40 от ЗЗД, поради сговаряне на пълномощника на ищеца, а именно ответника, с трето лице „И.“ ЕООД във вреда на упълномощителя.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът К.Т., депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва се ответникът да е получил от „И.“ ЕООД процесната сума. Сочи, че в договора е записано, че сумата е платена на цедента, а не на пълномощника. Възразява се, че по силата на допълнително споразумение от *г. към договора за цесия от същата дата, ответникът е върнал обратно на „И.“ ЕООД сумата, предмет на иска. Поддържа се, че пълномощникът е разполагал с представителна власт и да изменя договора за цесия. Допълнителното тристранно споразумение било сключено поради липса на представителна власт на Д.А., записана като управител на „И.“ ЕООД. „И.“ ЕООД заместило в дълг „К.Г.“ ЕООД по отношение на задължението към първоначалния цедент Д.Т. Ж.. К.Т. върнал получената от „К.Г.“ ЕООД по първоначалния договор за цесия парична сума. „К.Г.“ ЕООД било в невъзможност да заплати задължението си по договора за цесия с първата страна Данко Жечев, поради което приело третата страна „И.“ ЕООД да го замени като длъжник и да заплати на първата страна сумата, като в замяна се задължава да прехвърли безвъзмездно вземането си от „Ен. Пр.-Пр. “ АД. ЕТ Д.Т. Ж., чрез адв.

Т., се съгласил да получи сумата от „И.“ ЕООД. „И.“ ЕООД поело задължението към Ж., като приело вземането от „Ен. - Пр. Пр.“ АД да му бъде прехвърлено от „К.Г.“ ЕООД безвъзмездно, като заявило, че ще заведе и финансира съдебно дело. Адв. Т. върнал сумата от 1754,20 лв. на „И.“ ЕООД, респективно няма какво да бъде предадено като отчет по твърдяната поръчка. Отделно се поддържа, че ответникът е върнал сумата, предмет на иска, на първоначалния цедент. Поддържа се и че липсват наведени твърдения кога е сключен договорът за поръчка, в каква форма, какъв е срокът за връщане на сумата. Оспорва се съществуването на договор за поръчка между страните. Моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на разноски.

В проведеното открито съдебно страните поддържат изразените позиции по спора, като доразвиват доводите си в писмени бележки.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна:

По делото е представен договор за прехвърляне на вземане от 11.08.2014 г., по силата на който Д.Т. Ж. в качеството си на цедент, чрез ответника адв. К.Т. като пълномощник, прехвърля на „К.Г.“ ЕООД, в качеството му на цесионер вземането си към длъжника „Ен.-Пр. Пр.“ АД в размер на сумата от 1854,20 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия за периода 11.02.2011 г. до 09.08.2011 г. за обект с абонатен № * и клиентски № *, за който е издадена фактура № *г. на основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Уговорена е цена от 1754,20 лв., която следва да бъде заплатена изцяло и в брой от цесионера на цедента в срок от шест месеца, считано от датата на подписване на договора.

С договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г. „К.Г.“ ЕООД, чрез пълномощникът си адв. К.Т., в качеството си на цедент, прехвърля на цесионера „И.“ ЕООД, действащо чрез управителя си Д. Т. А., гореописаното вземане в размер на 1854,20 лв. към длъжника „Ен.-Пр.Пр.“

АД, срещу цена от 1754,20 лв. Изрично е уговорено, че цедентът прехвърля на цесионера вземането срещу сумата от 1754,20 лв., която е изцяло платена в брой от цесионера на цедента, за което при подписване на договора същия служи за разписка.

По делото е представено пълномощно без дата (л. 18), по силата на което „К.Г.“ ЕООД чрез управителя си П. Н. е учредило на адв. К.Т. с широка представителна власт както за процесуално представителство, така и да се разпорежда с всички вземания на дружеството, при условия, които намери за добре, включително но не само да уведомява от името на дружеството съответния длъжник за сключени договори за прехвърляне на съответните вземания, както и да извършва всякакви други правни и фактически действия на управление и разпореждане с всички вземания на дружеството. Отразено е изрично, че пълномощникът има правото да получава от името на търговеца и за негова сметка плащания на всички дължими вземания, да получава всякакви суми дължими по изпълнителни дела по свободно избрана от пълномощника банкова сметка ***. В пълномощното е посочено, че пълномощникът има право да договаря сам със себе си, както и с други лица, които адвокатът също представлява, при каквито условия адвокатът прецени, да препупълномощава други лица с горните права, а при съмнения пълномощното да се тълкува в полза на упълномощения. Пълномощното е безсрочно.

Към доказателствата по делото е приобщено тристранно споразумение от 23.10.2014 г. сключено между Д.Т.Ж., „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД, като първите двама са представлявани от ответника, а последният от управителя Т. Н. Д. В споразумението страните са се съгласили, че към * г. „К.Г.“ ЕООД не е заплатил на Д.Т. Ж. цената от 1754,20 лв. по първата цесия, чиито падеж е * г.

Отразено е още, че към дата 23.10.2014 г. „К.Г.“ ЕООД е в невъзможност да заплати цената до * г., поради което дружеството приема третата страна „И.“ ЕООД да го замени по договора като длъжник по задължението и да заплати на кредитора Д.Т. Ж. сумата на падежа на задължението – 01.02.2015 г. Изрично е посочено, че договорът за прехвърляне на вземането от 23.10.2014 г. е сключен без представителна власт, поради което се изменя съобразно съдържанието на споразумението, надлежно подписано от законния представител на „И.“ ЕООД. На следващо място в споразумението е отразено, че Д.Т.Ж. се съгласява да получи на падежа дължимата сума по първата цесия от третата страна – „И.“ ЕООД, на основание чл. 22, изр.2 от ЗЗД, която да му заплати сумата по първата цесия, включително е съгласен „И.“ ЕООД да замести длъжника „К.Г.“ ЕООД по първата цесия на основание чл. 102, ал.1 от ЗЗД. По-нататък в споразумението „И.“ ЕООД заявява, че поема задължението към първоначалния цедент Д.Т.Ж. като замества в дълг ищеца, както и че се съгласява вземането от „Ен.-Пр. П.“ АД да му бъде прехвърлено от „К.Г.“ ЕООД безвъзмездно, като заявява, че ще финансира и заведе съдебно дело за своя сметка, както и ще назначи юрисконсултите на „К.Г.“ ЕООД в дружеството на трудов договор и ще им заплаща отделно трудово възнаграждение. В споразумението е отразено и че адвокат К.Т. в качеството си на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД връща /предава/ на „И.“ ЕООД сумата от 1754,20 лв., за което страните се съгласяват, че е платена изцяло и в брой от адв. К.Т. на „И.“ ЕООД при подписване на споразумението, като същото служи за разписка за плащането.

Представено е справка за актуално състояние от Адвокатски съвет – В., видно от която към 10.02.2020 г. Д.Т.А. е действащ сътрудник на адвокат К.Т..

По делото е представена покана от „К.Г.“ ЕООД до адв. К.Т. чрез нотариус Б. В., рег. № * на НК, с която дружеството чрез управителя си П. Н. е уведомил ответника, че последният не е иззпълнил задълженията си п чл. 281 и чл. 284 от ЗЗД като пълномощник на ищеца да го уведоми за сключените на 23.10.2019 г. 297 договори за цесия, да отчете извършените правни действия, да представи подписаните договори, както и при какви условия са сключени. В тази връзка с поканата ищецът е дал на ответника тридневен срок от получаването ѝ да представи оригинали или заверени за вярност преписи от договорите в кантората на нотариус Б.В. Видно от нотариалното отразяване на гърба на документа помощник-нотариусът четирикратно е посетил адрес в гр. В., ул.

„Г. Ж.“ № *- партер, в периода 27.10.2017 г. – 01.12.2017 г., като ответникът не е бил намерен на адреса, нито пък лице съгласно да получи поканата. Сочи се, че при последното посещение е залепено удедомление по чл. 47 от ГПК, както и че поканата е редовно върчена на 18.12.2017 г. при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.

Като доказателства по делото е представена нотариална покана на нотариус Б. В., рег. № * на НК (л. 44) до „И.“ ЕООД, чрез управителя на дружеството Р.М., с която „К.Г.“ ЕООД кани третото-лице да предтави в четиринадесет дневен срок в оригинал или заверени за вярност копия от 297 договора за цесия, както и да извърши плащания по тях. При неизпълнение ищецът е посочил, че ще счита сделките за симулативна, привидна, сключена чрез пълномощник при липса на съгласие и в противоречие с добрите нрави, следователно нищожни и не пораждащи правни последици. Видно от нотариалното отразяване върху разписка на л. 46 и 47 поканата е връчена на представител на „И.“ ЕООД на 22.03.2018 г.

Като доказателства по делото е представено уведомление на нотариус Б.В., рег. № 124 на НК (л. 49) до адв. К.Т., връчено на колега от кантората му на 18.12.2018 г., с което ответникът е поканен в едноседмичен срок да представи всички договори и документи, които е подписвал в качествот си на упълномощено лице от „К.Г.“ ЕООД. Моли се да бъдат върнати заверени за вярност с оригинала всички договори за правна защита и съдействие изготвяни между ответника и ищеца, както и такива сключение П. Н.К. В уведомлението е отразено още, че дружеството чрез управителя си е оттеглило представителнат власт от ответника с изявление от 2020.2017 г. и настоява да се върне оригинала на пълномощно с дата 04.07.2014 г.

По делото е приложено ч.гр.д. № * г. по описа на РС-Варна (към гр.д. № * г. на ВРС), видно от което в полза на „И.“ ЕООД е издадена Заповед за изпълнение № * г. срещу „Ен.-Пр. Пр.“ АД, за сумата от

1854,20 лв., платена в полза на длъжника

„Ен. - Пр. Пр.” АД по издадено дебитно известие

№ * г. на стойност 1854,20 лева, начислена от длъжника при първоначална липса на правно основание, представляваща служебно коригирана непотребена електроенергия за обект с абонатен № * и клиентски № *, с адрес на потребление: гр. Д., ж.к. „Хр.Б.”, № *, вх. *, ап.* и титуляр Д.Т.Ж., ЕГН **********, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия, сключен на 11.08.2014 г. от Д.Т. Ж.на ”К.Г.” EООД, ЕИК *, което вземане в последствие е прехвърлено от ”КНМ Груп” EООД, ЕИК * на ”И.” EООД, ЕИК * с договор за цесия от 23.10.2014 г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението в съда – 13.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски. Срещу заповедта е подадено възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което дружеството „И.“ ЕООД е предявило иск по чл. 422 от ГПК, въз основа на който е образувано приложеното гр.д. № * г. на ВРС, прекратено с влязло в сила определение от 28.11.2016 г., на основание чл. 224, ал.2 от ГПК, доколкото ответникът „Ен. - Пр. Пр.” АД е вложил исковата сума, с твърдения, че същата се претендира извънсъдебно от него и от „К. Г.” EООД, което дружество обаче не е пожелало да встъпи в делото.

Разпечатката съдържа 29 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17db1f18-bbf7-4d15-b80d-f2903c38bfb0