Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9450 от 17.07.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 557/2026
Вид
Решение № 9450
Подписан
17.07.2026
В сила
05.08.2026
Състав
Борислав Милачков

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 и 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143 и 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.12, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.12, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.137, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 248 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 284, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.284, ал.5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.2, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3, ал.1 и ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3 ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.116 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 9450

Варна, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIV състав, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

При секретар НИНА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ административно дело № 20267050700557 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба от С. П. С., [ЕГН], понастоящем в ЗЗОТ „Дебелт“ против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди изразяващи се в снижен слух, породен от това дискомфорт, притеснение, чувство за зависимост и малоценност за периода от 21.11.2023 г. до 5.12.2024 г., в размер на 20 000 лв., както и за претърпени от него неимуществени вреди изразяващи се в снижен слух, породен от това дискомфорт, притеснение, чувство за зависимост и малоценност, чувство за обида и омерзение за периода от 12.12.2024 г. до 27.01.2025 г. в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

В исковата молба се сочи, че на 05.12.2024 г. С. бил прегледан от външен лекар – УНГ, като в приложен амбулаторен лист му били предписани медикаменти – „Зинат“, „Деслоратадин“, „Ксилогел“. При предходен преглед от специалист УНГ, било установено, че С. има ушна кал. В периода между двата прегледа, поради понижаването на слуха изпитвал дискомфорт. Макар и да спазил назначената терапия и по настоящем изпитвал дискомфорт, поради намаление на слуха. С. молил неколкократно да бъде изведен за промивка, като подадените му писмени молби били неглижирани. Твърди, че затворническата администрация не е спазила указанията на д-р С. и не го е извела на промивка 7 дни след 05.12.2024, както е посочено в амбулаторния лист. Моли ответника да бъде осъден да заплати 20 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди: снижен слух, породен от това дискомфорт, притеснение, чувство за зависимост и малоценност за периода от 21.11.2023 г. до 05.12.2024 г., както и за периода от 12.12.2024 г. до 27.01.2025 г. за претърпени имуществени вреди /същите, описани по горе, плюс чувство за обида и омерзение/ със сума за обезвреда в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, за неизвеждането му за промивка, въпреки препоръките на специалист.

В съдебно заседание участва лично, чрез видеоконферентна връзка и поддържа исковете си. Сочи, че при извършен преглед в Медицинския център на затвора, лекарят е издал медицинско направление, което му е предоставено лично, но медицинската сестра не го е вписала в журнала, което е забавило прегледа при специалист УНГ повече от година. Сочи, че адм. дело № 2285/2023 г. е свързано с медицинското направление, по което не е осъществена навременна медицинска помощ. Отправя искане за уважаване на исковете и прави възражение за недължимост на претендираното юрисконсултско възнаграждение на чл. 286, ал. 2 и 3 от ЗИНЗС, във вр. чл. 78 ГПК ал. 8, във вр. чл. 143 и 144 от АПК.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, чрез юрисконсулт С., в писмен отговор от 12.06.2026 г. изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Сочи, че в тежест на ищеца е да ангажира доказателства и да прояви доказателствена активност по отношение установяване на фактите и обстоятелствата, от които твърди да са настанили вредите, доколкото ЗИНЗС не въвежда презумпция за наличието на допуснати нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, а само за настъпването на неимуществени вреди. Позовава се на медицинска справка от 04.08.2024 г. издадена от Р. П. - фелдшер в Затвора Бургас, с посочени за процесния период извършени прегледи на ищеца и предписаните медикаменти. Отправено е искане за отхвърляне на предявения иск и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, включително и при частично уважаване на иска.

Контролираща страна – прокурор в Окръжна прокуратура – Варна посочва, че от събраните доказателства се установява, че е предоставено лечение на ищеца, поради което исковата му претенция не следва да се уважава.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Адм. дело № 170/2024 г. на Административен съд - Бургас е продължило като адм. дело № 557/2026 г. на Административен съд – Варна.

От Справка от началника на Затвора Бургас е установено, че С. П. С. е осъден с влязла в сила на 13.03.2024 г. присъда № 9/08.02.2023 г. по НОХД № 665/2022 г. на Окръжен съд – Бургас и търпи наказание лишаване от свобода в размер на 20 години, на основание чл.116 НК, при първоначален строг режим от 29.06.2022 г. и начало на наказанието 03.10.2021 г. За първи път търпи наказание „лишаване от свобода“. Постъпил е в Затвора Бургас на 29.06.2022 г. в приемно отделение, от 05.07.2022 г. е настанен във 2-ра зона за повишена сигурност на основание чл. 248 ЗИНЗС. От 04.04.2024 г. във връзка с влязла в сила присъда е преместен в първа затворническа група в ЗО Дебелт, където се намира в момента.

От Амбулаторен лист № 233255022157 от 21.11.2023 г., издаден от д-р Н. А., специалист УНГ се установява, че е поставена диагноза – J32.0, J34.2 – хроничен максиларен синуит, девиация на носната преграда. Поставена е анамнеза: Оплаква се от хрема, затруднено дишане, кашлица от около година. Описано обективно състояние: Р- Девиация на носната преграда с конвекситет на дясно хиперемиана. Оточна носна лигавица. Стеснени носни ходове. Ф- Умерено хиперемирана фар.лигавица, слеузно-гноен секрет по задна фар.стена. О-церумен дв. Назначена е платена терапия: HPH2332520235F8: LEVOXA Film-coated tablet 500 mg7, D 2 оп. S 1х1 за 14 дни; външна терапия – Назик таб.амбролекс, Синулан форте.

От Амбулаторен лист № 243404024СС8 от 05.12.2024 г., издаден от д-р П. С., специалист УНГ се установява, че е поставена диагноза – J32.9 – хроничен синузит, неуточнен. Поставена е анамнеза: От известно време се оплаква от главоболие, запушен нос, хрема. Описано обективно състояние: Предна риноскопия – оточна носна лигавица с оскъдно к-во слузест секрет. Отоскопия – в двата външни слухови провода се вижда твърд церумен. Назначена е терапия: „Зинат 500“ 2 пъти по 1 таблетка, „Деслоратадин“ по 1 таблетка вечер, Ксилогел 0,1 %, за церумена – капки олио за 7 дни, и евентуална промивка.

От медицински фелдшер Р. П. е изготвена медицинска справка за С. и са представени доказателства, на които се основава /л.34-116/.

І. Проведени са медицински прегледи в МЦ Затвора Бургас с получена медикаментозна терапия, вписани в Книга за медицински прегледи на лишените от свобода. След всяко записване за прегледа е положен подпис от С.. През процесния период са извършени прегледи на С. на следните дати: 21.11.2023 г., 27.11.2023 г., 09.01.2024 г., 11.01.2024 г., 23.01.2024г., 26.01.2024 г., 14.02.2024 г., 08.02.2024 г., 20.02.2024 г., 27.02.2024 г., 13.03.2024 г., 19.03.2024 г., 15.04.2024 г., 19.04.2024 г., 22.04.2024 г., 13.05.2024 г., 22.05.2024 г., 27.05.2024 г., 24.06.2024 г., 01.07.2024 г., 05.08.2024 г., 26.08.2024 г., 27.08.2024 г., 29.08.2024 г., 05.09.2024 г., 09.09.2024 г., 20.09.2024 г., 30.09.2024 г., 07.10.2024 г., 11.10.2024 г., 16.10.2024 г., 28.10.2024 г., 04.11.2024 г., 02.12.2024 г., 05.12.2024 г., 16.12.2024 г., 30.12.2024 г., 09.01.2025 г.

ІІ. Съгласно справката през процесния период са извършени следните прегледи при специалист:

Преглед от д-р А. – УНГ с издаден амбулаторен лист № 233255022157/21.11.2023 г. и поставена с диагноза: хроничен максиларен синуит, Девиация на носната преграда;

Преглед от д-р А — гастроентеролог с издаден амбулаторен лист № 2404547F38/14.02.2024 г. и поставена диагноза — Гастродуоденит, неуточнен;

Преглед при д-р Ш. – съдов хирург с издаден амбулаторен лист № 2424240451ЕЕ/29.08.2024 г. и поставена диагноза Варикозни вени на долните крайници без язва или възпаление;

Преглед от д-р С. - УНГ с издаден амбулаторен лист № 243404024СС8/05.12.2024 г. и поставена диагноза -Хроничен синуит.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на исковете е чл.284 вр. с чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Предявените искове са допустими – предявени от лице, търсещо защита на претендирано свое право на обезщетение, произтичащо от нарушение на правата му по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС.

Съгласно чл.3, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС /ППЗИНЗС/, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е специализирана административна структура към Министерството на правосъдието. На основание чл.12, ал.1 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Съобразно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. Ищецът твърди, че неимуществените вреди са нанесени в Затвора – Бургас и в ЗО Дебелт към Затвора - Бургас, където е бил през процесния период 21.11.2023 г . – 27.01.12.2025 г. На основание чл.12, ал.1 от ЗИНЗС ръководството на Затвора – Бургас се осъществява от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, т.е. това е юридическото лице, към което се числи администрацията на Затвора – Бургас. Съгласно чл.205 от АПК, приложим на основание чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Не е въведено изискване юридическото лице да е първостепенен разпоредител с бюджетни средства, за да е надлежен ответник, поради което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, въпреки че е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, е надлежен ответник по предявените искове .

Съгласно чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3. Предвидено е с чл. 3, ал.1 - Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение; ал.2 - За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

С първия предявен иск ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в снижен слух, дискомфорт, притеснение, чувство за зависимост и малоценност за периода от 21.11.2023 г. до 5.12.2024 г., причинени от незаконосъобразни бездействия от страна на служителите на ответника по осигуряване на преглед от специалист УНГ и при отстраняване на ушна кал /церумен/ от ушите.

В ЗИНЗС и в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието, се съдържа нормативно установено задължение на администрацията в местата за лишаване от свобода за създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им наказание /чл.128, ал.1 във връзка с чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.

От приобщените по делото доказателствата не се установяват незаконосъобразни бездействия от страна на администрацията в Затвора – Бургас и ЗО Дебелт към Затвора - Бургас, изразяващи се в неосигуравяне на преглед при специалист УНГ за периода 21.11.2023 г. до 05.12.2024 г. При проведеният преглед на 21.11.2023 г. от д-р А., специалист УНГ, за който е издаден амбулаторен лист № 233255022157, наред с основаната диагноза хроничен максиларен синуит е установен церумен, но конкретна терапия за него, медикаментозна или чрез промивка, не е предписана. В амбулаторния лист не е посочено да е издавано медицинско направление. Следва да се подчертае, че за да има бездействие по осигуряване на определен вид медицинска помощ на С., е необходимо да се установи, че лишеният от свобода обективно е имал нужда от определено лечение и/или медицинска процедура, доказателства за което не са представени. Не на последно място, съгласно разпоредбата на чл.137, ал.1 от ЗИНЗС, при несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение, лишеният от свобода за своя сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения. В този случай на консултанта се осигурява достъп до молителя. По делото липсват доказателства ищецът да се е възползвал от това си право и да е предприел такива постъпки.