Решение № 14081 от 17.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14081 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110144488 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от В. К. Б., ЕГН **********, гр. София, чрез адв. Г., против С. М. Г., ЕГН **********, гр. В., чрез адв. Н., за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие на причинена средна телесна повреда при ухапване от куче, което се намирало под надзор на ответника, при инцидент на 05.08.2018 г. на платен охраняем паркинг, намиращ се на ул. „Б.“ № *, гр. С., за което е бил осъден с влязло в сила Решение от 27.10.2022 г. по НАХД № 1443/2021 г. по описа на Cофийски районен съд /СРС/, НО, 21 състав, считано от датата на депозиране на исковата молба, а именно 04.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и извършените съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба са налице твърдения, че на 05.08.2018 г. около 03.30 ч. ищецът паркирал собствения си лек автомобил на платен охраняем паркинг, намиращ се на ул. „Б.“ № *, гр. С.. Твърди, че в колата се возила и неговата съпруга, а именно лицето Н. Б.а. Налице е твърдение, че след като ищецът паркирал автомобила, двамата със съпругата му излезнали от превозното 1 средство и се насочили пеша към изхода на паркинга. Твърди, че внезапно съпругата му извикала и паднала на земята, а когато ищецът се обърнал същият видял, че съпругата му е била захапана от куче порода „Американски старфордширски териер“. Налице е твърдение, че ищецът вкарал ръката си в устата на кучето, с което действие успял да освободи съпругата си от неговия захвата. Твърди, че към него се приближил човек, с чиято помощ двамата успели да обезвредят кучето, завързвайки го с въже.

Изложено е твърдение, че на мястото е пристигнал екип на спешна помощ, който го откарал в ****„Н.И.П.“, където му била оказана първа помощ. След оказаната помощ, ищецът и съпругата му отишли в Съдебномедицински кабинет гр. С., ул.“З.“ №*, където след извършен медицински преглед на ищеца било издадено СМУ № 259.08.2018 г. oт 05.08.2018 г. В тази връзка, извършилият прегледа лекар установил наличието на четири рани от ухапване от куче на предмишницата, като заключил, че всяка от раните е причинила временно разстройство за здравето неопасно за живота - лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.

С оглед обстоятелството, че болките на ищеца продължили, същият се обърнал за медицинска помощ в Медицински институт – МВР, клиника по ортопедия и травматология, където след направена рентгенова снимка било установено наличие на чуждо тяло в една от раните в областта на екстензорната група мускули от към радиално на левия горен крайник, представляващ лява предмишница. След прием в болничното заведение, откритото чуждо тяло било определено като кучешки зъб, който бил отстранен посредством оперативна намеса и последващо наблюдение.

Ищецът твърди, че в резултат на извършената операция, както и във връзка с дългия възстановителен период от силните болки в областта на лявата му ръка, на същия е бил издаден болничен лист за временна неработоспособност за общо 38 дни.

Твърди, че освен физическите болки и неразположения, които ищецът е понасял през горепосочения период, същият е изпитвал силен страх от улични кучета, като и към датата на подаване на исковата молба, същият интуитивно се оглежда за евентуална поява на куче в близост до него, както и че избягва контакт с всякакви кучета след процесното събитие.

След подадена от ищеца молба до 06РУ - СДВР било образувано 2 досъдебно производство по по пр.пр. № 30344/2019 г. по описа на Софийска районна прокуратура /СРП/ и ДП 2303МК№2082/19 г. по описа на 06РУ СДВР. В хода на образуваното производство било установено, че собственикът на паркинга, явяващ се ответник в настоящото производство, е взел две кучета, които да подпомагат дейността по охраняване на паркинга, едно от които е участвало в процесното събитие.

Твърди, че в рамките на посоченото производство била назначена съдебно-медицинска експертиза, съгласно която вещото лице е представило заключение, а именно, че е била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 НК, изразяваща се в четири на брой рани на лявата предмишница, частично разкъсване на разгъвачния мускул на китката в ляво, които в съвкупност са реализирали критериите на медикобиологичния квалифициращ признак на трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата - престъпление по чл.325в, ал.1 НК. Поради това било постановено Решение от 27.10.2022 г. по НАХД № 1443/2021 г., по описа на Cофийски районен съд /СРС/, НО, 21 състав, с което ответникът в настоящото производство бил признат за виновен за това, че на датата на датата и мястото на процесното събитие същият не бил положил достатъчно грижи съгласно чл. 172, т.2 ЗВМД и чл. 35 ал.1 и ал.2 ЗЗЖ за гръбначно животно куче порода „Американски старфордширски териер“, което се намирало под негов надзор, като не е осигурил подходяща каишка и намордник, в резултат на което кучето причинило средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 вр. ал.1 НК, изразяваща се четири на брой рани на предмишницата, частично разкъсване на разгъвачния мускул на китката в ляво, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т.1 във вр. чл. 305, ал. 5 НПК вр. чл. 78а НК ответникът бил освободен от наказателна отговорност и на същия било наложено административно наказание „глоба“ размер на 1 000 /хиляда/ лева.

За установяване на твърдените обстоятелства, към исковата молба са приложени документи в заверено от процесуалния представител на ищеца копие, които се иска да бъдат приети като доказателства по делото.

Формулирано е искане за допускане на съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на подробно изложени въпроси в исковата молба, както и да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане с оглед изясняване на фактите за получаването на травмата, проведеното лечение и 3 последващото поведение на ищеца. В исковата молба е налице искане за изискване и прилагане на НАХД № 1443/2021 г. по описа на Cофийски районен съд /СРС/, НО, 21 състав по делото.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът С. М. Г., ЕГН **********, чрез адв. Н., е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен както по основание, така и по размер. Заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер, по подробно изложени съображения.

Оспорва твърдяната от ищеца фактическа обстановка, наличието на вреди за ищеца, както и наличието на предпоставките за ангажиране на имуществената му отговорността. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на предявеното в исковата молба обезщетение. Формулира възражение за изтекла погасителна давност. Прави искане за събиране на гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 50 вр. чл. 45 от ЗЗД.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

В производството не е спорно, а и от приетите като доказателства по делото се установява, че ответникът е признат за виновен с Решение от 27.10.2022 г. по НАХД № 1443/2021 г. по описа на Cофийски районен съд /СРС/, НО, 21 състав, в това, че на 05.08.2018 г. около 3:30 часа в гр. С., ул.

„Б.“ № **, на платен охраняем паркинг не е положил достатъчно грижи съгласно чл. 172, т.2 ЗВМД и чл. 35 ал.1 и ал.2 ЗЗЖ за гръбначно животно куче порода „***“, което се намирало под негов надзор, като не е осигурил подходяща каишка и намордник, в резултат на което кучето причинило средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 вр. ал.1 НК на ищеца в настоящото производство, изразяваща се четири броя рани на предмишницата, частично разкъсване на разгъвачния мускул на китката в ляво, които в в съвкупност са реализирали критериите на медико-биологичния квалифициращ признак на трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата - престъпление по чл.325в, ал.1 НК, поради което на основание чл. 378, ал. 4, т.1 във вр. чл. 305, ал. 5 НПК вр. чл. 78а НК 4 ответникът бил освободен от наказателна отговорност и на същия било наложено административно наказание „глоба“ размер на 1 000 /хиляда/ лева.

Постановеното решението е влязло в законна сила на 12.11.2022 г.

От представените по делото медицински документи, се установява, че вследствие на процесното деяние (бездействие) от страна на ответника, са били причинени телесни увреждания на ищеца. По делото е приложен лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 05.08.2018 г. на името на ищеца, /л. 15 от делото/, с основна диагноза „открита рана на други части на лявата предмишница от кучешко ухапване; чуждо тяло“, подписан от д-р М. С..

Видно от представенoто по делото съдебномедицинско удостоверение № 259.08/2018 г., изготвено от доц.д-р А. А., дм, специалист по съдебна медицина (Ръководител Катедра по съдебна медицина и деонтология при Медицински университет - София), /л. 16 от делото/, изготвено на 05.08.2018 г., след проведен преглед на ищеца е било констатирано, че травматичните увреждания, представляващи четири рани от ухапване от куче на лявата предмищница, са получени в резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, с ограничена контактуваща повърхност и биха могли да бъдат получени от зъбите на куче, по начин и време, съобщени по предварителните сведения. Съобразно изготвеното становище, всяка една от раните е причинила на ищеца временно разстройство на здравето неопасно за живота съгласно чл. 130, ал.1 от НК. Документът е бил издаден във основа на листа за преглед на СО на ***„П.“.

От приложена по делото епикриза по ИЗ № 9586/309, издадена от Медицински институт – МВР, клиника по ортопедия и травматология/л.13 от делото/, се установява, че ищецът е постъпил за лечение на 06.08.2018 г. и е бил изписан на 13.08.2018 г., в рамките на който престой е било проведено оперативно лечение за отстраняване на чужд материал, а именно кучешки зъб, в областта на раменния пояс и горния крайник на ищеца. Състоянието на ищеца при изписването е било добро, оперативната рана е била спокойна, като са били предвидени контролни прегледи след 10 дни и след 30 дни, в който период е назначена смяна на стерилни превръзки през 3 дни.

Видно от Болничен лист за временна неработоспособност № Е20181681353, издаден от Медицински институт – МВР, клиника по ортопедия и травматология, /л. 14 от делото/, с оглед възстановяването на 5 ищеца, е бил предвиден домашен отпуск в размер на общо 38 календарни дни, от които 8 дни при режим на болнично наблюдение и 30 дни домашно лечение.

От заключението на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза на доц. д-р М. Г., което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че в резултат на кучешко ухапване ищецът е получил четири рани на левия горен крайник, с чуждо тяло в раната на предмишницата – кучешки зъб, в резултат на което е настъпило възпаление в областта на раната, което наложило хирургично лечение в Медицински институт – МВР, при което е било извадено чуждото тяло и са били зашити разкъсания мускул повдигач на лявата предмищница и разкъсаната фасция. Според заключението на вещото лице е било проведено последващо следоперативно лечение с антибиотици, както и противотетанична профилактика. Вещото лице е приело, че са правилно преценени и дадени общо 38 дни отпуск с оглед възстановяването на раните от кучешкото ухапване и следоперативни корекции на лявата ръка. Счита, че вследствие на възпалителната реакция от останалия кучешки зъб в раната на ищеца е настъпило трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.