Решение № 449 от 03.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Пловдив, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330116916 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от ЗАД “Армеец“ АД против И. К. И. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.

415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за установяване на парично притезание, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8506/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав, за сумата от 5851,44 лева, представляваща изплатено от ищеца в полза на собственика на лек автомобил ****** с ДК № ******, застрахован по имуществена застраховка Каско на мПС в ЗАД Армеец с полица № ******, застрахователно обезщетение, която сума е дължима от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие – ****** г., е управлявал лек автомобил „******” с peг. № ******, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 12.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на ****** г., около ****** часа, при движение по ******, О. М., обл. П., на път ******, лек автомобил ****** с ДК № ****** се е движил по път с предимство и от дясната му страна от паркинга на фирма 1

„Валерий груп“ излязъл лек автомобил „******” с peг. № ******, управляван от ответника, който не спрял на знак Стоп, като така не се съобразил с пътните знаци, маркировката и интензивността на движението, вследствие на което е ударил л.а. ****** с ДК № ******. При удара на лек автомобил ****** с ДК № ****** са му нанесени материални щети предимно в дясната му част.

За произшествието бил съставен Протокол за ПТП № ****** г., в който е отразен механизма на произшествието, като е установено, виновното поведение на И. И.. Вследствие на произшествието били нанесени щети на стойност от 5851,44 лева, които били заплатени на увреденото лице с платежно нареждане на ****** г. Твърди, че към така заплатеното обезщетение били начислени и ликвидационни разноски от 10 лв.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Оспорва Протокола за ПТП като твърди да няма вина за настъпилото ПТП, като вината била на другия водач, който преминал в неговата лента за движение, при което автомобила удря колата на ответника странично и откача предната му броня. Твърди да не е подписвал наказателното постановление. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.

За да бъде уважен предявеният от ищеца иск срещу причинителя на вредата, по делото трябва да бъде установено наличието на предвидените в закона предпоставки, при които в полза на ищеца, в качеството му на застраховател, възниква суброгационното право, предвидено в чл. 410, ал. 1, т.

1 КЗ, които са следните: 1) валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца и увреденото лице; 2) настъпване на събитие, което съгласно договора е риск, който застрахователят покрива; 3) настъпили вреди за застрахования, които да са в причинна връзка със събитието, т.е. да са следствие от него; 4) възникнали права на застрахования срещу причинителя на вредата на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД; 5) плащане от страна на 2 ищеца - застраховател на обезщетение за настъпилите вреди в полза на застрахования.

Съдът намира, че в производството по делото кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответника се установяват.

За да възникне извъндоговорната, деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде установено по несъмнен начин настъпването на следните юридически факти – противоправно деяние, респ. авторство на деянието, вреда и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и причинената вреда. Последният юридически факт, завършващ фактическия състав, обуславящ възникването на правото на увредения да претендира обезвреда на причинените му вреди, е вината на делинквента, която съгласно оборимата презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното.

По делото е представен препис на комбинирана застрахователната полица № ****** от ******г. със срок на валидност от******г. до ****** г. по застраховки „КАСКО И ЗЛОПОЛУКИ“ за лек автомобил “******” с рег. № ******, като са представени доказателства за заплащане на премията от 1415,74 лева, установена в полза на ищцовото дружество. Следователно в производството по делото се установява, че между ищцовото дружество и собственика на лекия автомобил е възникнало валидно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС и злополука“ с период на покритие обхващащ датата на настъпване на процесното произшествие.

По делото е представен Протокол за ПТП № ****** от ****** г., съставен от младши автоконтрольор към РУ - Т. От така приложения протокол за ПТП се установява, че след посещение на местопроизшествието от административен орган по контрол на движението, последният е установил, че управляваният от ответника, посочен като участник № 1, лек автомобил „******“, с рег. № ******, нарушава знак стоп при излизане от паркинга на фирма Валерий груп и удря участник 2. В протокола е отразено, че вследствие на произшествието са нанесени материални щети на автомобила “******” с рег. № ****** – задна дясна врата, праг и джанта. Протоколът е подписан от страна на ответника, като в преклузивните това срокове по чл. 193, ал. 1 ГПК не е оспорена неговата формална доказателствена стойност, поради което и на 3 основание чл. 180 ГПК следва да се приеме, че обективираните в него изявление, изхождат от лицето, сочено като техен автор.

Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл. 125 а, ал. 1 и 4 чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1. които се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални щетичл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2. които се съставят по чл. 9 от Наредбата, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. В първата хипотеза, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. Трайна е практиката на Върховния касационен съд (така Решение № 85/ 28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г., I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т.д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. № 750/ 201 1г. на ВКС, II ТО), в която се приема, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. В този смисъл е и Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за Пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ 4 по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК - отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали значение. Свид. Г. казва пред съда, че той е съставил протокола за ПТП и знае къде се намира това място. Поради обстоятелството, че материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола.” В този смисъл следва да се посочи, че Протоколът за ПТП е подписан от ответнаика, като подписът му не е оспорен от страна на ответника в сроковете за това, поради което следва да се приеме, че протоколът обективира признание на неизгодни за страната факти, а именно относно механизма на произшествието, вината на делинквента и обстоятелството, че произшествието е причинено по вина на ответника.

Следователно установява се противоправното деяние на ответника, който е управлявал моторно превозно средство, като при допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1 т. 5 пр. 1,2 от ЗДвП, е причинил материални щети. Отделно от това по делото са приобщени и влязлото в сила НП № 18-6207-000712 от 11.09.2018г., видно от което ответникът е наказан с глоба за несъобразяване на поведението му с пътните знаци и маркировка, като е нарушил знака Б-2, отнемайки предимството на лек автомобил ****** и става причина за ПТП с материални щети.

От заключението на вещото лице по съдебно авто-техническата експертиза се установява, че при механизма на произшествието, за който има данни по делото, от техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен. Вещото лице е установило, че стойността за отстраняване на вредите, причинени на лекия автомобил е за сумата от 6289 лв. Причинно-следствената връзка между противоправното деяние на ответника и настъпилия вредоносен резултат е установена и от приетата като компетентно изготвена съдебна авто-техническа експертиза.

Вещото лице е формирало своите фактически (доказателствени) изводи въз основа на установените по делото обстоятелства, като установява, че 5 повредите съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП.

Съдът намира, че вредите са закономерна, естествена и необходима последица от деянието на ответника и настъпилото произшествие.

От приложените в производството по делото доказателства се установява, че при ищцовото застрахователно дружество е заведена щета № ******, по която е определено обезщетение в размер от 5841,44 лв. – заплатено в полза на „Омникар Ауто“ ООС с платежно нареждане от ****** г.

, на което дружество с възлагателно писмо е възложен ремонта на лек автомобил “******” с рег. № ******.

Следователно, за ищеца се е породило право на вземане на извъндоговорно основание срещу ответника - делинквент. Тъй като причинените вреди са закономерна, необходима последица от противоправното поведение ответника, съдът счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ отговорността на ответника срещу увредения от процесното пътно-транспортно произшествие, са осъществени в обективната действителност.