Решение № 160 от 22.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Пловдив, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20255001000161 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 392/19.11.2024 г., постановено по т.д. № 238/2023 г. на ОС-Стара Загора, в неговите части, с които е осъдено „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.“АД-гр.С. да заплати на Д.

Д. Н. допълнително сумата от 55 000 лв. към доброволно изплатената сума от 10 000 лв. след завеждане на делото, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във фрактура на дясната ключица, луксация на акромиоклавикуларната става, краткотрайна загуба на съзнание, разкъсно-контузна рана на гърба, както и силен стрес, страх и негативни емоции, настъпили в резултат на претърпяното от него ПТП на 26.10.2022 г. телесни увреждания, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата в размер на 10 000 лв. от 9.11.2022 г. (датата на претенцията до застрахователя) до 25.07.2023 г. (датата на доброволното плащане от застрахователя) и върху сумата в размер на 55 000 лв. от 9.11.2022 г. (датата на претенцията до застрахователя) до окончателното плащане, както и да заплати на адвокат М.

И. З. възнаграждение за оказаната безплатна помощ на ищеца в размер на 1

5 763,33 лв. съразмерно с уважената част от иска, а също и да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт ДТ в размер на 2 600 лв. и сумата 699,33 лв., представляваща разноски, платени от бюджета на съда съразмерно с уважената част от иска.

Ж а л б о п о д а т е л я т „Застрахователно акционерно дружество

Д.Б.:Ж.З.““АД-гр.С. моли решението да бъде отменено като неправилно в посочените негови части, евентуално да бъде частично обезсилено в частта му, с която предявеният от ищеца иск е разгледан за сумата над предявения първоначално размер 26 000 лв., по съображения, изложени в подадената на 21.01.2025 г. въззивна жалба. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по въззивната жалба Д. Д. Н. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 12.03.2025 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 28.06.2023 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.““АД-гр.С. да му заплати още сумата 65 000 лв. (освен доброволно изплатената от застрахователя сума 10 000 лв.) като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това неудобства вследствие на уврежданията, причинени му при и в резултат на ПТП на 26.10.2022 г., което ПТП е настъпило по вина на водача Т.Т.П. при управлението от него на лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег. №*********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира пряко от застрахователя от ищеца като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, ведно със законната лихва върху сумата от 9.11.2022 г. – датата на предявяване на застрахователна претенция пред застрахователното дружество. Претендира за присъждане на разноски.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено 2 следното:

Безспорно е между страните, че на 26.10.2022 г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег. №*********, управляван от Т.Т.П., при което като пътник в този лек автомобил е пострадал ищецът Д. Н.. Не се спори между страните, че за водача на посочения по-горе автомобил П. е имало сключена застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищеца на 9.11.2022 г. е било отправено до ответното застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за понесени от него неимуществени вреди.

Безспорно е, че от ответното застрахователно дружество преди датата на подаването на исковата молба 28.06.2023 г. не е било изплатено на ищеца обезщетение. С оглед заявените във въззивната жалба оплаквания и доводи спори се и понастоящем между страните относно наличието на виновно поведение на водача П., съответно, за наличие на основание за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество за изплащане на претендираното обезщетение с лихви, както и относно справедливия съгласно чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди и относно наличието на основание по чл. 51,ал.2 от ЗЗД за негово намаляване поради твърдяно от застрахователя наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.

Твърдението на ищеца, заявено с исковата молба, е, че настъпилото ПТП е в резултат на противоправното поведение на водача П. при управлението на автомобила, при което ПТП на ищеца са причинени посочените в исковата молба травматични увреждания фрактура на дясната ключица, луксация на акромиоклавикуларната става, дълбока рана в областта на гърба, загуба на съзнание. Твърди, че веднага след ПТП е откаран в болница, и му е била направена имобилизация с ортеза за 30 дни. Твърди, че и към момента на подаване на исковата молба продължава да изпитва главоболие и силни болки в областта на дясното рамо и ключица. Твърди, че получените при ПТП травми са нарушили обичайния ритъм и качеството му на живот и че инцидентът се е отразил изключително негативно на психиката му, тъй като е станал внезапно и по е поставил в застрашаваща живота ситуация, предизвикал е у него силен страх. Твърди, че по време на лечението е бил освободен от учебни занятия за период от 25 дни, а от часовете по физическо 3 до 20.12.2022 г. Твърди, че е заявил на 9.11.2022 г. претенция до застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, но такова не му е било изплатено. Затова претендира за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. частично от пълен размер 50 000 лв., ведно със законната лихва от 9.11.2022 г.

С подадения на 14.08.2023 г. отговор на исковата молба ответното застрахователно дружество оспорва иска за присъждане на обезщетението за причинени неимуществени вреди по основание и размер, съответно, оспорва и иска за присъждане на лихви. Твърди, че застрахованият водач П. не е нарушил разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП и не е причинил процесното ПТП.

Твърди, че претендираното обезщетение е прекомерно завишено, тъй като не съответства на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, съответно, на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищеца, както и не съответства на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период. Твърди, че вредите са съпричинени от пострадалия ищец, тъй като той като пътник не е използвал обезопасителен колан, с който МПС е било оборудвано, в нарушение на изискванията на чл. 137а-137д от ЗДвП, поради което при присъждане на обезщетение то следва да бъде намалено с 1/2. Твърди, че е извършил на 25.07.2023 г. плащане на сумата 10 000 лв. като обезщетение за ищеца.

С допълнителната искова молба от 18.09.2023 г. ищецът оспорва възраженията на ответника за липса на вина на водача П. за настъпването на ПТП, за прекомерност на претендирания размер на обезщетението и за съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат. Посочва, че с направеното от ответника плащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. на 25.07.2023 г. или месец след завеждане на исковата молба в съда застрахователното дружество потвърждава основателността на исковата претенция, като единствено я оспорва по размер.

С отговора на допълнителната искова молба от 27.10.2023 г. ответното дружество поддържа заявените с отговора на исковата молба твърдения и възражения.

В последно проведеното открито съдебно заседание по делото на 23.10.2024 г. от ищеца е заявено искане за допускане на изменение на иска за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като 4 той се счита предявен вместо за сумата 26 000 лв. частично от общ размер 50 000 лв. за сумата 75 000 лв. или без платената след образуването на делото сума 10 000 лв. – 65 000 лв. Относно иска за присъждане на законна лихва върху обезщетението е заявено искане тя да бъде върху сумата 10 000 лв. за периода от 9.11.2022 г. (датата на предявяване на претенцията за обезщетение пред застрахователя) до 24.07.2023 г. (датата на плащането на тази сума) и върху сумата 65 000 лв. за времето от 9.11.2022 г. до окончателното й изплащане. С определение, постановено в това съдебно заседание, окръжният съд е допуснал исканото изменение на иска.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя. Съдът приема за установено въз основа на приетото заключение на САТЕ, че водачът на лекия автомобил П. е било технически правилно да се съобрази с вертикалната сигнализация в района на ПТП – пътен знак А35.3 „Бализи“ (80 м. от жп-прелез), монтиран заедно с пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от означената“-30 км./ч., като при приближаване на жппрелез водачът е следвало да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, тъй като прелезът няма бариери, както и да изпълни предписанията на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, а след преминаването на жп-прелеза водачът при избиране на скоростта на движение е следвало да се съобрази със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да намали скоростта или да спре, когато възникне опасност за движението, поради което изводът на съда е, че водачът е нарушил разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП. Относно справедливият размер на обезщетението на неимуществени вреди съдът приема, че той е 65 000 лв., като при отчитане на извършеното след завеждането на делото плащане на сумата 10 000 лв. следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 55 000 лв. При определянето на този размер окръжният съд съобразява въз основа на приетото заключение на СМЕ, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил счупване на дясната ключица, луксация на акромиоклавикуларната става вдясно, две рани – разкъсно-контузни по гръбната повърхност на тялото, мозъчно сътресение със загуба на съзнанието за около 10 минути, като ключицата е зараснала с твърд костен калус, но с разминаване на двете части в областта на фрактурата, при което се е получило скъсяване на дясното рамо с около 4 см., като според 5 вещото лице в случая две от травмите, свързани с костни лезии, са с голяма близост, една до друга, което само по себе си увеличава рехабилитационния период и забавя възстановяването на движенията на десния горен крайник.

Съдът посочва, че при личния преглед вещото лице е установило, че при абдулация на дясна ръка в раменната става над 100 градуса се засилва локалната болка, ограничени са външната и вътрешната ротации на дясната ръка. Съдът посочва, че при огледа на двете рани е установено, че едната е в областта на средната аксиларна линия на ниво 15 см. под аксилата (мишничната ямка), а другата е под върха на дясната лопатка на около 14 см., като при опипване се установява, че цикатрициалната тъкан, затворила и двете рани, е доста твърда, което обяснява оплакването на ищеца, че при максимално поемане на въздух усеща болка в областта на раните. Съдът установява, че здравословното състояние на ищеца при прегледа му от вещото лице през м. септември на 2024 г. е относително добро, с почти възстановени движения в дясната раменна става, но с отслабена мощ на раменната мускулатура и отслабен замах. Въз основа на свидетелските показания съдът приема, че лечебният и възстановителният период на ищеца е бил продължителен, нуждаел се е от чужди грижи, не е можел да се обслужва сам за някои битови нужди, изпитвал е болки. Взимайки предвид тежестта на травмите, възрастта на ищеца към момента на ПТП 16 години, причинените неудобства и ограничения от личен, битов и социален характер и факта, че към момента все още не е налице пълно възстановяване, съдът приема за справедлив размер на обезщетението 65 000 лв., от която приспада платената сума 10 000 лв. и присъжда на ищеца обезщетение в размер на 55 000 лв.