Решение № 1083 от 24.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1083

**** 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Сияна К. Г. като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20243100100029 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен иск от В. М. М., ЕГН ********** от ****** срещу Н. Х. Н., ЕГН ********** от **** **** за осъждане на ответника да заплати сумата от 36012 лева по неформален договор за паричен заем от 14.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 04.01.2024г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 240 ЗЗД, а в условията на евентуалност като получени без основание, на осн. чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните на 14.01.2023г. е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем за сумата от 70000 лева, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата общо 66912 лева, които парични средства били преведени на части по банкова сметка на ответницата за периода от 14.01.2023г. до 14.07.2023г. С уточняваща молба от 08.01.2023г. се посочва, че страните са уговорили срок за връщане на предоставените в заем парични средства до 15.09.2023г., като в евентуалност посочва, че исковата молба има характер на покана за връщане на предоставената в заем парична сума /което уточнение прави в първото по делото съдебно заседание във връзка с дадени му указания/. Между страните не е подписан писмен договор за паричен заем, но въпреки това ответницата е възстановила на ищеца част от заетата от нея сума в общ размер на 30900 лева, като тази сума била платена по банкова сметка на ищеца за периода 17.01.2023г.-26.06.2023г. За разликата между предоставените парични средства и върнатите от ответницата такива, ищецът предявява осъдителен иск.

В условията на евентуалност в случай, че бъде отхвърлен главния иск при не доказване на валидно възникнало облигационно правоотношение предявява иск за осъждане на ответницата да заплати процесната сума, като получена от нея без основание.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, с който предявените главен и евентуален иск се оспорват по основание и размер.

В отговора на исковата молба се излага, че ищецът и ответницата за периода от 23.07.2022г. до 06.09.2023г. са живеели във фактическо съжителство на съпружески начала, първоначално на адрес в **** а след това в имот на ответника намиращ се в 1 местност ***, **** По настояване на ищеца, ответницата е напуснала своята работа, при обещание от страна на първия, че той ще се грижи за нея.

Оспорва се, че посочените в исковата молба суми са получавани от нея въз основа на договор за заем. Възразява такава уговорка между страните да е постигана.

Оспорва също така, че процесните суми са получени от нея без основание. Излага възражение, като посочва, че процесната сума е получена от нея под формата на дарение. Излага, че сумите са били необходими за заплащане на общи разходи, които страните са имали през време на фактическото им съжителство.

Излагат се възражения, като се посочва, че ищецът с цел да се предпази от кражба на парични средства на 16.01.2023г. е превел по сметка на ответницата сумата от общо 29600 лева, съответно на три транша – 1400 лева, 15000 лева и 13200 лева, като основанието посочено от него е договор за заем. Така получената по сметка на ответницата сума е изцяло възстановена по банкова на ищеца на 20.01.2023г., като превода е осъществен отново на същото основание - връщане на заем.

По време на съвместното съжителство на страните се посочва в отговора на исковата молба, че ответницата е подписала договор за доставка на МПС с търговското дружество „Технокар“ ЕООД на стойност от 93300 лева, за което е заплатена авансова цена от 1000 лева при подписване на договора. С оглед посочения договор за доставка на МПС, ищецът е превел на 29.05.2023г. по сметка на ответницата сумата от 27912 лева, представляваща авансова вноска 15% от стойността на автомобила. Така посочената сума от 27912 лева представлявала част от общата преведена от ищеца сума от 33000-34000 лева, при което излага, че сумата от 27912 е била преведена с цел заплащане на първа вноска по л.а., а разликата над нея до пълно преведения размер била предназначена за издръжка на съжителстващите съвместно през този период страни.

В първото по делото съдебно заседание ответницата с оглед дадените й указания уточнява възраженията си, като изрично посочва, че сумата предмет на предявения иск от 36012 лева е получена от нея на основание дарение от ищеца, от която сума – 27912 лева е използвала за заплащане на авансова вноска по договор за закупуване на автомобил, съответно със сумата представляваща останалата разлика /8100 лева/ е използвана от нея за обзавеждане на имот и закупуване на домашна посуда.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представени по делото са платежни нареждания, като следва: от 14.01.2023г., с което наредителят В. М. превежда сумата от 2500 лева на получателя Н. Н. на основание „захранване“; от 15.01.2023г., с което наредителят В. М. превежда сумата от 17000 лева на получателя Н. Н. на основание „захранване“; от 16.01.2023г., с което наредителят В. М. превежда сумата от 10100 лева на получателя Н. Н. на основание „заем“; от 29.05.2023г., с което наредителят В. М. превежда сумата от 27912 лева на получателя Н. Н. на основание „заем“; от 02.06.2023г., с което наредителят В. М. превежда сумата от 1300 лева на получателя Н. Н. на основание „заем“; от 07.07.2023г., с което наредителят В. М. превежда сумата от 7500 лева на получателя Н.

Н. на основание „заем“; от 14.07.2023г., с което наредителят В. М. превежда сумата от 600 лева на получателя Н. Н. на основание „заем“.

Представено по делото е платежно нареждане от 26.06.2023г., с което Н. Н. заплаща на В. М. сумата от 1300 лева, на основание „връщане на заем“ ; платежно нареждане от 20.01.2023г., с което Н. Н. заплаща на В. М. сумата от 13200 лева, на основание „връщане на заем“; платежно нареждане от 20.01.2023г., с което Н. Н. заплаща на В. М. сумата от 15000 лева, на основание „връщане на заем“;

Представен по делото е договор за доставка на МПС от 05.05.2023г. сключен между „Технокар“ ЕООД и ответницата Н., от който е видно, че в срок от 2 дни от сключване на договора следва да бъде заплатена сумата от 1000 лева – авансова плащане във връзка с доставката на уговорения автомобил.

2

Прието по делото е банково извлечение от банкова сметка на ответницата Н. Н. в „Юробанк България“ АД, за периода 01.05.2023 – 31.5.2023г. , от което се установява, че същата е осъществила на 09.05.2023г. плащане в размер на 1000 лева в полза на „Технокар“ ЕООД на основание „авансово плащане по договор 982009“.

Прието по делото е банково извлечение от банкова сметка на ответницата Н. Н. в „Юробанк България“ АД, за периода 01.06.2023г. – 30.06.2023г., от което се установява, че същата на 01.06.2023г. е заплатила в полза на ОТП лизинг сумата от 27912 лева, на основание „проформа фактура №80031/31.05.2023г.“.

Представено по делото е извлечение от банкова сметка на ответницата Н. Н. в „УниКредит Бубланк“ АЗ за периода 01.01.2023г. – 30.09.2023г., т което се установява получени на 16.01.2023г. по нейна сметка 17000 лева от ищеца В. М., на основание „захранване“, съответно на същата дата 16.01.2023г. сумата от 2500 лева на основание „захранване“, на същата дата 16.01.2023г. сумата от 10100 лева на основание „заем“.

Установява се осъществено на 17.01.2023г. плащане в размер на 1400 лева на основание връщане на заем в полза на В. М.. От извлечение се установява заплащане на 21.01.2023г. , чрез две отделни платежни нареждания на сумата от 15000 лева, съответно от 13200 лева в полза на ищеца М., на основание „връщане на заем“, съответно на 29.06.2023г. е наредено плащане на сумата в полза на ищеца в размер на 1300 лева, на основание „връщане на заем“. От извлечението се установява, че на 07.07.2023г. е получена сумата от 7500 лева от ищца М., на основание „заем“ Представено по делото е удостоверение от 24.06.2024г. от ОД на МВР – варна, сектор „Български документи за самоличност“, в което се посочва, че за периода 01.01.2023г. – 31.01.2023г., ищецът В. М. е обявил документ за самоличност – лична карта **** за невалидна по причина, че същата е изгубена.

Разпитана по искане на ответника е свидетелят Н.В.Г., която в разпитът си посочва, че ищецът М. и ответницата Н. са живеели заедно в периода от лятото на 2022г. до есента на 2023г., като за част от това време /за около година по показания на свидетеля/ страните са живеели в апартамент намиращ се в **** **** а в останалата част в друго жилище в местност „***“. Излага, че й е известно, че за новото жилище в местност „***“, за което й е известно от ответницата, и което не е посещавала, че същото не е било обзаведено, съответно, че ответницата е закупувала необходимото обзавеждане за него, като мебели и необходима посуда.

Разпитан по искане на ответницата е свидетелят С.Я.С. В разпитът си посочва, че с ищеца се е запознал през лятото на 2022г., като същия му е бил представен от ответницата като настоящия й приятел. Излага, че му известно, че страните са живеели заедно в жилище в **** което той е посещавал. През месец май – юли на 2023г. са се преместили да живеят в местност „***“. В разпитът си посочва, че от ответницата му е известно, че ищецът е предоставял на ответницата парични средства за заплащане на режийни разходи.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

Договорът за заем е реален, каузален и неформален - за валидността му не е необходимо спазването на някаква форма - той ще произведе действие, но с оглед доказване сключването на договор за заем над 5 000 лв. е необходима писмена форма, тъй като нормата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК не допуска свидетелски показания за стойност над 5 000 лв.

Съобразно твърденията на ищеца изложени в исковата му молба, страните по делото се намират обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем, въз основа на което ищецът е предоставил на ответницата сумата от общо 66912 лева, които парични средства са й предадени на части и преведени по нейни сметки в банки. Получаването на процесната сума от страна на ответника по нейни банкови сметки не се оспорва, като факт, но се оспорва, че основанието, на което тези парични средства са й предадени е посоченото в исковата молба от ищеца – договор за заем.

Съобразно разпредЕ.та тежест на доказване, в тежест на ищеца е да докаже, че страните са намират обвързани във валидно облигационно правоотношение по договор 3 за заем, като в негова тежест е да докаже всички елементи на това правоотношение – предаване на сумата, основанието й за предаване, други модалитети ако има такива – уговорена лихва, падеж и пр. Установяване на първия елемент от фактическия състав на правната норма на чл. 240 ЗЗД – предаване на паричната сума, не води автоматично до презюмиране на втората предпоставка, а именно, че тези средства са предадени, като такива по договор за заем. Основанието, на което сумата бива придавана от заемодателя на заемополучателя следва да бъде доказано, ако има спор между страните, а в случая такъв има, като тежестта на доказване пада върху страната, която твърди наличието на това посочено заемно правоотношение.

Писмен договор за паричен заем за посочената от ищеца в искова молба сума, от която той твърди, че е предал една част - 66912 лева на ответницата не е съставян.

Както вече съдът посочи договор за заем е неформален, поради което липсата на писмена форма не води до порок на облигационното правоотношение, а единствено установява ограничения в доказването на това правоотношение с гласни доказателства, съобразно изрични забрани въведени в процесуалния закон, когато същото надхвърля 5000 лева, какъвто е и настоящия случай.