Решение № 54 от 29.04.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Перник , 27.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Михаил А. Алексов при участието на секретаря Катя В. Тодорова като разгледа докладваното от Михаил А. Алексов Гражданско дело № 20201720104655 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба подадена от Е. П. С. ЕГН **********, действаща чрез Адвокат П.И. Х., САК, със съдебен адрес: гр. С., ж.к. **, ** срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието с ЕИК 823073638 със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. “Варош”, ул. “Средец” № 11 с искане да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи сумите по изпълнително дело № 20147530400993 по описа на ЧСИ С.Б. с район на действие Окръжен съд-гр. Перник, за 2014 г., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 7159/2009г. по описа на Районен съд - гр. Перник, както и във връзка с Решение № 986 от 23.12.2010г. гр.д. № 2744/2010г., Районен съд - гр. Перник, за сумите както следва: главница в размер на 578,04 лв. за периода от 09.12.2007г. до 21.10.2009г. ведно със законна лихва от 10.12.2009г. до окончателното плащане и лихва за забава в размер на 87,39 лв. за периода от 20.02.2008г. до 17.11.2009г., както и сумата от 50 лв. разноски по делото или общо сумата от 715,43 лв. /седемстотин и петнадесет лева и 43 ст./.

В исковата молба се посочва, че на 01.03.2011г. е издаден изпълнителен лист срещу доверителната ми с взискател - ответника по настоящото дело. Изпълнителният лист е издаден на осн. чл. 410 и следващите от ГПК във вр. с чл. 411, ал. 3 ГПК във връзка с влязла в сила Заповед за изпълнение по гр.д. № 7159/2009г. по описа на Районен съд - гр. Перник, както и във връзка с Решение № 986 от 23.12.2010г. по гр.д. № 2744/2010г. по описа на Районен съд - гр. Перник за сумите както следва: главница в размер на 578,04 лв. за периода от 09.12.2007г. до 21.10.2009г. ведно със законна лихва от 10.12.2009г. до окончателното плащане и лихва за забава в размер на 87,39 лв. за периода от 20.02.2008г. до 17.11.2009г., както и сумата от 50 лв. разноски по делото. Във връзка с горното, а именно издаденият Изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20147530400993 по описа на ЧСИ С.Б. peг. № 753 на КЧСИ от ответника. Твърди се, че посоченото изпълнително производство било прекратено по перемция. Излага аргументи за погасяване по давност на процесните вземания. С исковата молба са представени писмени доказателства, които моли 1 да бъдат приети по делото. Моли да се изиска и приложи заверен препис от изпълнително дело № 20147530400993/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б. с рег.№ 753 на КЧСИ и район на действие ПОС.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът “Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК:

823073638, е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск като недопустим, поради липса на правен интерес. В писмения отговор се сочи, че наличието на правен интерес се обуславя от наличието на започнало и висящо изпълнително производство, свързано с претендиране на процесните вземания. Сочи се, че в настоящия случай релевантното изпълнително дело е прекратено по силата на закона, поради което вземането може да бъде събрано само ако длъжника плати доброволно. Твърди се, че няма предприети нови действия по принудително събиране, нито длъжникът е поканен доброволно да плати, което сочи, че ответното дружество не е провокирало завеждане на отрицателния иск с действия за предприемане на допълнителни способи за принудително събиране.

В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си моли иска да бъде изцяло уважен, като основотален и доказан.

Ответникът „Водоснабдяване и канализация” ООД– редовно призован, представител не изпраща с нарочно становище преди съдебното заседание развива позицията си, че липсва правен интерес за ищеца от провеждане на настоящето производство, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от приетите по делото и неоспорени доказателства, че по гр. д. № 7159/2009г. по описа на Пернишки районен съд, е бил издаден изпълнителен лист от 01.03.2011г., с който Е. П. С. ЕГН ********** (ищец по настоящото дело) е осъдена да заплати на ответника “Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК:

823073638 главница в размер на 578,04 лв. за периода от 09.12.2007г. до 21.10.2009г. ведно със законна лихва от 10.12.2009г. до окончателното плащане и лихва за забава в размер на 87,39 лв. за периода от 20.02.2008г. до 17.11.2009г., както и сумата от 50 лв. разноски по делото или общо сумата от 715,43 лв. /седемстотин и петнадесет лева и 43 ст./.

Установява се, че въз основа на издадения изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело № 993/2014г. по описа на ЧСИ С.Б., взискател по което е ответника, а длъжник – ищеца по настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени отрицателни искове по чл. 124 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи процесните суми, обективирани в изпълнителен лист от 01.03.2011г., издаден по гр. д. № 7159/2009г. по описа на Районен съд перник, поради погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Съдът намира, че така предявения иск е допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.

2

Аргументи за допустимост на процесните отрицателни установителни искове, Районен съд Перник извлича от Определение №513/24.11.2016 по дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 324/28.12.2015г. гр. д. № 6730/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. и други несанкционирали с обезсилване обжалваните пред тях въззивни актове, сочещи, че правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство (в настоящия случай – предвид прекратяването по „перемция“ на образуваното изп. дело), независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, вече по реда на чл. 439 ГПК.

Относно основателността на предявения отрицателен установителен иск, съдът намира следното:

От фактическа страна е безспорно, а и от писмените доказателства се установява, че в полза на ответника “Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК: 823073638 е издаден изпълнителен лист на 01.03.2011г. по ч. гр. д. № № 7159/2009г. по описа на Пернишки районен съд за главница в размер на 578,04 лв. за периода от 09.12.2007г. до 21.10.2009г. ведно със законна лихва от 10.12.2009г. до окончателното плащане и лихва за забава в размер на 87,39 лв. за периода от 20.02.2008г. до 17.11.2009г., както и сумата от 50 лв. разноски по делото или общо сумата от 715,43 лв. /седемстотин и петнадесет лева и 43 ст./.

От събраните писмени доказателства се установява, че ищцата е получила лично издадената по ч. гр д. № 7159/2009г. заповед за изпълнение, при което, в предоставения от закона двуседмичен срок същият е подала възражение за недължимост. В образуваното установително производство исковия съд е признал дължимостта на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. С оглед това обстоятелство, заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесния изпълнителен лист, е влязла в сила.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист и по молба на “Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК: 823073638 на 20.05.2014г., въз основа на издаден по ч. гр. д. № 7159/2009г. по описа на Районен съд Перник изпълнителен лист от 01.03.2011г., е било образувано изпълнително дело № 993/2014г. по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие – Окръжен съд - Перник.

Тук следва да се посочи, че с оглед разрешаване на правния спор следва да се държи сметка и за друг съществен елемент, а именно: дали спира да тече погасителната давност по време на висящо изпълнително производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Димитър Димитров „съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на 3 действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.“ Предвид обстоятелството, че към м. Юни 2015г. изпълнителното производство все още не е било приключено, то по силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС, следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече от датата, на която е извършено последното релевантно изпълнително действие.

На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр.

275 от 1950г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.

156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т.