Решение № 6745 от 07.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6745 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100505234 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба с вх. № 265762/03.04.2025 г., подадена от длъжника К. В. Д. чрез адв. Б. К., по изп. дело № 1465/2024 г. по описа на ЧСИ Х. рег.

№ 863 на КЧСИ срещу насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество чрез налагането на запор на дата 18.04.2024 г. върху сметка в “ Юробанк България“ АД, по която постъпва пенсията й, както и срещу определянето на разноски по изпълнението в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно съобщение изх. № 9646/21.03.2025 г.

С жалбата с вх. № 265762/03.04.2025 г., входирана направо в СГС, се обжалват множество действия на ЧСИ, непосочени изрично, както и с нея се прави искане по чл.

423 ГПК.

Настоящото ч.гр.д. № 5234/2025 г. е образувано по жалба вх. № 265762/03.04.2025 г. от длъжника по ИД № 1465/2024 г. по описа на ЧСИ Х. - К. В. Д., чрез назначения й по реда на чл. 430 ГПК от ЧСИ особен представител адв. Б. К. - А., срещу действия на ЧСИ. С разпореждане от 26.05.2025 г. на жалбоподателя длъжник, действащ чрез назначения по чл. 430 ГПК особен представител, са дадени указания да уточни кои точно действия на ЧСИ обжалва, вкл. като се запознае с мотивите на ЧСИ.

Съгласно уточнителна молба вх. № 74636/18.06.2025 г. длъжникът Д. обжалва насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество чрез налагането на запор на дата 18.04.2024 г. върху сметка в “ Юробанк България“ АД, по която постъпва пенсията й, както и срещу определянето на разноски по изпълнението в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение според съобщение изх. № 9646/21.03.2025 г.

Излага, че пенсията й е под секвестируемия минимум, а разноските от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение са прекомерни по размер.

1

По делото е постъпило писмено възражение от взискателя “Топлофикация София“ ЕАД, според което налагането на запор на сметка, по която постъпва трудово възнаграждение или пенсия, не е незаконосъобразно.

В мотивите, с които ЧСИ Х. е изпратила жалбата на съда, се обосновава становище за нейната неоснователност. Сочи, че е наложен запор върху сметка, по която постъпва пенсията на длъжника, но според чл. 446а, ал. 2 ГПК запорното съобщение не е породило действие спрямо пенсията до несеквестируемия размера.

ЧСИ сочи, че сумата от 792,03 лв. е постъпила по ИД от запора на сметка на дата 16.09.2024 г. – месеци след налагането на запора, поради което представлява спестявания по см. на чл. 446, ал. 1 ГПК и е секвестируем доход.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното за установено от фактическа страна:

Изпълнително дело № 1465/2024 г. по описа на ЧСИ Х. рег. № 863 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя “Топлофикация София“ ЕАД с длъжник К. Д. на дата 10.04.2024 г. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 19.02.2024 г., издаден по ч.гр.д. № 64 400/2023 г. по описа на СРС. Сборът на вземанията според ИЛ е в размер на 1 480,97 лв. С молбата за образуване на ИД на ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ; поискано е налагането на запори.

Изп. дело е образувано за изпълнение на парично вземане. В рамките на така образуваното изпълнителното дело са осъществени следните действия. Поради ненамирането на длъжника на адреса му е назначен особен представител по чл. 430 ГПК – адв. К. – А., чрез която е връчено ПДИ на дата 26.03.2025 г. Според справка от НОИ длъжникът получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 444,58 лв. за 2024 г., като е получавал пенсия и в предходните години. На дата 18.04.2024 г. е наложен запор върху сметка на длъжника в “Юробанк България“ АД. Също така е наложен запор и в НОИ на дата 25.04.2024 г. Съгласно писмо-отговор от банката от 26.04.2024 г. то по сметката няма предходно наложени запори и по данни на банката по нея постъпват само средства от пенсия. Подадено е и сведение от НОИ от 26.04.2024 г., според което пенсията на длъжника е под секвестируемия минимум и не могат да се правят удръжки. Потвърдено е от НОИ, че пенсията се превежда по сметка в “ Юробанк България“ АД. С връчване на ПДИ на 26.03.2025 г. длъжникът е уведомен и е узнал за налагане на запорите.

По ИД на дата 16.09.2024 г. постъпва сумата от 792,03 лв. от запора в банката – удостоверено от ЧСИ. На 03.04.2025 г. на взискателя е преведена сумата от 717,47 лв.

Видно от съобщение изх. № 9646/21.03.2025 г. е определено юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. в полза на взискателя.

Въз основа на горните фактически констатации и след като съобрази становището на страните, съдът намира следното от правна страна:

Подадена е жалба от надлежно легитимирана страна – длъжник в рамките на образувано изпълнително производство, същата е депозирана в срок /от узнаването/, срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Предмет на обжалване в настоящото производство е на първо място насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество чрез налагането на 2 запор на дата 18.04.2024 г. върху сметка в “ Юробанк България“ АД, по която постъпва пенсията на длъжника – чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.

Съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, ако те са над минималната работна заплата, са секвестируеми.

В случая размера на пенсията на длъжника е под размера на минималната работна заплата видно от справката от НОИ. Наложен е запор върху банкова сметка, по която се превежда пенсията и това е действието, обжалвано от длъжника според уточнителната молба.

Според ТР № 2/26.06.2025 г. запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. Съгласно т. 13 от ТР несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по пълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите (секвестируеми) постъпления.

С новелата на чл. 446а ГПК (Нов – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) това разрешение е залегнало изрично и в закона, като е прието, че несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора. Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. ЧСИ е длъжен да уведомява банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл. 446 ГПК – чл. 446а, ал. 5 ГПК.

Следователно налагането на запор на сметките на длъжника само по себе си не е незаконосъобразно и не е в противоречие с разпоредбите относно несеквестируемия доход на длъжника, ако изпълнението върху постъпленията по тези сметки се извършва при спазване на разпоредбите на чл. 446 ГПК и чл. 446а ГПК.

Поради това налагането на запора на сметката на длъжника в “Юробанк България“ АД, по която сметка постъпва пенсията й според сведение от банката, не е незаконосъобразно. В този смисъл са разпоредбите на чл. 446а, ал. 2 и, ал. 3 ГПК, според които запорното съобщение не поражда действие по отношение на несеквестируемата част от вземането.

Доколкото по сметката на длъжника биха могли да постъпват и други секвестируеми вземания или е налице възможност постъпилите несеквестируеми средства да не бъдат изтеглени в рамките на един месец, поради което биха придобили характер на спестявания, то налагането на запора върху сметката на длъжника не се 3 явява незаконосъобразно действие. Когато лицето задържа несеквестируеми или изключени от принудително изпълнение суми в банковата си сметка и не ги изразходва в рамките на един месец, се приема, че тези суми придобиват характер на спестявания и те стават годен обект, върху който да се насочи принудително изпълнение. Ако средствата са постъпили по банковата сметка на длъжника след налагането на запора, както и един месец преди това, за тях се прилагат правилата за пълна и частична несеквестируемост по чл. 446 ГПК и чл. 446а ГПК. Ако обаче средствата са постъпили по банковата сметка преди /по-рано от / един месец от налагането на запора, то те са секвестируеми. Напълно секвестируеми са и средствата, неизтеглени от длъжника преди постъпване на последното по ред плащане.

В случая се установява, че запорът върху сметката е наложен на 18.04.2024 г., след което в рамките на този м. 04.2024 г. е удостоверено както от банката, така и от НОИ, че по сметката постъпва пенсия и то в несеквестируем размер. На дата 16.09.2024 г. /или това е пет месеца по-късно/ са преведени по ИД 792,03 лв.

Следователно част от пенсията на длъжника е останала по сметката над месец и е отпаднала несеквестируемостта за част от сумата.

Съдът намира предвид данните по делото, че преведената по банковата сметка на длъжника сума от 444,58 лв. не представлява спестяване, доколкото същата е месечната пенсия. Това е несеквестируемо вземане. Сумата над 444,58 лв. до 792,03 лв. /или това е сумата от 347,45 лв./ обаче е секвестируем доход.

На второ място, относно размера на определените разноски по изпълнението за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В случая в тежест на длъжника са разноските за юрисконсултско възнаграждение от 150 лв., определен от ЧСИ със съобщение изх. № 9646/21.03.2025 г.

Съгласно чл. 10, т. 1 НМРАВ в относимата редакция изм., бр. 68 от 2020 г. за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е от 200 лв. В случая съдът намира, че възнаграждението следва да бъде намалено до 100 лв. предвид поисканите и предприети действия.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 265762/03.04.2025 г., уточнена с молба вх. № 74636/18.06.2025 г., подадена от длъжника К. Д. по изп. дело № 1465/2024 г. по описа на ЧСИ Х., рег. № 863 на КЧСИ, действията на ЧСИ, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение върху несеквестируем доход, а именно сумата от 444,58 лв. – получена по банкова сметка на К. Д. в “ Юробанк България“ АД от пенсия, 4 преведена на ЧСИ на 16.09.2024 г.

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 265762/03.04.2025 г., уточнена с молба вх. № 74636/18.06.2025 г., подадена от длъжника К. Д. по изп. дело № 1465/2024 г. по описа на ЧСИ Х., рег. № 863 на КЧСИ, постановление относно разноските на ЧСИ в съобщение изх. № 9646/21.03.2025 г., В Ч АС Т ТА относно определеното юрисконсултско възнаграждение над размера от 100 лв. до размера от 150 лв. и вместо това постановява: