Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9411 от 20.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 66501/2023
Вид
Решение № 9411
Подписан
20.05.2024
В сила
20.05.2024
Състав
ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 450, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 450, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, т. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 9411 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20231110166501 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Л. А. А. с ЕГН ********** и С. А. А. с ЕГН ********** против „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Красно село“, ул. „ Ястребец“ № 23 Б., с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване на установено, както следва:

1/ че Л. А. А. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1339 лева – главница за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 16.03.2015 г. до изплащане на вземането, сумата от 119.34 лева – мораторна лихва за периода от 30.06.2013 г. до 19.02.2015 г., както и сумата от 29.16 лева – държавна такса и сумата от 166.04 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация София“ ЕАД от 25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 13621/2015 г. по описа на СРС, 68 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20167860401383 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, рег. № 786 на КЧСИ, присъединено към изпълнително дело № 20238600401246 по описа на ЧСИ Виолета Матова, рег. № 860 на КЧСИ;

2/ че С. А. А. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1339 лева – главница за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 16.03.2015 г. до изплащане на вземането, сумата от 119.34 лева – мораторна лихва за периода от 30.06.2013 г. до 19.02.2015 г., както и сумата от 29.16 лева – държавна такса и сумата от 166.04 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация София“ ЕАД от 25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 13621/2015 г. по описа на СРС, 68 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20167860401383 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, рег. № 786 на КЧСИ, присъединено към изпълнително дело № 20238600401246 по описа на ЧСИ Виолета Матова, рег. № 860 на КЧСИ.

В исковата молба се твърди, че към изпълнително дело № 20238600401246 по описа на ЧСИ Виолета Матова, рег. № 860 на КЧСИ е присъединено изпълнително дело № 20167860401383 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов с рег. № 786 на КЧСИ. Ищците твърдят, че по отношение на присъединеното дело е настъпила перемпция, а дългът е 1 погасен по давност. Излагат съображения, че изпълнително дело № 20167860401383 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов с рег. № 786 на КЧСИ е образувано на 29.11.2016 г. въз основа на изпълнителен лист от 25.08.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 13621/2015 г. по описа на СРС, 68 състав на основание влязла в сила Заповед за изпълнение от 24.03.2015 г. по същото дело, с която С. А. А. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД главница в размер на 1339 лв., ведно със законна лихва от 16.03.2015 г. до изплащане на вземането, 119.34 лв. – мораторна лихва за периода 30.06.2013 г. - 19.02.2015 г., както и сумата от 29.16 лв. – държавна такса и 166.04 лв. – юрисконсултско възнаграждение, а Л. А. А. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД главница в размер на 1339 лв., ведно със законна лихва от 16.03.2015 г. до изплащане на вземането, 119.34 лв. – мораторна лихва за периода 30.06.2013 г. - 19.02.2015 г., както и сумата от 29.16 лв. – държавна такса и 166.04 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Според ищците в хода на образуваното изпълнително дело № 20167860401383 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов с рег. № 786 на КЧСИ е настъпила перемпция, тъй като след 27.02.2018 г. не са извършвани никакви изпълнителни действия. Считано от тази дата е изтекла както кратката тригодишна давност, относима според ищците към подлежащото на изпълнение вземане, присъдено по реда на чл. 410 ГПК, така и общата петгодишна погасителна давност. Искат да се признае за установено, че не дължат на ответника сумите по издадения изпълнителен лист. Молят за уважаване на исковете. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Претенциите се оспорват като недопустими и неоснователни. Твърди, че погасителната давност е прекъсвана многократно. Сочи, че във връзка с предприетите изпълнителни действия са постъпвали и плащания от ищците. Позовава се на ЗМДВИП. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК:

Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора(бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.

№ 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.

Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от предприетата защита.

С определение от 23.02.2024 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 25.08.2015 г. по ч.гр.д. № 13621/2015 г. по описа на СРС, 68 състав, за процесните вземания, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20167860401383 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, рег. № 786 на КЧСИ, присъединено към изпълнително дело № 20238600401246 по описа на ЧСИ Виолета Матова, рег. № 860 на КЧСИ.

Видно от удостоверение за размера на дълга – л. 75 по изп. д. № 20238600401246 по 2 изпълнителното дело няма събрани суми, като сумите 1339 лв. главница, представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., сумата от 119,34 лв. мораторна лихва за периода от 30.06.2013 г. до 19.02.2015 г., както и сумата от 195,20 лв. за присъдени разноски, претендирани от всеки един от двамата ищци, са дължими.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. № 1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.

Заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 13621/2015 г., по описа на СРС, 68 състав, е издадена на 24.03.2015 г. и е влязла в сила най-късно на 25.08.2015 г. /датата на издаване на изпълнителния лист/.

Спорно по делото е дали след влизане в сила на заповедта са извършвани изпълнителни действия годни да прекъснат погасителната давност, доколкото в исковата молба се твърди, че такива не са предприети.

Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т. н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото съС.ие на длъжника и др. Давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора – виж решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 3 две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.