Решение № 3462 от 27.03.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3462

Варна, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IX тричленен състав, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

Членове:

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

СТАНИСЛАВА СТОЕВА

При секретар ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА и с участието на прокурора ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ ТОМОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА канд № 20247050700736 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.208 и следв. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение № 46/08.02.2024г. постановено по НАХД №192/2023г. по описа на Районен съд – Девня, с което е отменен Електронен фиш № ********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3б във вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП на „Евротрак лизинг“ ООД-гр. Бургас с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв. С решението Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на дружеството сумата от 150лв. за разноски.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на въззивното решение поради допуснато нарушение на материалния и съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва се като неправилен извода на съда, че ЕФ е незаконосъобразно издаден извън установените в чл.34 от ЗАНН давностни срокове, тъй като същите са неприложими в производствата по налагане на административна санкция с електронен фиш, какъвто е случая. Позовава се на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. по т. д. № 1/2014г. на колегиите на ВАС и ВКС и изложените в него теоретични постановки. Оспорват се като неправилни мотивите в решението за липса на правна възможност за издаване на електронен фиш за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Позовават се на чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП, в която изрично е регламентирано, че при изпълнение на функциите си по този закон служителите на АПИ създават и връчват ЕФ за нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП. Съгласно чл.189ж, ал.7 от ЗДвП по отношение на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3-3в било разписано, че се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10 от ЗДвП. С оглед на това чл.189ж, ал.1 от ЗДвП предвиждал възможност за издаване на ЕФ за налагане на глоба и на имуществена санкция. Цитира се съдебна практика в тази насока. Направен е анализ на чл.9а от Директива 62/1999/ЕО, противоречието на която с вътрешната правна уредба и приложените разпоредби от ЗДвП неправилно било констатирано от РС, тъй като въпросът бил от компетентността на СЕС. РС не е отчел спецификата на националната система от наказания във връзка с неизпълнение на задълженията по ЗДвП, която позволява освобождаването от административнонаказателна отговорност при заплащане на такса по чл.10, ал.2 от ЗП, която е в пъти по-малък размер от абсолютния размер на глобите/имуществените санкции по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП. По изложените съображения се иска отмяна на решението на РС и вместо него да бъде постановено ново решение, с което електронния фиш да бъде потвърден като правилен, законосъобразен и издаден в съответствие с целта на закона. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условие на евентуалност, ако жалбата бъде оставена без уважение се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, ако такова се претендира от насрещната страна.

Ответникът – „Евротрак лизинг“ ООД - гр. Бургас не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде оставена без уважение.

Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна участвала в производството пред РС, за която е налице активна легитимация и правен интерес да оспори неблагоприятния за нея съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по аргумент от чл.218 от АПК. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, които са основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.

Решението е валидно и допустимо.

При проверката му не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За съдебното заседание са призовани страните, като съдът е приел и приложил представените от тях писмени доказателства, вкл. материалите от административнонаказателната преписка. Правилно РС съобразил изявлението на представителя на страните, че нямат други искания по доказателствата и като преценил делото за изяснено от фактическа страна, дал ход по същество. Правилно РС преценил събраните доказателства и постановил решението, в което изложил установяванията за фактите и правните си изводи за незаконосъобразността на електронния фиш и на производството по издаването му. По аргумент от чл.348 ал.3 от НПК съществено нарушение на процесуалните правила е налице, когато то е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция – т.2 или решението е постановено от незаконен състав. РС не е допуснал такова нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито то е постановено от незаконен състав.

Поради това неоснователно е оплакването в касационната жалба, че във въззивното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. РС е извършил проверка на електронния фиш, с жалбата срещу който е сезиран и е формирал ясен диспозитив за отмяната му като издаден при неправилно приложение на закона и съществено нарушение на приложимите в случая общи правила на ЗАНН за провеждане на административнонаказателното производство чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Не е налице противоречие, нито неяснота между мотивите и диспозитива на съдебния акт на РС, нито несъответствие с оспорването, по повод на което е образувано въззивното производство, поради което не е налице основание за отмяна на решението на РС и за връщане на делото за ново разглеждане от РС.

Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.348 ал.2 от НПК неправилно приложение на закова е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. РС установил, че с оспорения пред него електронен фиш № ********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ за извършено нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП на „Евротрак лизинг“ ООД - гр. Бургас е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв. на основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП. По делото не е имало спор между страните, че електронния фиш е издаден за установено с устройство №10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А – 2, км.399+703, с посока нарастващ километър в Община Девня, обл.Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа движение на 26.03.2021г. на ППС Влекач МАН ТГХ 18.480 4х2 ЛЛС, с рег. №[рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000кг, брой оси 2, категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000кг, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП дължима за категорията му. Не е имало спор между страните, че в електронния фиш е указано, че независимо от наложената имуществена санкция дружеството дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б ал.5 от ЗП съобразно категорията на притежаваното от дружеството ППС в размер на 133лева, както и че при заплащане на компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 750лв., може да се освободи от административнонаказателна отговорност.

РС постановил отмяна на електронния фиш поради издаването му след изтичане на преклузивния 3-месечен срок по чл.34 от ЗАНН от заснемане на нарушението, поради което административнонаказателното производство следвало да бъде прекратено.

Като следващ мотив за отмяна на електронния фиш РС посочил, че в редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП действаща към датата на конкретното деяние за нарушения, за които се прилага чл.179, ал.3б от ЗДвП не е предвидено издаване на електронен фиш, а само за нарушенията, попадащи в приложното поле на чл.179, ал.3 от ЗДвП. Поради това е направен извода, че за нарушението извършено на 26.03.2021г. правилно и законосъобразно е било да се проведе административнонаказателно производство по общия ред в ЗАНН със съставяне на АУАН и издаване на НП, а издаването на електронен фиш е незаконосъобразно.

Крайния извод за незаконосъобразност на електронния фиш РС направил и с оглед установеното несъответствие на чл.179, ал.3б от ЗДвП на изискванията на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. В решението е отчетено, че Директива 1999/62/ЕО не съдържа правила за определяне на санкциите на национално равнище и не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, но съгласно т.39 от решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep на СЕС и в съдебната практика на СЕС е прието, че при избора на подходящите санкции държавите членки са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и неговите общи принципи, сред които са принципите на съразмерност и на пропорционалност.

В случая въззивният съд констатирал, че изискването за спазване на тези принципи не е изпълнено при приемане на разпоредбите на чл.179, ал.3б ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП, т.к. в тях глобите и имуществените санкции, каквато е и санкцията наложена за процесното нарушение в размер на 2500лв. с конкретния електронен фиш са предвидени в абсолютен размер, който не дава никаква възможност при налагането им да се отчитат конкретните обстоятелства свързани с извода за обществената опасност на даденото нарушение, както и да бъдат преценявани елементи като изминатото разстояние в нарушение на изискването за заплащане на тол такси, размерът на неплатената такса, причините, поради което таксата не е заплатена, поредността на нарушението и др. РС отчел, че при така фиксирания размер на имуществената санкция и доколкото в правомощията на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателя, поради което заключил, че единствената възможност да се процедира в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. и да се гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитят предоставените на частноправните субекти права е непропорционалната национална санкционна уредба каквато в случая са чл.179, ал.3б ЗДвП, вр. чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП, да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

При проверката в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти, въпреки, че не споделя изводите на РС за приложимост на давностните сроковете по чл.34 от ЗАНН при издаването на електронните фишове, настоящият касационен състав намира, че останалите мотиви в обжалваното решение, с оглед на които е направен извода за незаконосъобразност на електронния фиш и на производството по издаването му са направени при правилно приложение на относимите правни разпоредби, поради което не е налице основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон.