Определение № 111 от 20.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 111 гр. Пазарджик, 20.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500089 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Въззивният съд е сезиран с частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., бул. “Д-р П.Д.“ № 25, офис сграда Л. ет.

2, офис 4, против определение № 626/12.11.2024 г., постановено по гр.д. № 109/2024 г. по описа на Пещерския съд, с което е изменен диспозитива на решение № 486 от 08.10.2024 година постановено по гр.дело № 109/2024 година по описа на ПщРС в частта за разноските, като е осъден А. А. П. с ЕГН********** от гр.П., ул. “М.Т.“ № 2, ет. 2, ап. 4 да заплати на „АГЕНЦИА ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. “Д-р П.Д.“ № 25 разноски по делото в размер на 352.75 лева.

Оставена е без уважение молбата на „АГЕНЦИА ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД за изменение на решение № 486 от 08.10.2024 година постановено по гр.дело № 109/2024 година за намаляване на адвокатското възнаграждение и е поправена допусната в решението фактическа грешка.

Определението се обжалва в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 352.75 лева и в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника на неговия процесуален пълномощник на основание чл.78, ал.5 от ГПК. В жалбата се твърди, че в заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 352.75 лв., в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., а в първоинстанционното производство е направил разноски 1 в общ размер на 738.33 лв., в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. Жалбоподателят твърди, че юрисконсултът е с не по-ниска степен на образование от адвоката, а входирането на исковата молба и воденето на делото изисквали дори по-голяма подготовка и запознаване както с фактическата обстановка, така и с актуалната съдебна практика на ВКС и СЕС, която самият съд бил определил като обилна, а материята, разглеждана в съдебното решение – като сложна. В същото време се твърди, че тъй като служебното начало по този вид дела е засилено с оглед защитата на икономически по-слабата страна, участието на ответника в процеса чрез процесуален пълномощник не изисквало особено активно участие както в други производства. Отделно във връзка с неравноправните клаузи, произтичащи от договори за потребителски кредити, бил налице голям обем от съдебна практика, което не обуславяло отделянето на прекалено много време на процесуалния представител на ответника за подготовка на времето.

Цитира се становище на ВАС, застъпвано в множество дела и общоизвестното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г.

Искането е определението на районния съд да бъде отменено в обжалваните части и въззивният съд да се произнесе „по съществото на въпроса“, без да е посочено в какъв смисъл се иска да бъде произнасянето на въззивната инстанция.

В законния срок е постъпил писмен отговор от А. А. П. с ЕГН********** от гр.П., ул. “М.Т.“ № 2, ет. 2, ап., мрез неговия процесуален пълномощник, с искане обжалваното определение да бъде потвърдено в частта, с която районният съд е оставил без уважение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение. Изразено е мнение, че в полза на ищеца разноски не следва да бъдат присъждани и в тази част определението следва да бъде отменено. Изложени са доводи в подкрепа на изразеното становище.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:

Гр. дело № 109/2024 година по описа на ПщРС е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД гр. С. против А.

А. П. от гр. П. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 9348.01 лева - представляваща главница по договор от 28.07.2021 година; сумата от 3635,35 лева, представляваща договорена лихва, 2 за периода от 15.03.2022 година до 09.10.2023 година; сумата от 1433.50 лева, представляваща обезщетение за забава, за периода от 16.03.2022 година до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Ищцовото дружество е представлявано от юрк.Атанасова съгласно пълномощно, съдържащо се в кориците на делото - лист 28, а ответникът е представляван от адв. А. съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева - изплатено в брой, както и възнаграждение в размер на 250 лева по заповедното производство.

По делото са допуснати и изслушани съдебно икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л. Ц. при определено и заплатено възнаграждение от 350 лева,от която сума 100 лева внесени от ищцовата страна и 250 лева от ответната страна и съдебно техническа експертиза изготвена от вещото лице Б. М. при определено и заплатено възнаграждение от 350 лева, внесено от ответната страна.

С писмена молба от 02.08.2024 година ищецът чрез процесуален представител е заявил искане за присъждане на направените по делото разноски, в това число д.т., възнаграждение за вещо лице и възнаграждение на юрисконсулт.

Приложен е и списък с разноски по реда на чл.80 от ГПК, депозиран от ответната страна с претендирани разноски в общ размер от 2350 лева.

В представените по делото писмени защити и двете страни са възразили по реда на чл.78, ал.5 от ГПК и са поискали възнагражденията за процесуален представител да бъдат намалени.

С решение № 486 от 08.10.2024 година постановено по гр.дело № 109/2024 година по описа на ПщРС е признато за установено по отношение на А. А. П., че „Агенция за събиране на вземания „ЕАД има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на сумата от 5487.04 лева - главница по договор за потребителски кредит от 28.07.2021 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.01.2024 година до окончателното й изплащане, като в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 1456 лева съразмерно с отхвърлената част от иска. Съдът не е присъдил направените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска.

С обжалваното определение е присъдил в полза на ищеца разноски в размер на 352.75 лева в съответствие с уважената част от иска.

Преди да се произнесе по съществото на жалбата, въззивният съд намира за необходимо да посочи следното:

В мотивите на частната жалба, с която въззивният съд е сезиран, прави 3 впечатление двойният стандарт при оценката на едни и същи факти в зависимост от защитаваната позиция: процесуалният пълномощник на частния жалбоподател от една страна твърди, че делото се откроява с правна сложност от гледна точка на коментираната в съдебното решение материя и необходимостта на юрисконсулта да се запознае с голям обем фактология и съдебна практика на ВКС и СЕС, а от друга страна се твърди, че същата материя и обем съдебна практика не би следвало да затрудни процесуалния пълномощник на ответника, защото функцията за защита на ответника по тези дела законът бил възложил служебно на съда, поради което необходимостта от участието на адвокат почти е отречено в контекста на изложението.

Едновременно с това се изтъква, че образователната степен на юрисконсулта е равна на тази на адвоката, а входирането на исковата молба и воденето на делото изисквали дори по-голяма подготовка (на юрисконсулта) и запознаване както с фактическата обстановка, така и с актуалната съдебна практика на ВКС и СЕС, която самият съд бил определил като обилна, а материята, разглеждана в съдебното решение – като сложна.

Тук не е мястото да се сравняват професиите, за упражняването на които се изисква юридическо образование, но справедливостта изисква да бъде напомнено, че професията на юрисконсулт може да бъде упражнявана и без да бъде успешно положен изпит за юридическа правоспособност, без който обаче не може да бъде упражнявана професията на адвокат, съдебен изпълнител, нотариус и съдия. Този въпрос е коментиран включително в Решение № 8 от 2024 г. по к. д. № 21 от 2023 г. Конституционният съд, в мотивите на което е посочено, че: „Юридическата правоспособност дава право на лицата с висше образование по специалността „Право“ и с професионална квалификация „юрист“ да упражняват професии, за които законодателят е поставил изискване да притежават такава правоспособност. Наличието на юридическа правоспособност е задължително за редица професии: за съдия, прокурор, следовател – чл. 162 ЗСВ; за държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията – чл. 267 и 283 ЗСВ; за нотариус – чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност; за частен съдебен изпълнител – чл. 5, ал.

1, т. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители; за адвокат – чл. 4, ал. 1, т.

2 от Закона за адвокатурата; за юрисконсулт, за когото в длъжностната характеристика за заемане на длъжността има изискване за придобита юридическа правоспособност. Редица други закони, като Закона за военната полиция, Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, Закона за противодействие на корупцията, Закона за Националната агенция за приходите, Закона за правната помощ, също въвеждат изискване за юридическа правоспособност за заемане на определени длъжности, които обикновено включват разследващи функции или такива на процесуално 4 представителство пред съд“.

Напълно произволно е твърдението, че засиленото служебно начало при разглеждането на дела на потребители, вменено като задължение на съда в чл.7, ал.3 от ГПК, обезсмисля личната защита на потребителя чрез упълномощаването на адвокат, защото съдът е арбитърът в гражданскоправния спор, бил той и потребителски, т.е. той е равно отдалечен от спорещите страни и им осигурява равна възможност да упражняват предоставените им права. Той прилага закона еднакво спрямо всички (принцип на равенството на страните, закрепен в чл.9 от ГПК).

В заключение – езикът, употребен в частната жалба, е на ръба на добрия тон, допустим пред съд.

По същество частната жалба е частично основателна по следните съображения:

В съдебната практика се приема, че разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството, а в чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Когато ищецът се представлява от юрисконсулт, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, в сила от 1.10.2021 г., за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.

В частната жалба юрисконсултът сам си е определил възнаграждение в размер на 350 лв. В писмената защита на ответника, представена пред районния съд, е направено възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

Принципната позиция на този въззивен състав е, че делата, развиващи се по реда на чл.422 от ГПК, макар често да не се отличават с фактическа сложност, притежават правна такава, тъй като материята, която се обсъжда, е сложна, свързана с преценка за наличието на неравноправни клаузи в договори, регулирани от множество нормативни актове на вътрешното и европейското право и голяма по обем съдебна практика на националните съдилища и СЕС. Именно поради това съдът намира за неоснователни възраженията на прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК и на двете страни в процеса. По тази причина съобразно уважената част от исковите претенции в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 549.98 5 лв. или допълнително в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 197.23 лв. общо за заповедното и първоинстанционното производство.