Определение № 17 от 07.01.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17 гр. гр. Добрич, 07.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Георги М. Павлов

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20253200500721 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от Н. Й. Н. ЕГН **********, чрез адв.С. А. Н. , АК гр.В.,съдебен адрес: гр.В., ***, ул.***, срещу Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №66 от 06.03.2025г. по Ч.гр.д.№124/2025г. по описа на РС гр.Балчик, с правно основание чл.419 ал.1 във вр.с ал.3 от ГПК.

Подадена е и частна жалба от Н. Й. Н. ЕГН **********, чрез адв.С. А. Н. , АК гр.В.,съдебен адрес: гр.В., ***, ул.***, срещу Определение №464/ 25.08.2025г. по Ч.гр.д.№124/2025г. по описа на РС гр.Балчик, с правно основание чл.420 от ГПК.

Жалбата по чл.419 ал.1 от ГПК е подадена в срок – преди датата на връчване на заповедта за изпълнение, която е връчена на 17.10.2025г. от ЧСИ Л.Т.,рег.№***, с район на действие ДОС.

Жалбата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Насрещната страна по жалбата „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД не е взела становище по основателността й.

Съдът ,като се запозна с доказателствата по Ч.гр.д.№ 124/2025г. на РС гр.Балчик, приема за установено следното:

Със

Заявление вх.№1187/05.03.2025г. заявителят

„ЮРОБАНК

БЪЛГАРИЯ“ АД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу Н. Й. Н. ЕГН **********, живущ в гр.Б., ул.*** ,въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, приложено към заявлението и изготвено във връзка с Договор за потребителски кредит № F L 1472211 от 1

29.03.2024 г.

Въз основа на представените по делото доказателства съдът е уважил заявлението, като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №66 от 06.03.2025г. по Ч.гр.д.№124/2025г. по описа на РС гр.Балчик , с която е разпоредил длъжникът да заплати на банката кредитодател сумата от 39 256,61 лв., представляваща главница за периода от 18.06.2024 г. до 27.01.2025г., ведно със законна лихва считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане; сумата от 1 561,50 лв.-възнаградителна лихва за периода от 18.07.2024г. до 04.12.2024г.; сумата от 1 848,89 лв.-мораторна лихва за периода от 18.07.2024г. до 27.01.2025г.; сумата от 54 лв.-такси по договор за периода от 19.07.2024г. до 27.01.2025г.; сумата от 120 лв.-разходи за уведомяване в периода от 19.07.2024г. до 27.01.2025г., държавна такса в размер на 865,82 лв. и адвокатски хонорар в размер на 2 793,41 лв.

Частният жалбоподател навежда доводи, че извлечението от счетоводните сметки на заявителя не съдържа верни данни, не отговаря на записаното в погасителния план, не съдържа информация, удостоверяваща данни за договора за кредит и движението на погасяването му, както и подлежащо на изпълнение вземане.Счита се, че сумата от 120 лв.-разходи по уведомяване на длъжника не се дължи и е следвало да бъде отхвърлена от съда.Не се дължи и банкова такса от 400 лв.за обработка на документите.Последната сума не е предмет на издадената заповед за изпълнение.

На следващо място се поддържа тезата, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи, което съставлява пречка за издаване на заповед за изпълнение въз основа на него.

По отношение на оплакването визиращо редовността на представените счетоводни извлечения, съдът намира същото за неоснователно.Съгласно Определение № 697/19.11.2009 г. по Ч.т.д.№618/2009 г. на ВКС, Второ ТО, законът не съдържа предписание за реквизитите на извлечението от сметки, което се прилага към заявлението по чл.417 ал.1 т.2 от ГПК.Достатъчно е извлечението да съдържа данни относно личността на кредитополучателя, по кой договор за банков кредит се отнася, за дължимия от клиента размер на сумата и евентуално датата на просрочие и на обявяване на предсрочна изискуемост на задължението по договора.

В представеното извлечение от сметка се съдържат данни за конкретния договор за потребителски кредит, индивидуализиращи данни на длъжника по договора, падеж, срок на договора, размер на непогасените вноски по главницата и лихвите и дата на обявяване на предсрочната изискуемост04.12.2024 г., когато на жалбоподателя е връчено изявлението на банката, че счита цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо.Извлечението 2 е подписано от оторизирано от банката длъжностно лице и подпечатано с печата на банката, поради което съдът намира, че то е формално редовно от външна страна, както и че удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника по смисъла на чл.418 ал.2 от ГПК, поради което може да послужи като основание за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.

Що се отнася до наличието на неравноправни клаузи в договора-обхвата на служебно дължимата проверка от заповедния съд включва преценката за обоснована вероятност за наличието на такива клаузи, когато неравноправният им характер не може да се установи пряко от текста на договорните клаузи.Цитираната от жалбоподателя съдебна практика касае взаимоотношения по договор за жилищен кредит, сключен на 04.02.2008 г., поради което изводите на съда не могат механично да бъдат пренесени в настоящия казус.В чл.3 ал.1 от Договора е предвидено, че за първите шест месеца от срока на издължаване на кредита, кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на фиксиран лихвен процент в размер на 5, 850 %,а в чл.3 т.2 от Договора е записано, че от седмия месец до крайния срок на издължаване по договора кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив лихвен процент, който представлява сбор от приложимия към началната дата на прилагане на променлива лихва референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3, 350%. За референтен лихвен процент по настоящия договор се ползва референтния лихвен процент „ПРАЙМ“ на „Юробанк България“АД за необезпечени кредити, в лева или валута, приложим за съответния период на начисляване на лихвата.Предвидена е възможност за уведомяване на кредитополучателя за всяка промяна на стойността на ПРАЙМ за необезпечени кредити-по интернет и в салоните на банката.Посочен е начина на формиране на ГПР, въз основа на предвидените в чл.3 ал.10 от него допускания.Видно от съдържанието на Приложение №1 към договора, е налице методология за определяне на референтен лихвен процент/ ПРАЙМ/ по потребителски и жилищно – ипотечни кредити, в която са посочени формули за определяне на РЛП, като промяната му е обусловена от обективни фактори, независещи от контрола на доставчика на услугата.В рамките на настоящата проверка съдът не установява обоснована вероятност за наличието на неравноправни клаузи, увреждащи правата на потребителя.Пълното установяване и доказване на твърденията на длъжника за наличие на неравноправни клаузи следва да се проведе в исковото производство, включително след преценка на допълнително представени доказателства и чрез използване на специалните познания на вещо лице.

По отношение на разпореждането, в частта му с която е разпоредено 3 заплащането на 120 лв.-разходи по уведомяване на длъжника, жалбата е неоснователна.Видно от доказателствата по делото- направени са разходи за уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането чрез връчване от ЧСИ , а досежно размера им той подлежи на установяване в исковото производство.

По изложените мотиви частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваното разпореждане да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Подадена е и частна жалба срещу Определение №464/ 25.08.2025г. по Ч.гр.д.№124/2025г. по описа на РС гр.Балчик, с което съдът е оставил без уважение искането на частния жалбоподател, основано на разпоредбата на чл.420 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима, предвид разпоредбата на чл.420 ал.3 от ГПК.

По жалбата не е постъпило становище от насрещната страна.

Като се запозна с доказателствата по делото и мотивите на атакувания съдебен акт, съдът намира, че подадената частна жалба е неоснователна по следните съображения:

Според жалбоподателя районният съд неправилно е приел, че липсват убедителни писмени доказателства, че присъдените вземания не се дължат.Ако основанието , на което се заявява претенцията съдържа нищожни уговорки, които не произвеждат действие спрямо страната, следва извода, че са налице писмени доказателства за недължимост на вземането – това са договорът, съдържащ нищожни клаузи и общите условия към него.

Според настоящата инстанция липсват писмени доказателства, установяващи недължимост на заемната сума, като доказателства за направени погашения на вземането след подаване на заявлението, или изявления за намаляване, опрощаване или прихващане на вземания и задължения между страните, или не е налице хипотезата на чл.420 ал.2 т.1 от ГПК.

Предвид гореизложените мотиви за липса на обоснована вероятност договорът да съдържа неравноправни клаузи, водещи до тяхната нищожност, съдът намира, че липсват основанията за спиране на незабавното изпълнение на заповедта-вземането да се основава на неравноправни клаузи в договора сключен с потребител- чл.420 ал.2 т.2 от ГПК.

Да се възприеме, че възнаградителната лихва е била събирана въз основа на нищожни клаузи, поради което неправилно е определен размера на дължимата главница, би означавало да се предреши изхода на исковото производство, което е недопустимо.Възможността, евентуално недължимо 4 платените лихви да не са отнесени правилно към размера на остатъчната главница, към настоящия момент е хипотетична и както сам заявява жалбоподателя би била предмет на доказване в исковото производство, включително и чрез използване на експертни знания. Или не е налице и основанието на чл.420 ал.2 т.3 от ГПК за спиране на изпълнението на заповедта.

С тези мотиви като правилно и законосъобразно атакуваното определение, с което съдът е оставил без уважение искането по чл.420 от ГПК следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №66 от 06.03.2025г. по Ч.гр.д.№124/2025г. по описа на РС гр.Балчик.

ПОТВЪРЖДАВА Определение №464/ 25.08.2025г. по Ч.гр.д.№124/2025г. по описа на РС гр.Балчик.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17 гр. гр. Добрич, 07.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Георги М. Павлов

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20253200500721 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от Н. Й. Н. ЕГН **********, чрез адв.С. А. Н. , АК гр.В.,съдебен адрес: гр.В., ***, ул.***, срещу Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №66 от 06.03.2025г. по Ч.гр.д.№124/2025г. по описа на РС гр.Балчик, с правно основание чл.419 ал.1 във вр.с ал.3 от ГПК.

Подадена е и частна жалба от Н. Й. Н. ЕГН **********, чрез адв.С. А. Н. , АК гр.В.,съдебен адрес: гр.В., ***, ул.***, срещу Определение №464/ 25.08.2025г. по Ч.гр.д.№124/2025г. по описа на РС гр.Балчик, с правно основание чл.420 от ГПК.

Жалбата по чл.419 ал.1 от ГПК е подадена в срок – преди датата на връчване на заповедта за изпълнение, която е връчена на 17.10.2025г. от ЧСИ Л.Т.,рег.№***, с район на действие ДОС.

Жалбата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Насрещната страна по жалбата „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД не е взела становище по основателността й.

Съдът ,като се запозна с доказателствата по Ч.гр.д.№ 124/2025г. на РС гр.Балчик, приема за установено следното:

Със