Решение № 2815 от 06.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2815 гр. Пловдив, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330109574 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Й. Р. Р. против „Вива Кредит“ АД, с която се предявява иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем ****** № ****** г. е нищожен. При условията на евентуалност, се моли за признаване на установено, че клаузата на чл.1, ал.3 от договор за кредит от ****** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, и клаузата на чл. 4, ал.2 от договор за кредит от ****** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка, са недействителни поради противоречие с добрите нрави, заобикалящи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, и поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем ****** № ****** г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 600 лева, която последният следвало да върне на 9 месечни вноски, при ГПР от 49,50 % и фиксиран лихвен процент от 40,32 %. В договора било посочено, че ищецът следва да заплати такса за допълнително извършена услуга по експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем. В чл. 4, ал.1 от договора било посочено, че ищецът следва в тридневен срок от усвояване на сумата по заема да представи едно от следните обезпечения: поръчител, физическо лице, което следва да отговаря на описани в договора условия, или банкова гаранция за цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане. При неизпълнение на посоченото задължение се дължала неустойка, разсрочено към всяка вноска. Въз 1 основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна се излагат съображения, че сумите за експресно разглеждане на кредита и неустойка представляват скрита възнаградителна лихва, която следва да бъде включена в ГПР. По този начин се нарушавало изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК за максималния допустим размер на ГПР.

Според ищеца, посочените клаузи били и неравноправни, доколкото водели до значително неравновесие между договорните права на страните. Уговорената клауза за заплащане на неустойка била и нищожна поради накърняване на добрите нрави, предвид обстоятелството, че излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Моли да се признае за установено, че или договорът е нищожен или двете клаузи от него са нищожни. С оглед изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Вива Кредит“ АД, с който се излагат съображения за неоснователност на предявените искови претенции. Досежно предявения иск за прогласяване нищожност на клаузата за заплащане на неустойка, се посочва, че за ответника не съществува забрана заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени, като ищецът има право на избор на обезпечение. В исковата молба липсвало позоваване в какво точно се изразява накърняването на добрите нрави. Изискването за представяне на обезпечение било съобразено с обстоятелството, че ищцата е получила в заем сума в размер на 600 лева.

Отделно от изложеното, ищецът имал възможност да се откаже от сключване на договора в четиринадесетдневен срок от сключването му. Уговореното задължение за заплащане на неустойка не представлявало скрито възнаграждение, доколкото било условно и зависело изцяло от поведението на потребителя. По отношение на претенцията за нищожност на клаузата за експресно разглеждане на документи, се посочва, че същата е договорена по желание на потребителя в съответствие с нормата на чл. 9 ЗЗД. Предоставената услуга не била свързана с управление на кредита, поради което не следвало да се включва в ГПР.

В посочения срок е предявен насрещен иск от „Вива Кредит“ АД срещу Й. Р.

Р., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 600 лева, представляваща главница по процесния договор за кредит, сключен между страните, сумата в размер на 97,66 лева – договорна лихва за периода 11.12.2023 г. – 09.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 17.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

В насрещната искова молба отново се посочва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит ****** г, по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 600 лева. Сумата била усвоена от ищеца. Предвид обстоятелството, че процесните суми не били изплатени, се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

2

В указания срок е постъпил отговор на насрещната искова молба от Й. Р. Р., с който се излагат съображения за цялостна недействителност на сключения между страните договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не са спазени изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК. Посочва се и че с уговаряне на процесната неустойка се цели заобикаляне нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК. С оглед изложеното се претендира насрещните искови претенции да бъдат отхвърлени, като в полза на ищеца се присъдят разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се установява, че между „Вива Кредит“ АД като кредитодател и Й. Р. Р. като кредитополучател е възникнало правоотношение по повод на сключен договор за паричен заем ****** № ****** г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 600 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: срок- 9 месеца, платим на 9 вноски, с краен падеж- 05.09.2024 г., с такса за експресно разглеждане на документите в размер на 359,28 лева, с фиксиран годишен лихвен процент по заема40,32 %, при ГПР- 49,50 % и неустойка поради непредставяне на обезпечение в размер на 239,58 лева, платима разсрочено на вноски.

Кредиторът е представил справка за извършени от длъжника плащания по кредита, съгласно която заемополучателят не е заплащал суми по договор за паричен заем № ****** г.

Няма спор по делото относно това, че ищецът е кредитополучател по договор за заем, като между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договора за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза по въпроси, формулирани в насрещната искова молба се установява, че експертът е изследвал правоотношението по Договор за паричен заем № ****** г. В заключението е посочено, че заемателят не е извършил плащания по процесния договор. Отразено е, че размерът на дължимата и незаплатена главница е 600,00 лева, а 3 на договорната лихва – 105,24 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

С исковата молба като предмет на процеса са въведени две клаузи от договора, по отношение на които се твърди, че са нищожни, а оттук- и целият договор: таксата за експресно разглеждане и за неустойка, които следва да бъдат обсъдени, за да се прецени дали действително те са предвидени в противоречие със специалния ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че първата от въпросните две клаузи от договора очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. В чл. 1 ал. 2 от договора е записано, че заемателят избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение, което декларирал в попълнената от него заявка за кандидатстване. Кредиторът обаче не доказва наличието на тези обстоятелства, предшестващи сключването на договора, като по делото не са представени писмени доказателства, от които да е видно, че действително потребителят е избрал да се възползва от тази допълнителна услуга. Не става и ясно дали клиентът има право на избор и на обикновена заявка, без приоритетно разглеждане, нито пък за колко време се взема становище от кредитора в единия или в другия случай, за да се прецени експресността на заявката. В чл. 1 ал. 3 от договора е посочено, че таксата за това бързо разглеждане е във фиксиран размер- 359,28 лева или около 2/3 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Както вече се посочи, заемодателят не представя попълненото от заемателя предложение за сключване на договора за заем, за да е видно дали в него е посочен размерът на таксата за експресно разглеждане на документи, а оттук- да се направи и извод дали лицето е било запознато с размера на предвидената такса преди самото сключване на договора и съответно- дали е информирано за това. Съгласно чл.

144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗП- клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Оттук- така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, поради което по нея не се дължи парично изпълнение от длъжника.

На следващо място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или неравноправна, то по производството не са доказани от ответника обстоятелствата, 4 налагащи начисляването на подобна такса. Вече се отбеляза по- горе, че не е ясно какъв е срокът за разглеждане на заявката и дали той е бил спазен от ответника, за да са налице предпоставките за начисляване на подобна такса за експресно разглеждане документите.

На основание чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя на такса за експресното разглеждане на кредита, поради което е налице клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК.

Второто възражение в исковата молба за недействителна клауза в договора за потребителски кредит е свързано с предвидената неустойка, която се начислява при непредставяне на обезпечение. Това непредставяне обаче самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това обаче предварително е уговорена неустойка, която се активира в съответен срок от сключване на договора за кредит, без да може да компенсира повишения риск. По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото дори и при плащането на всички задължения се получава още едно допълнително възнаграждение. Така и ГПР от 49,50 % не отговаря на действителния, защото е без сумата за неустойка, а с включването на неустойката кредитът ще се оскъпи допълнително. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.