Определение № 556 от 07.05.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 556 гр. Стара Загора, 07.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500268 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на ,,П.е.“ ООД, гр.С. против разпореждане № 1821 от 12.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 447/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна, молбата на заявителя „П.е.” ООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, за сумата от 7000 лева главница от невърнат заем по договор за паричен заем № 00369148/19.01.2023 г. с нотариална заверка на подписите от същата на помощник нотариус по заместване Г.Г. на нотариус П.И., с 1260 лева договорна лихва от 19.01.2023 г. до 19.07.2023 г., с 1050 лева неустойка за забава по чл. 8 от договора, и законна лихва върху главницата от 23.01.2025 г. до изплащането й, както и разноските по делото, срещу длъжника С. Р. С..

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Производството е образувано по заявление на „П.е.” ООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, 1 за сумата от 7000 лева главница от невърнат заем по договор за паричен заем № 00369-148/19.01.2023 г., с нотариална заверка на подписите на помощник нотариус по заместване Г.Г. на нотариус П.И., с 1260 лева договорна лихва от 19.01.2023 г. до 19.07.2023 г., с 1050 лева неустойка за забава по чл. 8 от договора, и законна лихва върху главницата от 23.01.2025 г. до изплащането й, както и разноските по делото, срещу длъжника С. Р. С..

За да постанови разпореждането си Старозагорският районен съд е приел, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.

Позовал се е на разпоредбите на чл. 417, т. 3 и чл. 418, ал. 1 ГПК, които предвиждат, че заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, само ако вземането му се основава на нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите. Когато обаче приложенията към един такъв договор са неразделна част от него, тъй като съгласно чл. 2, ал. 2 и 3 от договора за паричен заем - общите му условия, при които е сключен, са неразделна част от него и съгласно императивната норма на чл. 11, ал. 2 ЗПК, за да бъде същият този договор годно изпълнително основание по чл. 417, т. 3 ГПК, въз основа на което да може да издаде исканата от заявителя заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, нотариалната заверка на подписите му следва да обхваща и общите му условия по начина, посочен в чл. 20, ал. 1 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори (Издадена от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр.

12/07.02.1997 г., изм. и доп.). А именно: когато се удостоверява документ, който съдържа повече от един лист, удостоверяването се извършва като всеки два листа се скрепят с подписа и печата на нотариуса най-малко на две места (чл. 20, ал. 1 от Наредба № 32/29.01.1997 г.).Съдът се е позовал на практиката на ВКС, съгласно която когато приложенията към един договор - неразделна част от него, са оформени от нотариуса по този начин, и на последната страница от договора са удостоверени подписите на страните върху документа, се счита, че нотариалната заверка на подписите се отнася и за приложенията към договора, като неразделна негова част, а случаят очевидно не е такъв (Опр. 508-2010-II т.о.). При него общите условия на процесния договор за заем - неразделна част от него, не са оформени от заверилият подписите под него помощник - нотариус по заместване по начина на чл. 20, ал. 1 от посочената Наредба № 32/29.01.1997 г., като всеки два листа от тях не са скрепявани с подписа и печата на този помощник - нотариус най-малко на две места (л. 23-29). Затова съдът е приел, че нотариалната заверка на подписите му, не се отнася и за тези общи условия, при които е сключен този договор, въпреки, че те са неразделна негова част. Само на това основание според съда същият договор е негодно изпълнително основание по чл. 417, т.

3 ГПК, въз основа на което не може да се издадат исканите от заявителя заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, срещу длъжника, за претендираните със заявлението суми.

2

Според съдът общите условия на този договор не са подписани на всяка страница от двете му страни, а само от едната от тях с подпис – параф, което означава, че същият договор е недействителен/нищожен (чл. 22, във вр. с чл.

11, ал. 2 ЗПК). Според районният съд като още едно основание, поради което не могат да се издадат въз основа на него, исканите от заявителя заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, срещу длъжника, дори и за чистата стойност на получения по него кредит, защото нормата на чл. 23 ЗПК, която повелява това, е специален състав на неоснователното обогатяване, което е извъндоговорен източник на задължение. А не може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК, въз основа на документ, за задължения, които не произтичат от него, а от извъндоговорен източник на задължение.

Изложил е допълнителни съображения, че дори и представеният по делото договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите, да е в случая годно изпълнително основание по чл. 417, т. 3 ГПК, то и тогава искането на заявителя за издаване, въз основа на него, на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, срещу длъжника, и за претендираната мораторна (защото такава е всяка неустойка за неизпълнение на парично задължение, защото то е винаги забавено - чл. 81, ал. 2 ЗЗД) неустойка от 1050 лева по чл. 8 от същия договор за заем (представляващ по същество договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 ЗПК), не може да бъде уважено, а следва да бъде отхвърлено, защото противоречи на императивните норми на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, според които, при забава на потребителя, кредиторът има право само на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената сума за времето на забавата, но е и на тази уговорена в случая в чл. 8 от договора за заем мораторна неустойка от 1050 лева, защото е уговорена за забава в плащането на която и да е от дължимите погасителни вноски по погасителния му план, или неплащане в срок на заемната сума по него с повече от 15 календарни дни, което противоречи на императивните норми на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК. А след като искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, срещу длъжника, и за тази мораторна неустойка, е в посоченото противоречие със закона, то не може да бъде уважено, а заявлението в тази му част, по отношение на същото искане, следва да бъде отхвърлено и на това основание по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

Разпореждането е частично неправилно.

Разпоредбите на чл. 417, т. 3 и чл. 418, ал. 1 ГПК предвиждат, че заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, само ако вземането му се основава на нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите. В случая искането се основава на договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите на страните.

Въззивният съд намира, че Общите условия към процесния договор за заем, 3 макар и неразделна част от него, не е необходимо да бъдат с нотариална заверка на подписите, така както е нотариално заверен самият договор за заем.

Това е така, защото общите условия към договора не съдържат съществени условия на договора, доколкото всички съществени условия на договора за заем се намират и са уговорени от страните в самия договор. Общите условия не се уговарят индивидуално, нито се подписват от страните, а се приемат от заемополучателя, такива каквито са. Приемането на общите условия става с подпис от страна на потребителя, както е и в случая. Общите условия са общи правила, които важат за всички договори на заемодателя с потребители и са общодостъпни за всички, поради което въззивният съд намира, че неправилно районният съд е приел, че те също трябва да бъдат нотариално заверени, както самият договор за заем.

В частта обаче относно искането на заявителя за издаване въз основа на договора за заем на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, срещу длъжника за претендираната неустойка от 1050 лева по чл. 8 от същия договор, представляващ договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 ЗПК, правилно съдът е приел, че не може да бъде уважено, защото противоречи на императивните норми на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, при забава на потребителя, кредиторът има право само на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената сума за времето на забавата, но не и на уговорената в чл. 8 от договора за заем мораторна неустойка от 1050 лева, при забава в плащането на която и да е от дължимите погасителни вноски по погасителния му план, или неплащане в срок на заемната сума по него с повече от 15 календарни дни, която уговорка противоречи на императивните норми на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК. Искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК срещу длъжника, за предвидената в договора неустойка за забава, правилно е отхвърлено от районният съд като неоснователно.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта относно искането на „П.е.“ ООД срещу длъжника С. Р. С. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 7000 лв. – главница от невърнат заем по договор за паричен заем № 00369-148/19.01.2023 г. с нотариална заверка на подписите на помощник - нотариус по заместване Г.Г. на нотариус П.И., заедно с 1260 лева договорна лихва от 19.01.2023 г. до 19.07.2023 г. и законна лихва върху главницата от 23.01.2025 г. до изплащането й, както и разноските по делото. В отменената част делото следва да бъда върнато на заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение след извършване на преценка на основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

В останалата част, с която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 1050 лева неустойка за забава по чл. 8 от договора за заем разпореждането на районния съд е правилно и следва 4 да бъде потвърдено.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1821 от 12.03.2025 г., постановено по ч. гр. д.

№ 447/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта, с която искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от „П.е.“ ООД срещу длъжника С. Р. С. за сумата 7000 лв. – главница от невърнат заем по договор за паричен заем № 00369-148/19.01.2023 г. с нотариална заверка на подписите на помощник - нотариус по заместване Г.Г. на нотариус П.И., заедно с 1260 лева договорна лихва от 19.01.2023 г. до 19.07.2023 г. и законна лихва върху главницата от 23.01.2025 г. до изплащането й, както и разноските по делото е отхвърлено, като вместо това

ВРЪЩА делото за издаване на заповед за изпълнение по заявлението на „П.е.“ ООД срещу длъжника С. Р. С. в тази част, ако не са налице основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1821 от 12.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 447/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта, с която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на „П.е.“ ООД срещу длъжника С. Р. С. за сумата 1050 лева - неустойка за забава по чл. 8 от договор за паричен заем № 00369-148/19.01.2023 г. с нотариална заверка на подписите на помощник - нотариус по заместване Г.Г. на нотариус П.И..