Решение № 1577 от 23.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1577 гр. Пловдив, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300501266 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Д. И. С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Б. М., против Решение № 1234/19.03.2024г., постановено по гр.д.№ 16904/2022г. от Районен съд -Пловдив, XIX гр.с., с което е осъден да заплати на Д. А. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 4000 лв. - главница по договор за заем от 24.12.2017 г.; сумата от 4000 лв., съставляваща заемна сума по сключения непосредствено преди 31.12.2017 г. договор за заем; сумата от 4000 лв.- договор за заем от 01.01.2018 г.; ведно със законна лихва върху всяка една от претендираните главници, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 22.11.2022 г. до окончателното изплащане; както и сумата от 3020 лв. за разноски по делото. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция.

1

От въззиваемата страна Д. А. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез АД „М. и И.“, ЕИК – ***, представлявано от М. М., е депозиран писмен отговор, затова, че жалбата е неоснователна изцяло.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от Д. А. Т. против Д. И. С. е заведена искова молба, ведно с писмено уточнение /на л.40/, неразделна част, с която посочва, че между него и Д. И. С., са били сключени три договора за заем.

Непосредствено преди Бъдни вечер на 2017 г. е бил сключен договор за заем, съгласно който той, в качеството му на заемодател, е предал на ответника в заем сумата в размер на 4 000 лв., а последният се е задължил да я върне до края на лятото на 2018 г. Непосредствено преди 31.12.2017 г. е бил сключен договор за заем, съгласно който съгласно който той, в качеството си на заемодател, е предоставил на ответника в заем сумата от 4 000 лв., а последният се е задължил да я върне до края на лятото на 2018 г. На 01.01.2018 г. е бил сключен договор за заем, съгласно който той, в качеството му на заемодател, е предоставил на ответника в заем сумата от 4 000 лв., а последният се е задължил да я върне до края на лятото на 2018 г. В изпълнение на поетите задължения по горепосочените неформални договори за заем, е предал уговорените заемни суми на ответника в съответните моменти на сключване на договорите, в гр. Куклен. Към момента ответникът не бил изпълнил задълженията си за връщане на която и да е от трите посочени заемни суми. С писменото уточнение /на л.40/, с препис за насрещната страна, Д. А. Т. е конкретизирал, че поради изминалия дълъг период от време от сключване па договорите и поради това, че договорите не са в писмена форма, не може да посочи точни дати на сключване, с изключение само на третия посочен в исковата молба договор, а именно този, сключен на 01.01.2018 г. По отношение на конкретен час на сключване на договорите, също не може да посочи такъв, отново поради гореспоменатата причина. Все пак, е конкретизирано, че договорите са сключвани в ранната вечер на съответните дати, което с оглед календарното време от годината, е било по време на тъмната част от денонощието. Уговорките между страните и предаването на 2 сумите по трите договора са се осъществили на следния адрес: ***, в присъствието на свидетелите, чийто разпит е поискан с исковата молба. Както е посочено и в исковата молба, заемните суми и по трите договора са предадени на ответника в съответните моменти на сключване на договорите, тоест при сключване па договорите. В исковата молба е било посочено, че страните са се споразумели и по трите договора за заем ответникът-заемател да върне заемните суми в края на лятото на 2018 г. Уговорката е била за връщане на заемните суми в брой срещу получаването на разписка.

Ответникът Д. И. С. е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който е оспорил изцяло предявените три иска по основание и размер. Отрекъл е да са се случили горните факти и обстоятелства.

В хода на производството са разпитани св. Н. Г. /живуща на семейни начала с ищеца/ и св.Е. М. /сестра на Д. С./.

Районният съд, за да уважи предявените искове, излага основни съображения, че няма спор между страните, а и от събраните гласни доказателства се е установило, че страните са се познавали, както и това, че синът на ответника в процесния период е бил в Англия. Спорът по делото е бил затова дали между страните са осъществени три срещи в периода преди Коледа на 2017 г. и в края на годината, както и в началото на новата 2018 г.

Районният съд е посочил, че предвид показанията на свидетелката Г., счита за доказано, че двете страни са се срещали три пъти привечер в дома на ищеца в гр. ***при което Т. е предал на С. три суми от по 4000 лв. за ползване и връщане до края на м. август на 2018 г. До този извод Районният съд е достигнал като е възприел за достоверни показанията на свидетелката, тъй като намира същите за безпристрастни и обективни. Казаното от нея било обстойно, логично, без вътрешни противоречия и последователно разкрива начина на протичане на отношенията между страните. Налице било съответствие между изложени факти от тази свидетелка за наличие на познанство между сина на ответника, който по това време бил в чужбина и потвърждаването на това обстоятелство от показанията на свидетелката М..

Районният съд е кредитирал и показанията на свидетелката М., в частта, в която същата посочва, че брат също живее в гр. ***и в процесния период е пребивавал в населеното място до 22-ри декември и от 25-ти декември.

3

Районният съд не е намерил противоречие в показанията на двете свидетелки досежно пребиваването на ответника в гр. ***, тъй като заявените моменти на срещите между лицата от свидетелката Г. са извън твърдения период на отсъствието. Също така свидетелката М. не е твърдяла, че ответникът е бил непрекъснато в жилището на майка си, както и, че тя е била през цялото време там и е наблюдавала неговото присъствие.

Районният съд е приел за доказано предаването на паричните суми от ищеца на ответника в заем и възникване на задължението на последния за връщането им до 31.08.2018 г. По делото не се било установило да са извършвани плащания на претендираните вземания.

С въззивната жалба на Д. И. С. са направени възражения, че Районният съд е приел само въз основа на свидетелските показания на свидетеля на ищеца - Н. В. Г., че исковете са доказани по основание и размер и ги е уважил. В мотивите на решението е записано, че тези показания са достоверни и обективни. Районният съд е направил този извод, независимо от противоречията в самите показания на този свидетел, и противоречието с показанията на другия свидетел.

С жалбата е описано кои са, според жалбоподателя, противоречията в свидетелските показания на св. Н. Г..

-Свидетелят твърди, че познава ответника Д. С., макар, че никога не го е виждала, тъй като е била в къщата, а той на двора.

-Твърди, че синът на ответника често е говорил с ищеца, в периода 1524 декември 2017 г., защото по това време е бил в Англия, а в същото време точно в този период И. С. е оборудвал къщата на ищеца със съответната инсталация.

-Твърди, също така, че е видяла как парите преминават от ръка на ръка, но твърди също така, че не е била до тях, за да види предаването на парите. Като трети път заявява, че е видяла в единия случай предаването на парите.

-В показанията си заявява, че ищеца е излязъл и е казал, че отива да дава пари на ответника, а преди това се твърди, че е видяла как се предават парите.

-За конкретизиране на датите, свидетелката заявява, че под 4

„непосредствено преди Коледа“ разбира 23-ти декември, а после твърди, че става въпрос за периода 15 - 21.12.2017 г.

-Не е отчетено и обстоятелството, че Г. живее на семейни начала с ищеца, макар и да не са съпрузи.

Направено е доказателствено искане за допускане и на един свидетел, както е било заявено и в първата инстанция.

С Определение № 1375/27.05.2024г. въззивният съд е допуснал по един свидетел на всяка от страните.

В съд. заседание на 30.09.2024г. са разпитани св. И. С. /син на жалбоподателя/ и св.А. Т. /баща на Д. Т./.

За целите на опровергаване на показанията на св. св.А. Т. е бил допуснат св.К. Т. /брат на А. Т. и чичо на Д. Т./.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съгл. чл.240 от ЗЗД – С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките. Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.

Както е известно, характерните белези на договора за заем, от правно естество, са че той е консенсуален, неформален, едностранен, реален договор и безвъзмезден /ако не е уговорено противното изрично/. Договорът се счита за сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума.

Няма спор по делото между страните, че не са сключвали договори в писмена форма, тоест тези твърдяни договори са неформални.

5

В конкретния случай, липсват доказателства както за сключване на договор /няма данни за съвпадане на насрещни волеизявления/, така и за предаване на сумите. Необосновано е кредитирано показанието на св. Н. Г., тъй като същите са изпълнени с противоречия, в каквато насока, е и основното възражение с жалбата, което е описано по-горе подробно. Във въззивната инстанция са допуснати до разпит по един свидетел на всяка една от страните, и за опровергаване на показанията на св. А. Т. е бил допуснат св.К. Т.. Съдът намира, че следва да придаде доказателствена стойност на показанията на св.И. С., при условията на чл.172 от ГПК, и на св.К. Т., брат на А. Т. и чичо на ищеца Д. Т., тъй като същите са пряко кореспондират, а отделно от това и не противоречат на показанията на св.Е. М., разпитана пред първа инстанция.

Съдът намира, че не следва да дава вяра на св.А. Т., баща на ищеца, чиито показания противоречат на показанията на св.Н. Г.. При разпита Г. не е споменала изобщо за присъствието на св.А. Т.. Казала е също, че се притеснява и затова не може да си спомни с точност къде е станало предаването на парите /протокол на л.68-горе/. Свидетелката е казала и други явни противоречия. Когато са я попитали относно датите за предаване на парите се е объркала. Свидетелката заявява, че под „непосредствено преди Коледа“ разбира 23-ти декември, после е направила корекция, като е уточнила, че става дума за периода 15 - 24.12.2017 г. На следващо място, е казала и че:

„Не съм била на един метър от тях, за да знам, че парите са предадени“.

Накрая е заявила: „Не мога да кажа точна дата“. Изрично е заявила и, че не е запозната с уговорките за връщане.

Св. А. Т., е казал за нея, че тя била също на стълбището единия път, а другите два пъти била в къщата, по стаите или коридора.

В съд. заседание на 30.09.2024г. св. А. Т. е заявил, че тези пари били необходими на Д. С., „за да бъдат върнати на един мой роднина“. Попитан поконкретно за кой роднина става въпрос, е споменал имената на К. Т..