Решение № 177 от 19.12.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Монтана, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Аделина Тушева

Димитрина Николова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231600600274 по описа за 2023 година Производството е по чл.325 и сл. от НПК.

С присъда на Районен съд-Берковица, постановена на 19.06.2023 година по нчхдело № 204/2022г., подсъдимата В.Х. е призната за виновна в това, че на 23.12.2020г. не е изпълнила определение за привременни мерки № *oт 27.08.2020г. пo гp. дело № */2020г. на Районен съд Монтана относно режима на лични отношения на бащата П. П. с детето Й.Т., като в проведен телефонен разговор на тази дата е отказала да предостави детето Й.Т. на бащата за изпълнение на режима на лични отношения -престъпление пo чл.182 ал.2 от НК, като във връзка с чл.78а, aл. 1 от HK съдът я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1 000.00 лева. Подсъдимата е осъдена да заплати на частния тъжител направените разноски пo делото в размер на 2880.28 лева.

Със същата присъда пoдcъдимата е призната за невиновна в това, че в периода от 13.11.2020 г до 23.12.2020г., в условията на продължавано престъпление, извършено с повече от две деяния, извършени през непродължителен период от време осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, както следва:

-нa датите 13.11.2020г - 14:44ч., 14:45ч., 15:12ч. и 20:24ч., 14.11.2020г 11:38ч., 20.11.2020 г. - 14:03ч., 27.11.2020 г. - 15.15 ч., 17.54 ч., 17.58 ч., 1

18.04ч. 19.24 ч., 11.12.2020г. - 19.01 ч. два пъти, 19.02 ч. и 19.43 ч. подсъдимата като родител е осуетила изпълнението на определение за привременни мерки № *от 27.08.2020г. пo гp. дело № */2020г на Районен съд Монтана относно‚ режима на лични отношения на бащата ПП. с детето Й.Т. като не е отговорила на телефонни обаждания на посочените дати и часове; нa 13.11.2020г. подсъдимата не е изпълнила определение за привременни мерки № *от 27.08.2020г. пo гp. дело № */2020г. на Районен съд Монтана относно режима нa лични отношения на бащата П.П. с детето Й.Т. като в проведен телефонен разговор с частния тъжител на тази дата подсъдимата е отказала да му предостави детето за осъществяване на режима на лични отношения и на основание чл. 304 от HПK е оправдана пo предявеното й обвинение за престьпление пo чл.182, ал.2 вр.чл.26, aл. 1 от НК.

Присъдата е обжалвана от частният тъжител П.П. чрез повереника му, адв.К. Б. от АК Монтана с оплакване, че присъдата е неправилна в осъдителната част- относно вида и размера на наказанието и в оправдателната част- относно крайните изводи, че подсъдимата не е извършила подържаното от тъжителя престъпление.Мотивирана е с искане за отмяна в обжалваните части, като подсъдимата бъде призната за виновна и за датите, за които е оправдана, а също й бъде наложено по- тежко наказание. Доказателствени искания не се правят.

Присъдата е обжалвана и от подсъдимата В. .Х., чрез защитника и адв.Е.

Й. от САК в частта, с която подсъдимата е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.182, ал.2 от НК за дата 23.12.2020г. на която не е изпълнила определението за привременни мерки. Оплакването е, че присъдата е постановена при неправилна преценка и анализ на гласните доказателства събрани в хода на съдебното дирене, неправилно тълкуване и анализ на свидетелските показания. Присъдата се базира още и на приемане и оценка на недопустими доказателства, които са приобщени по делото.

Доказателствени искания също не се правят.

Окръжен съд Монтана, като обсъди доводите във въззивните жалби, които се подържат и в съдебно заседание, както и тези изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, респективно изменяне с налагане на потежко наказание на подсъдимата, като съображенията за това са следните:

След проверка на съдебния акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, районния съд е достигнал до единствен и непротиворечив извод относно невиновността на подсъдимата В.Х. за посочения период и за нейната виновност затова, че на 23.12.2020г. е отказала да предостави детето на частния тъжител за изпълнение на режима на лични отношения. При самостоятелната преценка на събраните по делото 2 доказателства, съдът не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Тъжителят и подсъдимата са родители на детето Й.Т., родено на *г.

Родителите са разделени и отношенията между тях са влошени, като в тази връзка има проведени съдебни производства за определяне на родителските права и режим на лични отношения. По повод спор за родителски права са определени привременни мерки с Определение */27.08.2020г. на Районен съд град Монтана по гр.д. № */2020г.

Съгласно определените от съда привременни мерки на бащата е определен режим на лични отношения - всяка първа и трета събота и неделя от календарния месец с преспиване на детето в дома на бащата в съботната вечер от 10 часа на съботния ден до 17 часа на неделния ден и тридесет календарни дни през летния сезон, които да не съвпадат с годишния платен отпуск на майката.

По повод осъществяване на срещи с детето между страните са проведени телефонни разговори на 13.11.2020г. и на 23.12.2020г. Разговорите са записани от тъжителя на личния му телефон, който е приобщен по делото.

Съдържанието на проведените разговори е възпроизведено на хартиен носител в приетата по делото съдебно-техническа експертиза.

Разговорът на 23.12.2020г. е проведен в дома на свидетелката Тошева майка на тъжителя, и същата е присъствала по време на провеждането му.

По повод проведения на тази дата разговор е образувано наказателно производство в PC Монтана, което е приключило с влязъл в сила съдебен акт присъда № 260022/09.11.2021г. на PC Монтана по нчхд № 491 /2021 г. С присъдата подсъдимата е призната за виновна в това, че на 23.12.2020г. в 22:00 часа в град *е извършила престъпление по чл. 146 ал. 1 от НК като е казала нещо унизително за честта и достойноството на П. П.. С присъдата подсъдимата е освободена от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, като съдът й е наложил административно наказание в минимален размер от 1000 лева.

На дати 13.11.2020г. - 14:44ч., 14:45ч., 15:12ч. и 20:24ч, 14.11.2020 г. 11:38ч., 20.11.2020 г. - 14:03ч., 27.11.2020 г. - 15.15 ч, 17.54 ч., 17.58 ч., 18.04 ч. 19.24 ч, 11.12.2020 г. - 19.01 ч. два пъти, 19.02 ч. и 19.43 ч. подсъдимата не е отговорила на телефонни обаждания, изходящи от тъжителя с цел осъществяване режима на лични отношения с детето.

Въззивния съд намери, че в настоящето производство са събрани в необходимия обем и по съответния ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото. Събраният доказателствен материал в своята съвкупност не съдържа съществени противоречия, напротив наличните доказателства се намират във вътрешно-логична връзка, кореспондират помежду си, взаимно се допълват, въз основа на тях може да се изгради пълна представа за събитията на процесното обвинение. Фактическите констатации почиват на вярна и точна интерпретация на доказателствената съвкупност, от която по един категоричен и безпротиворечив начин се установява, че подсъдимата не 3 е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението за което е предадена на съд за периода за който е оправдана и го е осъществила на 23.12.2020г. В този смисъл настоящата инстанция приема за законосъобразни, правилни и обосновани изводите на районния съд досежно изложената фактическа обстановка и извършения анализ на събраните доказателства и доказателствени средства по делото.

Възивният съд споделя извода на първостепенния, че в показанията на малолетното дете на страните не се съдържат относими към периода на обвинението данни, поради което и правилно не са обсъдени. Правилно не са обсъдени и представените от повереника на частния тъжител писмени доказателства от гр.д. № */2020г. на PC Монтана - Искова молба от В. Х., молба /насрещен иск/ от П. П., становище от В. Х., протоколи от 09.11.2020г. и 17.11.2020г.

От показанията на свиделката Т. и от заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че на посочената дата 23.12.2020г. подсъдимата е осъществила от обективна страна вмененото й престъпление като е отказала да изпълни определения от съда режим на лични отношения.

Извод за това осъществено деяние са ясните й думи на страница 2 и 3 на Приложение 2 от експертизата — „ *“ , „*, „*. *. „ и „ *“. В тази връзка правилно са кредитирани показанията на свидетелката Т., тъй като същата макар че е майка на тъжителя, дава показания, които съвпадат със съдържанието на експертизата.

Вещественото доказателство мобилен телефон*, предоставен от тъжителя, на който се съдържат аудиозаписи на проведените между страните телефонни разговори на 13.11.2020г. и 23.12.2020г.правилно първостепенния съд е предоставил да бъдат изследвани от вещото лице в приетата без възражения от страните съдебно-техническа експертиза. В тази връзка, след разпита на вещото лице в последното съдебно заседание подсъдимата и жалбоподателка в настоящето производство е признала, че тя е лицето, участвало в записаните разговори на 13.11.2020г. и на 23.12.2020г., които са възпроизведени от вещото лице на хартиен носител в съдебно-техническата експертиза.

Настоящият съдебен състав също възприема практиката, според която е допустимо използването на такива аудиозаписи като веществени доказателства/в този смисъл Решение № 390 от 02.10.2009 г. по н. д. № 393 / 2009 г. ВКС, НК, 11-ро НО/. Възраженията на защитата за използване на недопустими доказателства в тази насока са неоснователни. В случая телефонът и съдържащите в него аудиозаписи са движими вещи и представляват веществени доказателства по чл. 109 НПК, които на общо основание могат да бъдат ползвани в наказателния процес, тъй като са предмети, върху които има следи от престъплението. При тях следва да бъдат преценени стандартите за допустимост, относимост и достоверност, и същите следва да бъдат подложени на обстоен анализ относно тяхната автентичност.

НПК не съдържа ограничение на фактите, които в наказателното производство могат да бъдат ползвани като доказателства, стига да няма никакво съмнение, че те са свързани с предмета на делото, допринасят за неговото изясняване и не са били манипулирани. В практиката на ЕСПЧ също 4 е изяснено, че нарушението на правото на лична неприкосновеност по чл. 8 ЕКПЧОС във връзка с изготвянето на подобни записи не води при всички положения до несправедливост на съдебния процес, в който те са били използвани по смисъла на чл. 6 от същата Конвенция. Когато достоверността на съдържанието на записа е била процесуално потвърдена когато на подсъдимия е била осигурена възможност да я оспори пред съда; когато възпроизведената (записаната) информация съвпада с останалите доказателства и не е била единствената улика, ползвана за осъждане на лицето - тогава следва да се приеме, че гаранциите за справедливост на процеса са били спазени.

Възивния съд също като първостепенния не възприема и възражението на защитата, че подсъдимата следва да бъде оправдана, тъй като датата 23.12.2020г. не попада в определения от съда режим на лични отношения по привременените мерки. От проведения разговор и думите на подсъдимата ясно може да бъде установено, че с действията си не желае да изпълни съдебното определение по привременните мерки като същата неколкократно заявява на тъжителя, че от сега нататък няма да му разреши да вижда детето.