Решение № 952 от 11.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 952 гр. Пловдив, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330201895 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-015316, издадено от началник група към ОДМВР- ПЛОВДИВ, Сектор пътна полиция, с което на Е.Е.О. е наложена глоба в размер на 900 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се оспорва:

-разположението на знак В26 и попадането на заснетия автомобил в обхвата му на действие;

-техническата изправност на АТСС;

-спазването на процедурата по надлежно заснемане и документиране на извършеното нарушение;

-авторството на деянието.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от приложената по делото разписка –НП е връчено на 04.03.2022г. Жалбата е входирана на 09.03.2022, което е в рамките на преклузивния 14-дневен срок по смисъла на чл. 59, ал.2 ЗАНН в редакцията след измененията с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

НП е издадено за това, че на 23.08.2020 г. в 16:53 , в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ № 111, посока булевард „Дунав“, Е.Е.О. управлява лек автомобил АУДИ А 8 с рег. № ******* , собственост на З.Г.Д., със скорост 124 km/h при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50km/h. Отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3% в полза на водача. Наказуема скорост 120 km/h. Наказуемо превишение- 70 км/час .

Нарушението е установено с С TFR1-M № 546.

Посочената в НП фактическа обстановка се доказва от:

- приложения по делото АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В тази връзка следва да се съобрази, че от жалбоподателя не са представени, каквито и да било доказателства за оборване изложеното в АУАН;

- показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН;

- приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В тази връзка, само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че автомобила с рег.№ ******* еднозначно се забелязва на всяка една от четирите снимки от статичното изображение. Нещо повече, регистрационният номер на автомобила е автоматично разпознат от 2 камерата, като разпознатият номер е посочен в статичното изображение.

Налице е пълно съвпадение между номера, който се забелязва на снимките, автоматично разпознатия номер и регистрационния номер, посочен в АУАН и НП, поради което не възниква абсолютно никакво съмнение, че нарушението е извършено именно с посочения в НП автомобил.

-приложената по делото декларация по чл. 188 ЗДвП, видно от която именно жалбоподателят е управлявал МПС в процесните време и място.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 %. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за първоначална проверка допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 %. Именно този толеранс е отбелязан като приложен, както в АУАН, така и в НП.

Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 124 км/час. 3% от тази величина се равняват на 3,72 км/час. След приспадане на толеранса се получава 120, 28 км/час. При преглед на предвидените санкции в чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата скорост. В противен случай ненаказани биха останали стойности на скоростта между 10 км/час и 11 км/час, 40 км/час и 41 км/час и други. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 747, ал.3 от Закона за измерванията.

Поради изложеното, получената скорост от 120,28 км/час следва да се закръгли към цяло число, като изцяло законосъобразно и при спазване в максимална степен правото на защита на наказаното лице, закръглянето е извършено по най-благоприятния за него начин, а именно към пониското цяло число- 120 км/час.

Противно на възражението в жалбата, съдът намира, че изцяло законосъобразно именно жалбоподателят е наказан за извършеното нарушение.

Съгласно чл. 188, ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за 3 извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Практиката по прилагане на тази норма е безпротиворечива, като трайно се приема, че тя въвежда две самостоятелни категории нарушители (пасивно материално правно легитимирани лица да понесат отговорност за извършеното нарушение на режима на скоростта):

- собственика на МПС;

- лицето, на което МПС реално е предоставено за ползване.

Така Решение № 2179 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1679 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Основанията за понасяне на отговорност от двете категории субекти обаче са различни.

Отговорността на собственика е презумпционна. По силата на изричната законодателна воля, тя представлява отклонение от общия принцип за личната отговорност по ЗАНН. За нейното възникване е достатъчно само по себе си установяване на нарушение с МПС, собственост на лицето, като не е необходимо да се установи, че управлението реално е извършено от собственика.

От друга страна основание за ангажиране отговорността на ползвателя е факта на предоставяне на МПС в негова фактическа власт към момента на нарушението, което предполага, че то е извършено именно от него.

Установяването на нарушения на режима на скоростта в повечето случаи става автоматизирано, без присъствието на човешки фактор или очевидци, поради което доказването чрез преки доказателства на действителния водач се явява затруднено до степен на невъзможност .

Именно заради това законодателят е предвидил облекчен ред за установяване самоличността на наказания субект, дори да се ангажира отговорността на ползвателя, а не на собственика. Напълно достатъчно е това лице да бъде посочено в декларацията по чл. 188 ЗДвП, попълнена от собственика, като гаранция за истинността на декларирането е наказателната отговорност, което се носи по чл. 313 НК за невярно деклариране.

Същевременно правата на посоченото в декларацията лице не се ограничават по никакъв начин, доколкото същото запазва възможност:

- на свой ред да попълни декларация по чл. 188 ЗДвП , в която да посочи лицето, на което е предоставило МПС в датата и часа на извършване 4 на нарушението. Наличието на такава възможност следва по един недвусмислен начин от използваната бланка-образец за декларация по чл. 188 ЗДвП, от която е видно, че тя може да се подава не само от собственика, но и от ползвател на МПС;

- дори да не е подало такава декларация, след издаването на АУАН и Н П , дори едва на съдебна фаза на процеса, при лежаща върху него доказателствена тежест, същият има възможност да обори презумптивната доказателствена сила на АУАН и с всички доказателствени средства да докаже, че не той е управлявал МПС по време на заснемане на нарушението.

Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че когато отговорността на дееца се ангажира чрез издаване на АУАН и НП , след попълнена декларация по чл. 188 ЗДвП, не следва да се прилага усложнения ред, предвиден в чл. 189, ал.5 ЗДвП.

Действително в чл. 189, ал.5 ЗДвП е посочен утежнен фактически състав, при реализирането на който собственика може да снеме отговорността от себе си, включващ:

-подаване на декларация по чл. 188 ЗДвП и

-кумулативно с това представяне на копие от СУМПС на действителния водач.

Този усложнен ред , обаче отразява спецификата на производството по налагане наказание чрез електронен фиш. В този случай- към момента на попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП вече има издаден властнически санкционен акт –ЕФ, който се приравнява по правните си последици на НП. След реализиране на процедурата по чл. 189, ал.5 ЗДвП този вече издаден санкционен акт се анулира и автоматично на негово място се издава нов ЕФ на посоченото в декларацията лице. Именно поради тази особеност на производството по реализиране на отговорността с ЕФ, в чл. 189, ал.5 ЗДвП са предвидени завишени изисквания към собственика, за да са снеме отговорността от себе си.

Не така стоят, обаче нещата при реализиране отговорността на дееца с АУАН и НП . Вече се посочи, че в този случай на посоченото в декларацията лице му се предоставя възможност на свой ред да попълни декларация преди да му бъде издаден АУАН , като то разполага с възможности за защита и в хода на целия протичащ по общия ред 5 административно наказателен процес. Поради изложеното в тази хипотеза не е необходимо декларацията по чл. 188 ЗДвП да е съпроводена с представяне на СУМПС.

Този извод всъщност следва и от граматическото тълкуване на нормата на чл. 188 ЗДвП, в която подобно изискване за представяне на СУМПС не съществува.

Изискването за представяне на СУМПС по чл. 189, ал.5 ЗДвП касае само специалната /диференцирана/ процедура по издаване на ЕФ, като правилата за тълкуване на процесуални норми:

-позволяват прилагане по аналогия правила от общата процедура към специалните процедури,

-но не и прилагане по аналогия на правила отразяващи спецификата на диференцирана процедура към общата такава.

Сведени към конкретиката на процесния случай гореизложените принципни положения водят до следните изводи:

-от представената справка за регистрация на МПС се установява, че то е собственост на З.Г.Д.;

-от собственика е попълнена декларация по чл. 188 ЗДвП, в която по надлежния ред и под страх от наказателна отговорност е удостоверено , че към датата и часа на нарушението процесното МПС е управлявано именно от жалбоподателя;

-собственикът на МПС даже е преизпълнил законовите изисквания, като към декларацията по чл. 188 ЗДвП е предоставила и копие от СУМПС на жалбоподателя, което е свидетелство, че жалбоподателят е бил наясно, че е посочен като действителен водач и е бил съгласен с това обстоятелство;

- жалбоподателят не се е възползвал от възможността на свой ред да подаде декларация по чл. 188 ЗДвП и да посочи друго лице, на което е предало управляваното МПС;

-В АУАН жалбоподателят не е вписал възражения и не е оспорил вмененото управление на процесното МПС, точно обратното в АУАН изрично е вписано, че няма възражения срещу вменената му фактическа обстановка;

-жалбоподателят не се е възползвал от възможността да подаде 6 възражение срещу АУАН в предвидения 7-дневен срок за възражения съгласно чл. 44, ал.1 ЗАНН;

-пред съда не са представени доказателства, които да опровергаят презумптивната доказателствена сила на АУАН. Точно обратното, в жалбата се съдържат нарочни признания, че в процесния ден жалбоподателят е взел автомобила под наем.

Поради всичко гореизложено се налага извод, че изцяло законосъобразно с НП е ангажирана отговорността на жалбоподателя: