Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 227 от 12.05.2023, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 10/2023
Вид
Решение № 227
Подписан
12.05.2023
В сила
20.11.2023
Състав
Таня Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143 ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.145 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.345 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Пазарджик, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря М.В. като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20235220200010 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. В. Ф., с ЕГН **********, с адрес гр. Д., против Наказателно постановление № 22-5313-000063 от 24.11.2022 г., издадено от Началник група КПДГПА в ОДМВР гр. Пазарджик, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В жалбата обобщено се излагат възражения за материална незаконосъобразност на НП и допуснати нарушения на АНП при съставяне на АУАН, поради което се иска отмяна на санкционния акт. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, нередовно призован.

Същият е многократно търсен на посочения от него в жалбата адрес, но не открит. На адреса му на местоживеене (непроменен с оглед данните в регистър НБД Население) не са били установени негови близки и роднини, на които да бъде връчена призовка със задължение да я предадат на Ф.. Поради тази причина делото е разгледано в отсъствие на жалбоподателя в хипотезата 1 на чл.61 ал.4 от ЗАНН.

Въззиваемата страна- АНО, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище по същество от юрк. К. П., надлежно упълномощена да представлява наказващия орган, в което са изложени аргументи за законосъобразност и правилност на издаденото НП, поради което се иска неговото потвърждаване. Със становището е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на въззиваемата страна и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят Ф. е санкциониран с НП за това, че на 29.06.2022 г. около 13,25 часа, на АМ Тракия км 72, в посока на движение от гр. Пловдив към гр. София, е управлявал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ“, с рег. № ****, собственост на „Биогрофарм“ ЕООД с. Гърмен, като управляваното МПС било със служебно прекратена регистрация на 15.11.2021 г. на осн. чл.143 ал.15 от ЗДвП, затова че като нов собственик жалбоподателят не е изпълнил задължението си в двумесечен срок от придобиването му по договор за покупко-продажба на МПС с рег. № 4483 от 13.09.2021 г. , нотариално заверен, да регистрира превозното средство.

Това било установено от автопатрул на Група КПДГПА в ОДМВРПазарджик, като срещу жалбоподателя бил съставен АУАН с бл.№ 441694/29.06.2022 г. за нарушение на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, в присъствието на нарушителя, на който бил предявен и връчен срещу подпис.

При предявяването на акта жалбоподателят заявил, че нямал възражения.

С мотивирана резолюция от 01.07.2022 г. на Началник Група в ОДМВРПазарджик образуваното АНП било прекратено и материалите по адм. преписка били изпратени в РП- Пазарджик с оглед данни за евентуално извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК. По случая започнала прокурорска проверка по преписка с Вх. № 4143/2022 г. по описа на РППазарджик, след приключването на която на база събраните данни, прокурорът отказал да образува ДП с постановление от 08.08.2022 г., като 2 преценил, че извършеното от М. Ф. не съставлявало престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С посоченото постановление прокурорът изпратил материалите по преписката на Сектор ПП при ОДМВР Пазарджик с оглед преценка за евентуално извършено адм. нарушение и ангажиране на административнонаказателната отговорност на Ф.. Материалите по преписката били изпратени по компетентност на Началник Група КПДГПА при ОДМВР- Пазарджик.

По този повод АНО преценил, че следва да ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на 24.11.2022 г. било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на наказаното лице на 29.12.2022 г., видно от разписката към НП. Жалбата против последното е подадена от санкционираното лице директно в РС- Пазарджик по куриер на 03.01.2023 г., видно от товарителница на л.6 от делото, , поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и материалите по пр. преписка Вх. № 4143/22 г. на РП- Пазарджик. Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за законосъобразност на НП, намира че в хода на АНП не е допуснато СПН.

Производството е започнало със съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя, на който е бил предявен и връчен срещу подпис. Впоследствие с мотивирана резолюция АНП е било прекратено и преписката е била изпратена на прокурора с наличието на данни за евентуално извършено престъпление. След като прокурорът е отказал на образува ДП и е изпратил материалите на АНО, последният на осн. чл.36 ал.2 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган в сръга на правомощията му (Виж т.3.11 от Заповед № 3

8121з-1632/02.12.2021 г. на л.34 от делото) при спазване на срока по чл.34 от ЗАНН. НП отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като съдържа всички задължителни реквизити, а в същото е дадено пълно и ясно описание на нарушението и правна квалификация съответстваща на словесното му описание.

Съдът не споделя направените в жалбата възражения за допуснати СПН изразяващо се в това, че АНО в нарушение на закона издал НП въз основа на постановлението на прокурора за отказ да образува ДП. Това възражение не би било направено, ако жалбоподателят бе вникнал задълбочено в разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗАНН, където изрично е записано, че не се съставя АУАН, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство (а няма съмнение, че ДП е такова) и е препратил производството на наказващия орган. Тогава последният преценява дали да прекрати производството или да състави НП, въз основа на събраните до момента доказателства.

Съдът намира и че с оглед на събраните доказателства и установената фактология жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение.

По делото не се спори, а и от доказателствата се установява по несъмнен начин, че на инкриминираната дата и място жалбоподателят е управлявал процесното МПС. Няма спор и затова, че този автомобил е бил закупен от жалбоподателя на 13.09.2021 г., за който е бил оформен договор за покупко-продажба, нотариално заверен. Установи се също така по несъмнен начин, че след придобиването на собствеността върху МПС, жалбоподателят не е регистрирал същото в службата по регистрация в законоустановения по чл.145 от ЗДвП двумесечен срок. Това обстоятелство не се отрича и от жалбоподателя. Даденото от него обяснение, че не е знаел, че следва да регистрира автомобила и че никой не му бил казал за това, не може да релевира неговата вина. И това е така, тъй като не знанието на закона не оправдава дееца.

По-нататък, няма спор и по отношение на обстоятелството, че МПС към момента на управлението му от жалбоподателя е било с прекратена регистрация. Дерегистрирането на автомобила по служебен път е станало на 15.11.2021 г. на осн. чл.143 ал.15 от ЗДвП, тъй като новият приобретател на 4 автомобила в лицето на жалбоподателя не е изпълнил задължението си да регистрира МПС в службата по регистрация, в случая Сектор „ПП“ при ОДМВР- Благоевград, съответно Сектор „ПП“ при при ОДМВР- Смолян.

С оглед на посоченото няма спор, че към инкриминираната дата с оглед на прекратената регистрация на автомобила, той не е бил регистриран по надлежния ред. Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП ясно разписва, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В конкретния случай автомобилът се е движил по АМ- път за обществено ползване и не е бил регистриран. Съдебната практика в този случай е категорична, многобройна и безпротиворечива.

След като е установил горните факти, АНО правилно е определил и приложил санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В НП не са изложени мотиви от АНО защо е определен наложения размер на кумулативната санкция, но с оглед на това, че и двете наказанието е определено в минимално определения от закона размер, то не е налице нарушение на правата на наказаното лице.

Според настоящия съдебен състав конкретният случай не е маловажен по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като извършеното от Ф. деяние не се отличава с по-ниска обществена опасност в сравнение с нарушенията от този вид. Напротив. Според съда в настоящия случай обществената опасност на дееца е завишена, въпреки че същият е с чисто съдебно минало поради настъпилата реабилитация по право и че не са установени негативни характеристични данни, но статусът му като водач е обременен и то в доста голяма степен. Видно от справката за нарушител/водач (л.23-29) Ф. е санкциониран за извършени адм. нарушения с 55 НП и 27 ЕФ за различни адм. нарушения, една голяма част от които с голяма обществена опасност.

Тези данни съпоставени на обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, не могат да дерогират горния извод на съда за липса на 5 маловажност на случая. За пълнота следва да се отбележи, че съдът не е обвързан от изводите на прокурора, направени в постановлението за отказ да се образува ДП за това, че извършеното деяние било малозначително по смисъла на НК, тъй като тези доводи се отнасят за преценка на деянието като престъпление и не влияят на преценката за наличие на адм. нарушение, неговата степен на значимост и ангажирането на административнонаказателната отговорност на дееца.

Съдът намира, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

С оглед на изложеното до тук съдът намира, че следва да потвърди издаденото НП като обосновано и законосъобразно.

С оглед изхода на делото, както и фактът, че пред въззивната инстанция наказващият орган бе представляван от юрисконсулт, който е направил своевременно искането за присъждане на разноски, а именно преди обявяване на делото за решаване, с депозираното писмено становище, то на основание чл. 63д ал. 3 от ЗАНН следва да присъди разноски в полза на ОДМВРПазарджик- учреждението към което е структуриран наказващият орган.

Възнаграждението следва да е в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание без разпит на свидетели и без личното явяване и участие на юрисконсулта, който само е представил кратко писмено становище по съществото на спора, а и делото не е с фактическа и правна сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.