Протокол № 1985 от 22.11.2021, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1985 гр. Пазарджик, 17.11.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев

Съдебни

Галя Василева Василева заседатели: Йорданка Валериева Посталкова при участието на секретаря Росица Караджова и прокурора Тихомир Тодоров Гергов (РП-Пазарджик)

Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Наказателно дело от общ характер № 20215220200129 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:06 часа се явиха:

Подсъдимата М.К. - редовно уведомена от предходното съдебно заседание чрез адв. Кърпарова, се явява лично. За нея се явява адв.

Кърпарова надлежно упълномощена от преди.

Пострадалата И.Й. – редовно уведомена, не се явява. За нея от адв. П. надлежно упълномощена от днес.

Постъпила е СМЕ по писмени данни на д-р М..

За РП – Пазарджик се явява прокурор Г..

Вещото лице д-р П.М. – редовно призован, явява се лично.

Вещото лице Н.Й. – редовно призован, явява се лично.

Свидетелят С. Г. не се явява редовно призован по обективни причини Свидетелят Б. Анг. – редовно призован, явява се лично.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. КЪРПАРОВА:– Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, 1 затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Съгласни сме да се промени ход на съдебното следствие и да се изслуша първо вещото лице.

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:

П. М. М. – 65 г., живущ в гр. Пазарджик, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, без родство.

Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. –

Поддържам представеното заключение. Видовете кръвонасядания те са мекотъканни увреждания, които се получават в резултат на разкъсване на кръвоносните съдове изтичане на кръв в пространствата около тях.

Кръвонасяданията -дълбоки, повърхностни могат тогава, когато се струпва голямо количество кръв може да се образуват хематоми в тъканите на тялото.

Повърхностните се появяват непосредствено в първите часове след травмата, тъй като са наранени повърхностни кожни съдове. Понякога като първи етап се появява хипереме само. Хипереме значи кръвонапъване и отток, след което започва да личи и самото кръвонасядане. Понякога кръвонасяданията, тогава когато количеството кръв е по- голямо започват да се виждат от първите минути след травмата. При дълбоките кръвонасядания, които са по- редки при този тип инцидент за който сме в залата, при тях докато кръвта която най- често се променя химически достигне до повърхностния кожен слой и стане видима е необходимо време, понякога няколко дни до седмица, но пак казвам те са по характерни за друг тип травми –автомобилни, мотоциклетни, пътно транспортни произшествия. В битовите инциденти преобладават по – повърхностни увреждания. В случая става въпрос за конфликт между дами не може да се очаква огромна сила на удар. По нормално е да има поповърхностно увреждане включително и такива действия на ръцете и ноктите и т. н., а не да се очакват дълбоки кръвонасядания. Експертизата на д-р П. е приета по делото и там той подробно е обяснил, какво е установил и какъв е механизма.

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Нямаме въпроси към вещото лице. Да се 2 приеме заключението на вещото лице.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на С М Е.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице д-р М. в размер на 210.00 лева, както и 20.00 лева за изслушване от днешното съдебно заседание или общо 229. 00 лева, платими от бюджета на Районен съд - Пазарджик.

Сне се самоличността на явилия се свидетел, както следва:

БОРИСЛАВ ЦВЕТАНОВ А. - роден на ... в гр. Пазарджик, живущ в същия град, българин, български гражданин, женен, неосъждан, работещ, с висше образование, без родство.

Свидетелят предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Б. Анг. – Нямам спомен въобще за случая. Не ми говори нищо името И.Й.. Ние в спешното ходим по няколко пъти на смяна, но нямам спомен за този случай. Ходим редовно в спешното и на нощна и на дневна смяна. Когато посещаваме определено място по сигнал докладна изготвяме не всеки път, ако е наложително изготвяме, всичко не може да се запише.

На свидетеля А. се предяви материалите от делото на съдебната фаза на л. 104-106 от ДП.

СВИДЕТЕЛЯТ А. – Не си спомням случая, нямам никакви спомени.

След съгласие на страните свидетелят А. беше освободен от съдебната зала.

ПРОКУРОРЪТ – Моля да се заличи свидетеля С. Г..

АДВ. П. – Съгласни сме да се заличи свидетеля.

АДВ. КЪРПАРОВА – Съгласни сме да се заличи свидетеля.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде заличен като свидетелят С. Г. доколкото се установява от свидетелят А., че двамата нямат никакви спомени по отношение на случая касаещ настоящето дело, ето защо съдът О П Р Е Д Е Л И:

ЗАЛИЧАВА като свидетел по делото С. Г..

3

АДВ. П. – С оглед на събраните доказателства правим искане по реда на чл.287, ал. 5 от НПК, ако съдебния състав достигне до извода, че не е осъществено престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, а престъпление което се преследва по тъжба на пострадалия, а именно по чл. 131, ал. 1 или ал. 2 от НК или чл. 130 с присъдата да се произнесете по посоченото престъпление, както и по гражданският иск за неимуществени вреди.

ПРОКУРОРЪТ - Резонно е, допустимо е искането.

АДВ. КЪРПАРОВА - Също, резонно е искането.

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ – Нямаме други искания. Да се приключи делото.

СЪДЪТ на осн. чл. 283 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства събрани на досъдебното производство, а именно: фактура за телефон „Самсунг Галакси А7“ с гаранционна карта, СМУ на д-р П., протокол за оглед на веществени доказателства от 07.10.2020 г., С М Е по писмени данни на д-р П., писмо от „Виваком“ на л. 65, писмо от „А1“ на л. 67, писмо от „Теленор“ на л. 69, писмо от „Теленор“ на л. 77, писмо от „Виваком“ на л. 79, писмо на „А1“ на л. 81 от ДП, писмо на „РЦ112-Кърджали“ с приложен компактдиск, характеристична справка на подсъдимата М.К., справка за съдимост на подсъдимата, ДСМПИС на подсъдимата К., справка за трудови договори на М.К., писмо на МБАЛ – Пазарджик на л. 65 от съдебната фаза, фактура на МБАЛ – Пазарджик.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, затова О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ – Поддържам и двете обвинения така както са предявени спрямо подсъдимата. Фактите събрани в хода на съдебното следствие сочат, че нападението е извършено от страна на подсъдимата ненадейно за пострадалата в гръб пред входа на голям магазин „Аутлет“, като подсъдимата е била подпомагана от майка си. Категорични са доказателствата за нанесени множествени удари с ръце и крака, в главата и тялото на Й., които са 4 причинили няколко леки телесни повреди. Това са циповидна рана на горната устна, кръвонасядания, травматични отоци и охлузвания по главата, лицето, тялото и крайниците, като в хода на тази деятелност подсъдимата умишлено и демонстративно е унищожила и очилата на пострадалата. От самото начало с подаването на сигнал на телефон 112 и след това показанията на пострадалата Й. в ДП, както и тези пред настоящият съд, може да се заключи, че същите са абсолютно достоверни, точни и неподправени. Те се подкрепят от възприятията на свидетеля очевидец К.К. от най-безпристрастният източник на доказателства изготвената С М Е, чието заключение е, че ципковидната рана на горната устна, кръвонасяданията и травматичните увреждания са нанесени с твърд-тъп предмет в случая юмруци, а не при падане на земята, именно както сочи в показанията си пострадалата цитирам –„К. ме хваща за косата, дърпа ме и започва да ме бие с юмруци, заканите бяха страшни, че щяла да ме убие, да ме заколи“. Продължава „първо тя ме хваща за косата, като постоянно ми нанасяше юмруци в лицето и майка й като дойде, хвана ме за двете ръце, а М. продължи да ме рита отстрани“. Това трае докато пострадалата пада на терена и си удря главата в тилната област, където вещото лице констатира травматичен отток и синкаво кръвонасядания с размери 4 на 4 см и начин на получаване именно падане на терена и удряне на главата в тилната област, както обясни пред настоящият съдебен състав и не са само преките гласни доказателства, Й. и показанията на К., които впрочем са изключително последователно, непротиворечиви и взаимно се допълват, като установяват конкретните обстоятелства във връзка с инцидента, които са включени в предмета на доказване. Налице са и други доказателства, които ги подкрепят. Това са показанията на свидетелят Р. досежно факта, че при пристигането й в сервиза очилата на пострадалата са липсвали, а възприятията му са, че тя винаги ги е носила. Устата й била подута, както обяснява свидетелят с кръв в нея. В следващите показания са тези на свидетеля Д., който дори не е работил в сервиза. Същият е възприел, че пострадалата е дошла с разкървавена уста, казала че била бита от подсъдимата К.. Действително те не са били очевидци на събитията, но пред тях пострадалата им е разказала за деянието непосредствено след извършването му. Възприели са състоянието й след нанесения побой, липсата на телефона и очилата, поради което показанията им имат статут на косвени гласни доказателства подкрепящи преките такива извършени от показанията 5 на двете свидетелки очевидци. В синхрон с показанията на тези свидетели са и тези на съпруга на Й. и синът й, които също са в сервиза при идването на пострадалата, които възпроизвеждат същите факти. Двамата принципно биха могли да се възприемат като заинтересовани от изхода на делото в подкрепа на обвинителната теза. В същото време това автоматично не ги превръща в лъжесвидетели. Анализирайки внимателно показанията им, съпоставяйки ги с тези на Р. и Д. се достига до извод, че те са депозирани напълно добросъвестно и с единствена цел да бъде разкрита обективната истина, а не да се подсъдимата. Действително при пряк умисъл от субективна страна, повлияна от лични емоции и неприязън към пострадалата, най- вероятно породено от ревност към бившия си съпруг, който е подозирала че има любовни отношения с пострадалата, подразнена на факта, че същият ден детето е било в компанията на Й., подсъдимата подпомагана от майка си е целяла и постигнала въздействие върху телесна неприкосновеност на Й. причинявайки й множество телесни повреди, но в предвид обстоятелството, че нанесеният сериозен побой, счупването на очилата е извършено публично на обществено място пред входа на голям магазин, което сочи Й., а и полицейският служител Т.И., в присъствието на струпани хора, където твърди в показанията си К.К. а тази деятелност следва да се квалифицира и като хулиганство извършено при евентуален умисъл, тъй като тези действия са грубо нарушили обществения ред и изразили явно неуважение към обществото. Ако приемем, че дори да не е имало хора в този момент, то пак е налице хулиганство, както и Върховния съд обяснява в т. 3 и в т. 5 в постановление № 3 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС, където се сочи че такова е налице дори и тогава, когато хулиганските действия не са извършени на публично място, но са могли да станат достояние на обществеността.

Действията на подсъдимата освен непристойни, са извършени в пълен разрез с установения ред и спокойствие, и явно пренебрежение към личността на пострадалата като член на обществото. Факт е, че подсъдимата след нанесения побой е взела телефона на пострадалата, който по време на ударите, които последната е нанасяла, е паднала на земята, че го е отнесла и го е оставила в автомобила, с който е дошла след което тръгнала. Това се твърди не само от Й., но се потвърждава и от свидетелят очевидец К.. Видно от справките получени от мобилните оператори, че след нанесеният побой и внасянето в автомобила от подсъдимата, телефонът повече не е бил 6 активиран. Й. е казала веднага при пристигането й в сервиза, че К. е взела мобилният и апарат, което е съобщила на съпруга си и сина си в присъствието на свидетеля Р.. Малко по- късно мобилния телефона на сина й С.Й. тя подава сигнал на телефон 112 очевидно, защото нейният е липсвал, тъй като е бил взет от подсъдимата. Последно тази вещ на пострадалата е била видяна на задната седалка на автомобила на подсъдимата К. от пострадалата Й. и от съпругът й К.Й., за което се дадоха показания в хода на съдебно следствие, и което е било обективно възможно, тъй като и двамата се намирали в непосредствена близост до колата на К., видно от записа от охранителната камера, което е приобщено като веществено доказателства, след като последната също е пристигнала в сервиза със своята майка, за да търси и вземе детето си. Дали след това подсъдимата е укрила вещта, дали си е служила с нея, за да повери евентуална комуникация между бившия и мъж свидетелят Р. и пострадалата, каквито предположение има Й. или впоследствие го е унищожила можем само да гадаем. Тук е мястото да се посочи, че само и единствено деецът може да изясни, какво е направила с предмета на престъплението, като не може да се постави като изискване на правораздавателните органи, като необходим стандарт за доказване да посочат конкретните разпоредителни действия и то в подробности, които би могъл да знае само и единствено деецът, а той може да дава каквито й обяснения да намери за добре ,дори и да лъже. За целите на доказването е достатъчно обаче да се установи, че подсъдимата е имала единствен достъп до предмета на престъплението след като го е отнела от владението на пострадалата и липсата му, която е причинена единствено от нейните действия, което видно от събрания доказателствен материал е сторено.