Решение № 280 от 18.11.2024, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Карнобат, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело № 20232130100749 по описа за 2023 година установи:

Съдът е бил сезиран с искова молба от С. Д. Х. с ЕГН **********, с настоящ адрес: село ****, със съдебен адрес и адрес за призоваване: град София, р-н Средец, ж. к. Яворов, ул. Хан Омуртаг № 74, ет. 1, ап. 1, чрез адв.

А. Д., против ответника "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Славянска, № 29, ет. 7, с която са предявени иск с правно основание чл. 26, ал.1 предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл. 11, ал. 1 т. 9 и т.

10 от ЗПК за прогласяване за недействителен Договор за потребителски кредит № 871333 към искане № 9215214, сключен между С. Д. Х. в качеството на кредитополучател и "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК **** в качеството на кредитор и при условията на евентуалност иск по чл. 26, ал.1, предложение първо и второ във вр. с чл. 26, ал.4 от ЗЗД за прогласяване за недействителна клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 871333 към искане № 9215214, сключен между С. Д. Х. и "СИТИ КЕШ" ООД.

В исковата молба се твърди, че на 31. 05. 2023 г. ищцата е сключила със „СИТИ КЕШ" ООД, Договор за потребителски кредит № 871333 към искане № 9215214 (наричан за краткост „Договора") за сумата от 2 000 лв., които следвало да върне на 11 вноски, при уговорен ГПР в размер от 47. 94 % и ГЛП 40 %, като общата сума, която следвало да заплати ищцата възлизала на 2 542.10 лв.. Договорът съдържал задължение за кредитополучателя за представяне на обезпечение под формата на поръчителство или банкова 1 гаранция- по избор на кредитополучателя, скрепено съгласно чл. 11 от договора с неустойка за неизпълнението му в срок. В чл. 5 от договора за кредит били предвидени и условията, на които да отговаря поръчителя и банковата гаранция. Твърди се, че общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпечение във вида и съгласно изискванията на кредитодателя възлизал на 1 560.90 лева за целия срок на договора за потребителски кредит.

Ищецът прави извод, че в крайна сметка следвало да заплати сумата от 4103 лева, която включвала: 1) 2 000- главница; 2) 542.10 лева- договорна лихва; 3) 1 560.90 лева - неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. Срокът на кредита бил до 30. 04. 2024 г.. Твърди, че нито в Договора за потребителски кредит, нито в Стандартния европейски формуляр е било посочено какво точно се включвало в ГПР (напр. въпросната неустойка). Твърди още, че до момента не е погасил нито една вноска по процесния Договор. Твърди, че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. На първо място изтъква, че изискването, което е заложено в чл. 5 от договора за потребителски кредит за осигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция за период от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва е очевидно нищожно като представляващо скрито възнаграждение за кредитодателя, което следвало да включено в ГПР. Невключването на подобна клауза в ГПР означавало, че не е спазено изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК, защото на практика не е посочен верният ГПР в Договора за потребителски кредит. Освен това била нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 9 от ЗПК поради неправилно посочване на лихвените проценти. Изтъква, че не е достатъчно само разходите- възнаградителна лихва и такси и др. да са посочени в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР и че в практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Освен това ищецът твърди, че са на лице изключително високи изисквания към физическите лица- потенциални бъдещи поръчители, както и набора от документи, които поръчителите следва да предоставят в тридневен срок от сключването на договора, при все, че невъзможността му да осигури подобни обезпечения в толкова кратък срок била очевидна. Сочи, че кредитодателят не е изчакал да включи подобна неустойка при изчисляването на месечните погасителни вноски, а видно от погасителния план, във всяка месечна вноска се включвала и сума представляваща част от общия размер на описаната неустойка. На второ място твърди, че подобна уговорена неустойка 2 в общ размер от 1 560.90 лв. е нищожна поради противоречие с добрите нрави и също така представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като е необосновано висока.

Подобни уговорки между страните прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водели до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди счита за пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Освен това предвидената клауза за неустойка намира за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Твърди, че с предвиждането на такива разходи за неустойка, посочени в Договор за потребителски кредит се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК съгласно която: „ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС". Събирането на такива разходи счита за част от дейността по управление на кредита и следва да бъде включено в ГПР. Освен това поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Сочи практика на СЕС, която приема, че когато договор за кредит не съдържа компонентите от които се състои ГПР, това поставя потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Поради това в договора трябвало да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, като посочването на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означавало, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 4, §1 от Директива 93/13/ЕО. Поради гореизложеното счита, че процесният договор за кредит е нищожен на осн. чл.

26, ал.1, предл. 1 във връзка с чл. 11, т. 9 и 10, във връзка с чл. 22 от ЗПК.

Допълва, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договора е недействителна на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ от ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД поради множеството поставени ограничения и конкретно определени параметри, както и краткия срок, в който следва да се предоставят, което на 3 практика прави задължението неизпълнимо. Освен това размерът на предвидената неустойка представлявал 61.40 % от общо дължимата сума (главници и лихва), т. е. изначално е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез гаранция или поръчители, за периода на връщане на кредита, потребителят би дължал главницата, договорна лихва като печалба за кредитора, но и сума за неустойка в значителен размер - сума, почти равна на главницата и всички възнаградителни лихви по кредита, поради което противоречала и на добрите нрави като нарушаваща принципа на справедливост без да се вземат предвид реалните вреди от неизпълнението.

Сочи че клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител или банкова гаранция, е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го напри, дългът му нараства, тоест опасността от свръх задлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Допълва че задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит, като всички национални юрисдикции имат задължение да се придържат към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата, поради което счита, че чл. 11, ал.1 от Договора е недействителен и на основание чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 8 пар.1 от Директива 2008/48/ЕО във вр. с чл.16 от ЗПК.

По отношение на иска за връщане на даденото по сочения за недействителен договор за кредит, сочи, че съгл. чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита възлиза на 2000 лв.

(главница).

По отношение на евентуалният иск с правно основание чл. 26, ал 1, предл. първо и второ от ЗЗД, във вр. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, се желае съдът да прогласи за недействителна клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 871333 към искане № 9215214, сключен между С. Д. Х. и "СИТИ КЕШ" ООД, като аргументите в тази насока са сходни с изложените по първоначалният иск-задължението е неизпълнимо поради поставяне от страна на кредитора изисквания, ограничения и конкретно посочени параметри, които предвид броят им и изключително краткия срок за предоставянето им правят задължението неизпълнимо на практика. Включената към 4 погасителните вноски, неустойка на практика се явява добавка към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Размера на договорената неустойка е почти равен на главницата по договора и същата води до неоснователно обогатяване на кредитора. Договорената по този начин неустойка противоречи на добрите нрави и не се толерира от закона.

Ищцата до момента на предявяване на иска не е погасила нито една вноска по процесния договор. Моли да бъде разсрочено задължението й за връщане на главницата съобразно погасителния план по договора за потребителски кредит.

Претендира минимално адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата по двата иска.

Моли за назначаване на експертиза, ако съдът прецени, че е необходима, с вещо лице експерт в областта на счетоводството, която да отговори на въпроса: какъв е размерът на годишния процент на разходите (ГПР) по Договор за потребителски кредит № 871333 към искане № 9215214, като се включи в ГПР неустойката за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 11, ал. 1 от Договора заедно с всички други разходи по кредита, вкл. възнаградителната лихва.