Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 47 от 09.04.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно частно наказателно дело 104/2026
Вид
Решение № 47
Подписан
09.04.2026
В сила
09.04.2026
Състав
Пенка Николаева Братанова, Йоана Николаева Такова, Мирослав Милчев Начев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Кюстендил, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова в присъствието на прокурора К. Й. К. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно частно наказателно дело № 20261500600104 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XХІІ НПК- “ Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията и разпорежданията” вр. глава ХХІ НПК „Въззивно производство”- чл. 341, ал.1 НПК вр. чл. 306, ал.1, т.1 НПК.

С протоколно определение №1 от 08.01.2026 г., постановено по ЧНД №1039/2025 г. по описа на ДнРС, Дупнишкият районен съд на осн. чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 НК е определил на осъдения П. С. Т. общо наказание по влезлите в сила съдебни актове по НОХД №1576/21 г. на РС- Перник, по НОХД № 240/2021 г. на РС- Перник и по НОХД № 20/24 г. на РС- Дупница в размер на най- тежкото наказание- „лишаване от свобода“ в размер на 5 (пет) години при първоначален режим „строг“. Със същото определение това наказание е увеличено с 1 година по реда на чл.24 НК при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

Делото е образувано по жалба на адв.Н.Н.- служебен защитник на осъдения П. Т. срещу определението на ДнРС; същата е конкретизирана пред КнОС от упълномощения защитник на Т.- адв.Р.А.. Уточнява се, че определението се обжалва в частта, в която е приложена разпоредбата на чл.24 НК. Изтъкват се доводи, че в тази част то е неправилно, тъй като изводите на съда за висока степен на обществена опасност на деянията и дееца не са съобразени с доказателствения материал. Иска се изменение на посоченото определение в частта на приложението на чл. 24 НК, респ. отмяна на разпоредбата на чл.24 НК, както и на режима на изтърпяване на общото 1 наказание.

Окръжна прокуратура-Кюстендил чрез своя представител оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на определението на ДнРС.

Защитникът на осъдения Т.- адв. Антимов поддържа жалбата пред окръжния съд и иска изменение на определението на КнРС, респ. отмяна на същата в частта по приложението на чл.24 НК и определяне на на „общ” режим на изтърпяването на общото наказание.

Осъденият Т. поддържа жалбата си пред въззивния съд пледира за отмяна на приложението на чл.24 НК.

Окръжният съд, след преценка на направените във въззивния протест оплаквания, на доводите и на възраженията на страните, на събраните по делото доказателства и след служебна проверка на атакуваното определение, счита, че жалбата е основателна частично и че то следва да бъде изменено на основание чл.337 НПК по следните съображения:

Осъденият П. Т. е 43 годишен, към настоящия момент спрямо същия са постановени общо 6 влезли в сила присъди. Първите три осъждания са през периода 2006- 2011г. - по НОХД № 235/06г., НОХД № 316/09г. и НОХД №404/11г., като са му наложени наказания ЛС (по първата и втората присъда) и пробация- по третата, като тя е групирана с втората. Последното наказание е изтърпяно на 15.11.2011 година- срвн.приложената по делото справка за съдимост.

Впоследствие спрямо същия са постановени още три влезли в сила присъди, както следва:

1. по НОХД № 1576/ 2021 г. на РС- Перник, деянието е по чл.343А, ал.5 НК, извършено на 02.06.2020 г., наказанието е глоба в размер на 1 000 лева; присъдата е в сила от 25.11.2021 г.;

2. по НОХД № 240/ 2021 г. на ОС- Перник, деянието е по чл.354а, ал.2 НК, извършено на 06.04.2019 г., наказанието е ЛС в размер на 5 години ефективно при първоначално определен „строг“ режим и глоба в размер на 20 000 лева, присъдата е в сила от 11.06.2024 г.

3. по НОХД № 90/ 2024 г. на РС- Дупница, деянието е по чл.196, ал.1 НК, извършено на 27.08.2012 г., наказанието е ЛС в размер на 2 години ефективно при първоначално определен „общ“ режим, присъдата е в сила от 27.10.2025 г.

С атакуваното определение КнРС е приложил разпоредбата на чл.25 вр. чл.23 от НК, определил е общо наказание на осъдения между посочените три присъди до размера на най- тежкото– ЛС в размер на 5 години при „строг“ режим на изтърпяване, към което е присъединил по реда на чл.23, ал.3 НК кумулативното наказание “глоба” в размер на 20 000 лева. Приложил е разп. на чл.24 от НК, като е увеличил определеното общо наказание с 1 година и е приспаднал по реда на чл. 25, ал.2 НК времето, което Т. е търпял по посочените дела.

Атакуваното определение е постановено по чл.306, ал.1, т.1 НК по молба на Т., като първоинстанционният съд е приложил разп. на чл.24 НК по искане за това на представителя на КнРП.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че 2 атакуваното определение се явява необосновано и следва да бъде изменено по следните съображения:

В производството за определяне на общо наказание по няколко влезли в сила присъди по реда на чл. 25 вр. чл. 23 НК, съдът преценява единствено дали са налице материалноправните предпоставки за това, респ. определя се общо наказание при множество престъпления само ако деянията са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е било от тях.

Същевременно в случаите на усложнена престъпна дейност, съдът следва да се ръководи от принципа за най- благоприятно съчетание за осъденото лице, така че да търпи най- малко по размер наказание, с възможно найблагоприятни последици за него. Деянията по посочените присъди са в условията на реална съвкупност, доколкото са извършени, преди да има влязла в сила присъда по всяко от тях.

Доколкото делото е образувано жалба с искане за отмяна на приложението на чл.24 НК, следва да се извърши преценка на първо място дали са налице условията на приложение на същата; а на второ- дали е спазена разпоредбата на чл.24 НК. Тя се прилага по преценка на съда при съобразяване на цялостната престъпна дейност на подсъдимия, като може да се увеличи определеното най-тежко наказание в размер не повече от ½ и увеличения размер не може да надминава сбора на отделните наказания. В случая ДнРС правилно е приложил тази разпоредба, като е съобразил, че Т. е извършил деяния с висока степен на обществена опасност; съобразил е обремененото му съдебно минало, свързано предимно с престъпления против собствеността и с държане и разпространение наркотични вещества. Тези обстоятелства, в светлината на цялостната му, престъпна дейност за периода сочат на трайна упоритост към извършване на деяния от идентичен вид, на явно неуважение към обществените отношения, свързани със собствеността и общоопасните престъпни деяния. В този аспект разп. на чл.24 НК правилно е приложена.

Същевременно, при определяне размера на увеличеното наказание, следва да се отчете обстоятелството, че обществената опасност на подс.Т. не е твърде завишена. В този аспект КнОС се солидаризира с доводите на защитата, че осъжданията на дееца (общо 6) за период от време в рамките на около 20 години, не са от естество да обусловят извод за изключително висока степен на обществена опасност на дееца. Коментираните три последни присъди обхващат период от м.август 2012 г.- м.юни 2020 г., като по делото няма данни за наличие на други висящи производства. Деянието по НОХД №1576/21 г. е по чл.354а, ал.5, представляващо маловажен случай, за което и му е наложено наказание глоба; деянието по НОХД 240/21 г., по което е найтежкото наказание, действително е за престъпление по чл.354а, ал.2 НК, но между тези две деяния и това по НОХД № 90/24 г. е бил изминал период от около 7 години, през които Т. не е осъществявал престъпна дейност. Отделно от това изрично следва да се посочи, че независимо от тежестта на обвинението по НОХД № 240/21 г., общата стойност на наркотичните вещества възлиза на около 156 лева, което потвърждава извода на съда за невисока степен на обществена опасност на дееца. Деянието по НОХД № 90/24 г. е извършено през 2012 г., а присъдата е влязла в сила близо 13 години по- късно, което очевидно е отчетено при определяне размера на наказанието 3 с приложението на чл.55 НК. В този аспект не може да се приеме, че същият трайно и непрекъснато през целия период е пренебрегвал установените законови норми и е проявявал пълно незачитане на правилата на установения в страната правов ред, което мотивира съда да намали размера на увеличеното наказание.

По делото е представена справка от Затвора- Бобов дол, от която е видно, че понастоящем Т., по време на изпълнение на наказанието си, спазва затворническия ред и дисциплина, ангажиран е с трудова дейност, показал е отговорно отношение към целите и задачите на присъдата, както и е бил награждаван. Тези обстоятелства биха имали отношение във връзка с евентуално смекчаване на присъдата му чрез УПО, но независимо от това сочат на стремеж към поправяне, респ. потвърждават извода на съда, че степента на обществена опасност на подсъдимия не е твърде висока.

Тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че с увеличаване на наказанието с 1 година спрямо осъдения и изолирането му от обществото за по- продължителен период време няма да се постигне специалната репресия спрямо него. Настоящата инстанция счита, че за съобразно степента на обществена опасност на дееца размера на увеличението по чл.24 от НК следва да се определи на 6 месеца, който е справедлив и съобразен с криминалното минало на подсъдимия. Това увеличение е напълно достатъчно за превъзпитанието на осъдения. Едновременно с това по този начин ще се реализира и генералната превенция на наказателната репресия, предвидена в чл.36 НК, респ. ще се отрази предупредително възпиращо спрямо останалите членове на обществото.

Затова определението на КнРС следва да се измени в атакуваната част, като се намали размера на увеличението от 1 година на 6 месеца.

КнОС, с оглед доводите на защитата, следва да обсъди и въпроса с определения режим на изтърпяване на наказанието. Действително, така определеното общо наказание надхвърля 5 години и формално е пречка за определяне на „общ“ режим на изтърпяване на наказанието. Съдът обаче счита, че в случая спрямо подс.Т. е налице хипотезата на чл.57, ал.3 ЗИНЗСсъщият не е с висока степен на обществена опасност, поради което следва да се определи „общ“ режим на изтърпяване на същото. Мотиви за невисоката степен на обществена опасност на дееца бяха изложени по- горе; като към тях като допълнителен аргумент следва да се посочи и родителската обвързаност на осъдения, доброто му поведение в затвора и полагания от него труд, свидетелстващи за благоприятното въздействия спрямо него на наказателната репресия и потвърждаващи извоите за невисока степен на обществена опасност на осъдения Т..

По тези съображения атакуваното определение следва да се измени в частите на приложението на чл.24 от НК, на определеното общо наказание и в която е определен режим на изтърпяване на наказанието, като увеличеното наказание следва да се намали от 1 година на 6 месеца, общото наказание се определи на 5 години и 6 месеца и режима следва да се коригира от „строг“ на „общ" на основание чл.57, ал.3 ЗИНЗС. В останалата част определението е правило и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По тези съображения и на осн. чл.345, ал.1-3, вр.чл.341, ал.2, вр.чл.

4

338 НПК, вр.чл.306, ал.1, т.1 НПК, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА протоколно определение №1 от 08.01.2026 г., постановено по ЧНД №39/2025г. по описа на ДнРС в частите на приложението на чл.24 от НК, на определеното общо наказание и на определения режим на изтърпяване на наложеното наказание измежду определени с актове по НОХД №1576/21 г. на РС- Перник, по НОХД № 240/2021 г. на РС- Перник и по НОХД № 20/24 г. на РС- Дупница, като

НАМАЛЯВА увеличението вследствие приложение на чл.24 НК от 1 (една) година на 6 (шест) месеца, като

ОПРЕДЕЛЯ общо наказание от 5 години и 6 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „ОБЩ“ режим.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалите му части.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от настоящето решение да се изпрати на осъдения, на КнОП, на Началника на Затвора – Бобов дол, както и на БС при ДнРС за съответното отбелязване в бюлетина на съдимост на осъденото лице.