Решение № 260679 от 04.03.2021, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260679 04.03.2021 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА при участието на секретаря

Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3811 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК ********* против М.Р.К., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 9, чл.11, т.7, т.11, т.17 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 86 и чл. 99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 30.03.2017 г. между ответника и трето лице – кредитор „4финанс” ЕООД /с търговска марка на пазара „Вивус”/ бил сключен договор за кредит № *********. Била предоставена сумата от 300 лева, която следвало да бъде върната в срок от 30 дни –29.04.2017 г.

Въпреки настъпване на падежа и опитите за доброволно уреждане на отношенията, ответникът не погасил.

На 23.11.2018 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен.

Предвид липсата на плащане, въпреки изпратените покани, се моли за присъждане на сумите от: 300 лева – главница; 86,66 лева – обезщетение за забава за периода 30.04.2017 г. –

04.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на ИМ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Твърденият договор за кредит е сключен по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат електронно. Сключването на договора става не чрез подписването му от кредитополучателя, а посредством електронно изявление, чрез активиране на изпратен линк за потвърждение. За да установи възникването на облигационното правоотношение, съгласно чл. 18, ал. 1, т.3 ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора.

Съобразно ангажираните доказателства – договор, ОУ, разписка и СТЕ, която се кредитира изцяло от съда – като компетентна, ясна и неоспорена от страните, съдът приема, че соченото облигационно отношение е възникнало.

Тъй като договорът за кредит № ************ е сключен под формата на електронен документ, последният, ведно с ОУ, са представени по делото на хартиен носител, на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. В договора са посочени личните данни на кредитополучателя – ответник. Уговорени са – предоставена сума от 300 лева, конкретни лихвен процент, ГПР, срок за връщане на сумата – 29.04.2017 г.

В ОУ е регламентирано, че договорът се сключва по искане на кредитополучателя след регистрация в системата на www.vivus.bg или при налична регистрация, като последният се счита сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му от кредитора по електронна поща и извършване на паричния превод, след като кредитополучателят е приел договора на началната страница на дружеството, предоставящи финансови услуги от разстояние.

Според т. 3.1 ОУ - страните изрично се съгласяват - съобщенията по електронната поща да имат силата на саморъчни подписи по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП.

Прието е заключение на СТЕ, според което - след справка в електронната система за предоставяне на кредити на „4финанс” /с търговска марка „Вивус”/ - www.vivus.bg, е установено, че е наличен профил на ответната страна М.К. от 22.11.2016 г., с посочени лични данни. След регистрация в системата, последната генерирала персонален идентификационен номер на потребителя. Вещото лице е установило, че от същия профил е направена заявка на 30.03.2017 г. за втори кредит по ред на стойност 300 лева. След попълване на формуляра за кандидатстване с избор на заемната сума и периода за връщане, се натискал бутон “продължи”, с който се преминавало към следващия етап от кандидатстването, където се изписвали параметрите на договора и условията към него. След запознаване с тях потребителят следвало да натисне бутон “подпиши”, с което изразявал своето съгласие за сключване на договора. Сочи, че системата е изградена по начин, според който – ако клиентът не е прочел всички условия /заредени СЕФ, ОУ и проект на договор за кредит/, нямало да бъде позволено да натисне бутона „подпиши“. След като изцяло отворил предоставените му документи, потребителят натиснал бутона за подписване и изпратил своята заявка. Така в системата на кредитора се отбелязвало, че клиентът е кандидатствал за кредит, което в случая – се състояло като процедура на посочената по – горе дата. В таблицата, обективирана в заключението, са посочени действията, които били извършени от потребителя и, които вещото лице е изследвало и установило, с посочване на идентификационния номер на операцията, описание на самото действие, дата и час на извършването му и IP адреса, от който това действие е осъществено. Заключението е ясно, подробно, безпристрастно изготвено и се кредитира изцяло от съда.

По делото е приета разписка за получаване на пари в брой от „Изи пей“ АД, като според предоставената от дружеството информация – процесната сума е получена лично от ответника на 30.03.2017 г. в конкретен офис, с представен документ за самоличност. Обстоятелството относно получаване на заемната сума не е оспорено в процеса и се установява от представените документи.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУЗ/, електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 5 ЗЕДЕП/.

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквото законът признава на подписания писмен документ.

Съдът намира, че процесният договор представлява електронен документ, който не е подписан с квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕП. Независимо, че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не може да бъде игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС - Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г.о. и Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о., според която - “принципно представянето на документ, върху който липсва подпис на издателя му, предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му”.

В случая каквито и да е оспорвания липсват, като на база писмените доказателства и СТЕ, съдът приема, че страните са сключили договор за кредит с посоченото съдържание.

Ответникът през системата на кредитодателя на сайта www.vivus.bg, е подал заявка за сключване на договора и е генерирал сключването чрез натискане на бутона „подпиши“. Заявката с посочване на параметрите на договора е направена от профила на потребителя М.К., след което от този профил при следване на стъпките на системата, е бил генериран договор със съответните параметри, с който вещото лице се е запознало и, който е приет от потребителя с натискане на бутона “подпиши”.

Сключване на договора, с предоставени парични средства от 300 лева, се доказва по несъмнен начин и от анализа на предоставената от третото лице „Изи пей“ АД информация и представена разписка. Разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД установява, че договорът за заем има реален характер и се счита сключен в момента на получаване на сумата от заемополучателя, поради което в случая следва да се приеме, че договорът е сключен, като за ответника е възникнало задължението за връщане на предоставения за временно ползване финансов ресурс в размер на сумата от 300 лв. при условията и за сроковете, установени в договора и общите условия към него.

Следователно, доказва се наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и първоначалния кредитор „4финанс” ЕООД. Последният е изправна страна, предвид предоставяне на уговорената парична сума.

От ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер, такова не беше проведено. Вземането за главница е изискуемо на краен падеж – 29.04.2017 г., до когато е следвало да бъде погасена.

От представените доказателства - договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г. и приложение №1 към него /л.17, в което фигурират вземанията към ответника под № 4090/ се установява, че между „4финанс” ЕООД и „Кредитреформ България” ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от договора за кредит. Такава възможност е предвидена изрично в чл. 13.2 б. „б“ от Общите условия, за което е налице изрично съгласие на насрещната страна. Ищецът е кредитор на ответника относно непогасените задължения по договора за кредит.

По делото е прието уведомително писмо от цедента „4финанс” ЕООД, съгл. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез нарочно упълномощения за това цесионер /л.21/ за извършената цесия /л. 19/, адресирано до длъжника, което е получено преди процеса /л.20/. Ответникът следва да се счита редовно уведомен за сключването й и в хода на процеса, т.к.:

Изходящото от упълномощения-цесионер уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея /а в случая – и преди нея/, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право, извършеното и по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. С оглед горното, ищецът е титуляр на вземанията и надлежен кредитор.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че ищецът доказа в кумулативност - наличието на сключен договор за кредит, по който на ответника е предоставена паричната сума; валиден договор за цесия между стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил изискуемото процесно вземане за главница, както и, че длъжникът е уведомен за цесията.

Претендира се пълната предоставена сума, като погашения не се установяват. Главният иск е основателен и следва да бъде уважен, като се присъди сумата от 300 лева, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване, като последица.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Съдът достигна до извод за наличие на главен дълг.

Вземането е изискуемо на краен падеж – 29.04.2017 г. След настъпването му и съгласно чл. 86, вр. с чл. 84, ал. 1 ЗЗД – ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва /чл. 33, ал. 2 ЗПК/. Ответникът е в забава, считано от 30.04.2017 г. /деня след падежа/, от когато се претендира лихва в процеса. Изчислена от съда на осн. чл. 162 ГПК, чрез он – лайн калкулатор, акцесорната претенция за обезщетение възлиза именно на претендираната сума от 86,66 лева за исковия период, поради което следва да бъде присъдена.

Разпечатката съдържа 40 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17d09ee1-07e0-473d-8239-9f8f8ead6d04