Решение № 5364 от 10.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5364 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251100512541 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Р. Н., молител в първоинстанционното производство и въззивница в настоящото производство, срещу Решение № 18088/09.10.2025 г., постановено по гражданско дело № 9350 по описа за 2025 г. на СРС, 89 състав, с което е оставена без уважение молбата й за съдебна защита срещу Е.

Ю. Й. и било отказано издаването на заповед за защита, като молителката била осъдена на разноски по делото. Излага съображения за неправилност на така постановеното решение. Моли съда да го отмени в цялост, като уважи молбата й за издаване на заповед за защита.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски по представен списък. Оспорва като прекомерни разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна.

Окончателното си становище по делото излага в писмени бележки, вх. № 61492/07.05.2026 г.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемият Е. Ю. Й. е депозирал писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди така постановеното решение, доколкото счита че същото е правилно.

В хода на съдебното дирене, същият, чрез пълномощника си поделото, поддържа заявеното в отговора становище, като пледира за оставяне на обжалваното решение в сила. Претендира присъждане на деловодни разноски в размер на 1500 1 лева, за които не представя списък.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен акт.

При произнасянето по спора вьззивния съд, съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с молба, подадена от В. Р. Н. срещу Е. Ю. Й., с искане за издаване на заповед за съдебната й защита. В молбата били изложени твърдения, че молителката живяла с ответника във фактическо съжителство, от което се родило дете. Твърдяла, че на 09.01.2025 г., в 19.10 часа, чрез мобилно приложение „Viber“ ответникът извършил акт на домашно насилие спрямо нея, като й изпратил следното текстово съобщение „Един скорпион се доближава до една жаба и я моли да го пренесе на гърба си през водата-Не-казва жабата.-Защото, ако го направя, ще ме ужилиш и след това ще умра. –Помисли логично-отвръща скорпионът.-Причината, поради която искам да ме пренесеш е, че не мога да плувам.

Ако те ужиля и ти умреш, аз също ще умра. Жабата премислила за момент казаното и решава, че скорпионът има право.-Добре-казва тя.-Скачай отгоре. И така, скорпионът се качва върху гърба на жабата и тя отплува от брега. Но точно когато са на половината път през езерцето, скорпионът ужилва жабата. В своята предсмъртна агония жабата пита без дъх: - Защо направи това? Сега и двамата ще умрем. И докато скорпионът потъва под повърхността на водата на път към своята собствена смърт от удавяне, просто свива рамене и казва: -Природата ми е такава…“ из „Пътуване в мрака“ от Джон Дъглас и Марк Олшейкър БИБЛИЯТА НИ ПРЕДУПРЕЖДАВА :

ПОСЛАНИЕ НА ПАВЕЛ ДО КОЛОЯНИТЕ 6:7 „Недейте се лъга, Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще пожъне“ 6:8 „Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот“ „Е това си ти-скорпионът, и унищожи своята жаба!“. Твърдяла, че посоченото съобщение представлявало акт на домашно насилие, тъй като съдържало заплахи за живота и здравето й, замаскирани като философско размишление, като считала, че е налице закана за убийството й, поради което молела съда да издаде заповед за защитата й.

Ответникът оспорвал молбата като неоснователна, като считал, че е налице злоупотреба с правото на защита на молителката, предвид наличието на други съдебни производства помежду им. Сочел, че е налице преувеличаване и излагане на неверни твърдения от молителката, като не оспорвал, че е изпратил на процесната дата и по посочения начин процесното съобщение на молителката, като не считал, че същото представлява акт на домашно насилие. Молел съда да остави без уважение молбата на Н..

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният Софийски районен съд, приел за установена следната фактическа обстановка :

Между страните нямало спор, а и от приетите по делото доказателства се установявало, че страните са родители на едно малолетно дете, като ответникът изпратил на молителката процесното съобщение по „Viber“ на 09.01.2025 г.

При тази фактическа обстановка и съобразявайки легалната дефиниция на „психическо насилие“, дадена в § 1, т. 3 от ПЗР на ППЗЗакрД, прилагайки го към процесния случай с оглед разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, съдът приел, че психическото насилие следва да води до реално засягане на жертвата и да е насочено спрямо нея, като е възможно да се осъществи чрез обаждания и изпращане на текстови съобщения, в това число чрез изпращане на електронни писма. Съобразно това, анализирайки текста на процесното съобщение, съдът приел, че същото съдържа размишления по морални категории, но не изразява заплаха за убийство, доколкото смисълът на баснята е да провокира в най-популярен смисъл размишления върху човешката природа. С текста „Е това си ти-скорпионът, и унищожи своята жаба“ 2 ответникът изразявал недоволството си от поведението на молителката спрямо него, но както самостоятелно, така и в контекста на цялото съобщение, този израз не обективирал заплаха за живота и здравето на молителя. Счел за ирелевантен заявеният от молителката страх от водата, за който ответникът знаел, тъй като акцентът на художественото произведение не е поставен върху начина, по който настъпва смъртта на жабата и на скорпиона. Съобразно това, съдът достигнал до извода, че съобщението не съдържа заплаха и обективно не може да бъде възприето като акт на умишлено и сериозно засягане на психическата неприкосновеност на молителката. Също така, съобщението не съдържало подигравателни, обидни или унизителни изрази, като приел, че молбата като неоснователна подлежи на отхвърляне.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Въззивният съд изцяло споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, като същата се установява от събраните по делото писмени доказателства.

С жалбата си и с допълнителни молби, въззивницата е представила по делото незаверен препис от невлязло в сила решение, рег. № 15120/05.08.2025 г., постановено по гражданско дело № 5743/2024 г. на СРС, 181 състав, служебна бележка, издадена на въззивницата на 17.02.2026 г. от Фондация Асоциация Анимус, амбулаторен лист за преглед от 11.03.2023 г., извлечение от размерени съобщения, както и по опис покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20258380408604 и разписка; амбулаторни листове за преглед от 11.03.2023 г., от 16.03.2026 г. и от 31.03.2026 , протокол от проведена среща от 19.01.2026 г.; актуализирана индивидуална оценка на потребностите на въззивницата от 17.03.2026 г., както и 41 броя съобщения по „Viber“, които въззивния съд не обсъжда като неотносими към предмета на доказване по делото.

С оглед процесуалното поведение на страните, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се доказване в отношенията им, че на процесната дата посредством „Viber“ въззиваемият изпратил на въззивницата цитираното от нея в молбата й до съда съобщение.

Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в настоящата въззивна инстанция.

При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна :

Жалбата е изцяло неоснователна.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд, касаещи липсата на осъществяван акт на домашно насилие от страна на въззиваемия спрямо въззивницата, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими по делото доказателства поотделно и в съвкупност, като основа правните си изводи върху приетата фактическа обстановка.

Събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност, водят до извода, че не е налице осъществен акт на домашно насилие спрямо молителката.

Различен извод не би могъл да бъде изведен и от представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, доколкото подробно цитираното от въззивницата и изпратено 3 от въззивника съобщение не осъществява състав на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Същото съобщение се състои от три части – първата е извадка от популярна басня, част от публикувана на български език книга „Пътуване в мрака“ от Джон Дъглас и Марк Олшейкър; втората съдържа цитати от Библията, в случая Послание на Павел до Галатяни (послание към Колояните не съществува, има такова към Колосяните, но то е с друго съдържание, а соченият цитат е част от Послание на Павел до Галатяни), и третата е израз на личното отношение на въззиваемия към конкретно събитие от живота на страните и поведението на въззивницата. Сами по себе си и трите части на съобщението не съдържат обиди, заплахи, подигравателни или унизителни изрази, които по какъвто и да е начин да засягат емоционалната сфера и психическата неприкосновеност на въззивницата. Следва да се има предвид, че първата част от съобщението е цитат от литературно произведение, насочен към поведението и природата на нещата, в частност на човека, а посочения цитат от Библията представя причинно-следствената връзка между човешките действия и резултата от тях, както и личната отговорност на всеки човек за постъпките му. Сами по себе си тези части от съобщението не могат да обусловят извод за отправена заплаха, обида или каквато и да е негативна оценка, подценяване или унижаване на въззивницата. С третата част, въззивният съд приема, че въззиваемият изразява огорчение по конкретен, но непосочен пред съда, повод, доколкото цялото съобщение е представено самостоятелно, извадено от контекста, довел до неговото изпращане, и предхождащите събития в живота на страните. Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че преценени поотделно и в цялост, соченото съобщение няма заплашителен, обиден, критичен, унизителен или друг характер, способен да повлияе негативно на самоусещането, емоционалната стабилност и психическо благополучие на въззивницата, като не осъществява състав на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, като правилно първоинстанционният съд е постановил отказ да издаде заповед за защитата на въззивницата. Същевременно жалбата е бланкетна и в нея не се съдържат конкретни оплаквания за пороци на обжалвания съдебен акт, като съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд служебно се произнася по валидността на решението, по допустимостта в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При цялостната проверка на обжалвания съдебен акт, съдът констатира, че решението е валидно и допустимо, а с оглед липсата на конкретно посочени пороци, същото се явява и правилно. В производствата пред двете съдебни инстанции не са ангажирани доказателства, които да обосноват различни правни изводи, от вече направените в обжалвания съдебен акт за липсата на осъществен акт на домашно насилие спрямо въззивницата. Правните изводи на първоинстанционния съд, изложени в обжалвания съдебен акт кореспондират на доказателствената съвкупност и на фактическата обстановка, възприета от въззивния съд.