Решение № 1312 от 02.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1312 гр. София, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна С.ова при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Райна С.ова Търговско дело № 20231100901381 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Триадица, бул. *******, Милениум център, чрез юрк. М. Я., с която са предявени осъдителни искове срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. *******, с която са предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 324 636,56 лева, представляваща половината от изплатените от ищеца суми в общ размер на 649 273,12 лева /за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - 480 000 лв., ведно с лихви – 132 424,05 лв. и съдебни разноски – 36 849,07 лв./, по претенцията на Й. С.а П.а - съпруга, Д.В.

П.а -дъщеря, В.В. П. - син, С.В. П. - син - наследници на В.С. П., починал в резултат на пътно транспортно произшествие, настъпило на 21.11.2015 година, около 17,40 часа по второкласен път № 82, с посока от София към Самоков, в района на 2.1 км, преди Самоков, при условията на съпричиняване от водачите П. И. П., управляващ л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № *******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищеца„ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, и водача В. Д. С., управляващ товарен автомобил с кран „Уран“, с рег. № ******* застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД.

Претендира се и законната лихва в размер на 28 720,40 лв. върху главницата, считано от 14.10.2022 година /датата след изтичане на 30- дневния срок за доброволно плащане/ до 25.07.2023 г. /датата на подаване на исковата 1 молба/, както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 21.11.2015 година, около 17,40 часа по второкласен път № 2-82, с посока от гр. София към гр. Самоков, в района на 2.1 км., преди гр. Самоков, застрахованият при него водач П. П., управлявайки лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № *******, на около 2,100 км преди указателна табела, указваща началото на гр. Самоков, блъснал движещия се пред него в същата пътна лента товарен автомобил с кран „Урал 4320“, с рег. № *******, управляван от застрахования при ответника водач В.

С.. Вследствие на произшествието настъпила смъртта на возещия се на предната лява седалка в лекия автомобил пътник - В.С..

По случая било образувано НОХД № 275/2017 г. по описа на ОС София, което приключило с влязла в сила присъда за застрахования при ищеца водач на л.а. П. П.. Излага, че с присъдата водачът на л.а. е признат за виновен при изключително смекчаващи отговорността му обстоятелства. В мотивите си наказателния съд приел, че е налице съпричиняване на престъпния резултат от страна на водача на товарния автомобил.

В тази връзка поддържа, че в нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал.3 ЗДвП товарният автомобил се е движил в тъмната част на денонощието, без работещи аварийни светлини и техническа неизправност в задните габаритни светлини и пътепоказатели, което било в причинна връзка с настъпването на произшествието, при което е причинена смъртта на В. П.. В допълнение сочи, че движението по обществен път с технически неизправен товарен автомобил съставлява самостоятелно основание за принос на застрахования при ответника водач към настъпилата смърт.

Твърди, че поведението на водача на товарния автомобил представлява 50% от общия обем фактори, довели до настъпване на произшествието и вредоносния резултат.

Твърди, че бил осъден и заплатил на наследниците на починалото лице сума в общ размер 649 273,12 лева.

Сочи, че от тази сума на 26.07.2018 година платил главница в общ размер на 440 000 лева и лихви в общ размер 119 687,80 лева, като на всеки от четиримата наследници на починалото лице (Й. С.а П.а, Д.В. П.а, В.В. П. и С.В. П.) заплатил по 139 921,95 лв., от които 110 000 лв. – главница и 29 921.95 лв. - законна лихва за периода от 21.11.2015 г. до 26.07.2018 година (съгласно уточнителна молба с вх. № 44105/16.04.2024 година). Излага, че от посочените суми, по банкова сметка на Д.В. П.а, в качеството й на упълномощено с изрично нотариално заверено пълномощно лице, са преведени и дължимите в полза на братята й В. П. и С. П. суми.

Ищецът поддържа, че на 09.01.2019 година заплатил допълнително в полза на съпругата Й. П.а сумата от 52 736,25 лева, от които главница в размер на 40 000 лева и законна лихва в размер на 12 736,25 лева за периода 21.11.2015 г. - 09.01.2019 година.

2

Сочи, че на 11.05.2020 година заплатил сумата 14 909,07 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, а на 10.06.2020 година платил сума в размер на 19 200 лева в полза на бюджета на съда.

Излага, че към датата на ПТП ответникът е застраховател на гражданската отговорност на съделинквента /водач на товарния автомобил/ по полица № BG/22/1150022008000, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за половината от всички платени суми на наследниците на починалото лице, включващи обезщетение за неимуществени вреди, лихви и разноски в гражданското съдебно производство, по което ответникът бил трето лице-помагач на страната на настоящия ответник.

Сочи, че ответникът, въпреки че бил поканен, не е погасил задължението си, поради което претендира осъждането му, ведно със законната лихва.

Представя писмени доказателства. Претендира разноските по настоящото дело.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност, която по аргумент на чл. 197 КЗ /отм./, сочи че е петгодишна, считано от датата на плащането.

Поддържа, че претенцията по чл. 86 ЗЗД за законна лихва върху платените от ищеца лихви върху главницата е недопустим и представлява анатоцизъм.

Оспорва да е налице съпричиняване на произшествието. Сочи, че произшествието е било технически предвидимо за застрахования при ищеца водач. При своевременна реакция последният имал възможност да спре или намали скоростта в рамките на осветеното пространство и опасната зона за спиране, без автомобила да загуби устойчивост. Водачът на т.а. имал и възможност да коригира траекторията на движение на превозното средство, така че да избегне удара между двете превозни средства. Поддържа, че единствен делинквент е водачът на лекия автомобил, застрахован при ищеца.

Оспорва твърдението, че сборът на всичко платено от ищцовото дружество - главници, лихви и разноски, възлиза на сумата от 649 273,12 лева.

Оспорва да дължи възстановяване на половината от заплатеното от ищеца като обезщетение на наследниците на пострадалия при инцидента, включително да дължи заплащане на суми, представляващи платени лихви и разноски в съдебното производство по т.д. №162/2017 г. на Софийски окръжен съд.

Сочи, че съгласно чл. 268, т. 10 КЗ /отм./ сумите за лихви и съдебни разноски са изключени от покритието на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато застрахованият не е привлечен в процеса. По аргумент на чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./, доколкото не били присъдени лихви в тежест на застрахованото при него лице - водача на товарния автомобил, оспорва да дължи законна лихва върху размера на присъденото в тежест на ищеца обезщетение. В допълнение излага, че не бил уведомен по 3 реда и в срока на чл.224, ал.1 КЗ /отм./ за настъпване на процесното ПТП, респ. не дължи възстановяване на суми, платени като лихва за периода от 21.11.2015 г. до 26.07.2018 година.

Оспорва изцяло акцесорния иск за присъждане на лихва от 14.10.2022 година.

По реда на чл.372 ГПК е депозирана допълнителна искова молба от ищеца, с която поддържа исковата молба и представените с нея доказателства и доказателствени искания.

Оспорва вземането му да е погасено по давност. Излага, че искът му е регресен и се ползва с петгодишна давност, считано от датата на плащанията, която не била изтекла. Сочи още, че в периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. давностните срокове са спрели да текат съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и § 13 ПЗР към ЗИМ на ЗЗ, обн. ДВ. бр.44/2020 г.

В срока по чл.373 ГПК ответникът депозира отговор на допълнителната искова молба, в която поддържа изложеното в отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Съдът е приел за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване фактите за наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между водача на л.а. „Опел Астра“ и ищеца към момента на настъпване на ПТП, а именно 21.11.2015 г., както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между водача на товарен автомобил „Урал 4320“ и ответника към момента на настъпване на ПТП.

От приетите и неоспорени от страните писмени доказателства констативен протокол от ПТП (л.162-166), присъда по НОХД № 275/2017 г. по описа на ОС – София (л.153-161), писмо изх. № 53-00-641/21.05.2024 г. от АПИ (л.220-221), както и от заключението на допуснатата и изслушана САТЕ по делото (л.225-248), се установява, че процесното ПТП е настъпило на 21.11.2015 г., около 17,40 часа по второкласен републикански път № II-82, с посока от гр. София към гр. Самоков, в района на 2.1 км., преди гр. Самоков, застрахованият при ищеца водач П. П., управлявайки лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № *******, блъснал движещия се пред него в същата пътна лента товарен автомобил с кран „Урал 4320“, с рег. № ******* управляван от застрахования при ответника водач В. С.. Установява се още, че в автомобила, на предната дясна седалка до водача, пътувал В.С. П., чиято смърт настъпила в резултат на процесното ПТП.

4

Безспорно по делото е, че във връзка с описаното произшествие е било образувано НОХД № 275/2017 г. по описа на ОС - София, което приключило с влязла в сила присъда за застрахования при ищеца водач на л.а. П. П..

Съгласно представената присъда по НОХД № 275/2017 г. по описа на ОС - София водачът на лекия автомобил П. П. е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Като не е реагирал своевременно и адекватно на възникналата в зоната му за видимост опасност – движещ се пред него товарен автомобил и по непредпазливост е причинил смъртта на В.С. П.. На основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1. т. 1, вр. чл. 58а, ал. 4 НК, при наличието на изключителни и многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, му е наложено наказания лишаване от свобода от една година (под най-ниския предвиден в закона предел от 2 години), като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложени за срок от три години.

В мотивите си наказателния съд приел, че е налице съпричиняване на престъпния резултат от страна на водача на товарния автомобил, който се е движел с ниска скорост, без включени аварийни светлини съгласно нормата на чл. 22, ал. 3 ЗДвП. Сочи се, че е установена техническа неизправност по осветителната уредба - задните габаритни светлини и пътепоказателите са били неизправни, поради което е прието, че водачът на товарния автомобил не е могъл да изпълни предписанията на чл. чл. 22, ал. 3 ЗДвП, като извършеното нарушение е в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие - в значителна степен е допринесъл за възникването на ПТП.

Видно от представеното по делото определение от 02.04.2020 г. по т.д. № 956/2019 г. на ВКС, I т.о. (л.23-24), до касационно обжалване не е допуснато решение от 18.12.2018 г. по гр.д. № 4483/2018 г. по описа на Апелативен съд – София (л.19-22), с което частично е потвърдено решение от 06.06.2018 г. по т.д. № 162/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – ЗК „Л.И.“ АД.