Определение № 134 от 08.01.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 4877/2025
- Вид
- Определение № 134
- Подписан
- 08.01.2026
- В сила
- 21.01.2026
- Състав
- ИВАН ГЕОРГИЕВ ДЕЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.126, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 134 гр. Бургас, 08.01.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20252120104877 по описа за 2025 година
Подадена е искова молба от С. П. С., ЕГН ********** против Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от *** обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия/бездействия на ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, изразяващи се в многократни откази да му се предоставят преписи от показанията на лица, разпитани като свидетели по преписка **** Твърденията са, че ищецът пребивава в Бургаския затвор и е инициирал преписка **** в прокуратурата относно показания, дадени от Димитър Илиев, свидетел по **** Поискал многократно да му се дадат преписи от показанията на лица, разпитани като свидетели по преписката – Илиев, Бъчварова и Цекова, но му било отказвано. Искания за предоставяне на преписи от показанията ищецът правил през 2022г., 2023г. и 2024г. Според ищеца, отказите на прокуратурата да предостави преписите са неоснователни. Показанията на тези свидетели са от особена важност във връзка с воденото наказателно дело, по което той е признат за виновен за убийство и му е наложено лишаване от свобода за срок от *** Незаконните действия на ответника били извършени през 2022г., 2023г., 2024г. и 2025г. В резултат на противоправните откази на ответника, наказателното дело е завършило по найнеблагоприятния за ищеца начин. Ищецът счита, че е осъден несправедливо и присъдата му е създала психически и физически дискомфорт, като вината е на прокуратурата, която не му е осигурила достъп до преписката. Чрез своите откази да му предостави материалите от преписката, прокуратурата създала у ищеца чувство на страх и притеснение, че няма да може да си защити правата и да докаже невинността си. Моли искът да се уважи.
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, с който счита иска за неоснователен. Според ответника, ищецът трябва да докаже вида и размера на вредите и наличието на причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. Ищецът трябва да установи увреждащ акт на Прокуратурата, който да нарушава норма от правото на ЕС. Няма доказателства, че са претърпени вреди от отказите на ответника да се предоставят материали по преписката. Ищецът много пъти е искал копия от материалите по преписката, като е имало своевременно произнасяне, обжалвал е отказите да се предоставят материали, но същите са потвърдени от съда. В постановленията за отказ е посочено, че ако документите са необходими на ищеца за представяне пред дадена институция, то тази институция следва да ги поиска официално и прокуратурата ще ги предостави. Такова искане от съда не е постъпвало. В случая липсват данни за извършени незаконосъобразни действия от страна на ответника. Евентуално се моли да бъде намален размерът на търсеното обезщетение, което 1 не съответства на принципа за справедливост. Според ответника, исковата претенция е изключително завишена. Моли искът да се отхвърли.
С разпореждане от 26.11.2025г. е указано на ищеца да заяви правен интерес от предявения иск и да обоснове допустимостта му, доколкото с решение № 1717/21.07.2025г. на БРС по гр. дело № 2015/2025г. е бил отхвърлен искът му против ответника за сумата от **** обезщетение за неимуществени вреди заради неоснователния отказ на ответника през периода от 2022г. до 2024г. да предостави достъп на ищеца до материалите по преписка ****, т.е. има по-рано заведено дело на същото основание и за същото искане за периода от 2022г. до 2024г., който период се твърди и по настоящото дело, както и да заяви изрично твърди ли по настоящото дело, че има отказ на ответника да предостави преписи от документите по преписката и за 2025г.
В дадения срок отговор от ищеца не е постъпил.
При това положение съдът счита, че производството трябва да бъде прекратено.
Според чл.126, ал.1 ГПК когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.
В случая има постановено по гр. дело № 2015/2025г. решение № 1717/21.07.2025г. на БРС, с което са отхвърлени исковете на С. П. С., ЕГН **********, за осъждане на Прокуратурата на Република България, да му заплати сума в размер от *** представляваща обезщетение за неимуществени вреди – емоционални болки и страдания, последица от неоснователния отказ на ответника през периода 2022-2024 год. да предостави достъп на ищеца до материалите по Преписка вх. № 18884/2022 год. на Районна прокуратура – Бургас, в резултат от който отказ ищецът е бил осъден за квалифицирано престъпление по чл. 116, ал.
1, т. 6, предл. второ и трето, НК, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата, начиная от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Предметът на това дело е идентичен с предмета на настоящото. Делата са между едни и същи страни, исковете са предявени на същото основание, а именно неоснователен отказ на ответника през периода 2022-2024г. да даде достъп на ищеца до материалите по преписка ****, искането е идентично, а именно да се присъди обезщетение за неимуществени вреди. Искът по гр. дело № 2015/2025г. не е предявен като частичен иск.
Въпреки дадената възможност, ищецът не е потвърдил, че има отказ на ответника да представи преписи от документите по преписката и за 2025г. Ето защо съдът намира, че предмет на настоящото дело остава отказът на ответника да предостави достъп до материалите по преписката за периода 2022-2024г., който период изцяло съвпада с периода по вече решеното дело № 2015/2025г., по което решението в момента се обжалва пред БОС.
Без значение е, че по настоящия иск действията на ответника са формулирани като откази да предостави преписи от показанията на свидетелите по преписката, а по иска по гр. дело № 2015/2025г. действията са формулирани като отказ да се предостави достъп до материалите по преписката. Касае се за един и същ предмет на делото, понеже отказите да се предоставят преписи от показанията на разпитаните свидетели всъщност са откази да се предостави достъп до материалите по преписката.
Налице е идентичност между настоящото дело и гр. дело № 2015/2025г., по отношение на страни, основание и искане, поради което настоящото дело, като по-късно заведено, трябва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по делото на основание чл.126, ал.1 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщението пред БОС.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3