Решение № 31 от 10.01.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Ботевград, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ц.Х.П. при участието на секретаря като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело № 20231810200678 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

П. Е. Д. с ЕГН********** чрез адв.Л. И. Н. от САК е обжалвал в законния срок електронен фиш за налагане на глоба серия К

№4120304/21.05.2019г. на ОДМВР-София, с който на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер 300.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП, като излага съображения за незаконосъобразност на същия и моли да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява, а с писмено становище адв.Л. И. Н. от САК заявява поддържа жалбата и прави искане за присъждане на разноските по делото – за адвокатско възнаграждение.

Въззивната страна – ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и изразява също писмено становище по жалбата, като я оспорва и прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по 1 жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени д о к а з а т е л с т в а : протокол от проверка

№54-С-ИСИ/11.10.2018г.; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; Заповед № 8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на МВР; бланка на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система – 2бр.; Заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на МВР; снимка; протокол за използване на автоматизирано техническо или система от 20.05.2019г.; справка за собственост на МПС от ИИС на МВР; Заповед № РД-11-448/11.04.2019г. ведно със схема на знаковото стопанство; разпечатка от АИС-АНД, удостоверяваща връчването на електронен фиш №4120304, се установява следната фактическа обстановка:

На 21.05.2019г. в 00:00ч, в района на община Ботевград, на АМ „Хемус” в участъка на 34+300км. в посока на движение към гр.София, с автоматизирано техническо средство, насочено към гр.София била засечена скоростта на движение на МПС –лек автомобил м „*“, с рег.№*, собственост на П. Е. Д.. Тогава била отчетена скорост на движение от 105км/ч., надвишаваща разрешената от 70 км/ч /ограничена с пътен знак В-26/, и било установено превишение от 35км/ч. Техническото средство представлява мобилна система за видеоконтрол на скоростта. Въз основа на заснетата с АТ С снимка е издаден атакувания електронен фиш от ОДМВР- София за налагане на глоба в размер на 300.00 лева на П. Е. Д..

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в законоустановения 14-дневен срок и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакувания ЕФ/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

С разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 2015г./ приета в съответствие с ТР №1/2014г. на ОС на ВАС на Министъра на 2 вътрешните работи е вменено задължение за приемане на наредба за реда за ползване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на тази разпоредба е приета Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.

/обн. Дв бр.36/19.05.2015г./ с която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхваща както стационарните, така и мобилните АТСС. В цитирания подзаконов нормативен акт са регламентирани ясни и конкретни правила за използване на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, които са в съответствие с мотивите на ТР №1/2014г. на ОС на ВАС. В този смисъл, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видеоконтрол, респ. издаването на електронния фиш, едно от условията за това е да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като надлежно се попълни протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, съгласно приложението. В случая представения от АНО и приложен по делото протокол не е подписан от съставителя, респ. от служителя, използвал АТС, което съдът приравнява на липса на такъв протокол. С оглед на това, съдът намира, че в случая, не е съставен съответния, задължителен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, съгласно приложението на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР и не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от същата наредба.

Предвид на това съдът счита, че не са спазени, установените с подзаконов нормативен акт условия и ред за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, и обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен, и като такъв следва да бъде отменен.

Отдлено от това съдът следва да посочи и следното: Съгласно чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Тъй като давността е институт на материалното право, срокът по чл.80, ал.1 т.5 от НК (ред. ДВ бр.

12 от 06.04.2010 г.), следва да се определи към датата на извършване на деянието и той е четири години и половина. В случая абсолютната давност за погасяване на наказателно преследване по ЗАНН е четири години и половина, 3 считано от датата на извършване на деянието - 21.05.2019г. От тази дата срокът от четири години и половина, представляващ абсолютна погасителна давност по чл. чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1 т.5 от НК (ред. ДВ бр. 12 от 06.04.2010 г.) във вр. с чл. 11 от ЗАНН е изтекъл на 21.11.2023г. и държавата няма право да продължава наказателното преследване срещу лицето, извършител на нарушението.

Предвид чл.8, ал.2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН , давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, за предприемането на каквито действия АНО не е ангажирал доказателства, но съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК.

В случая, предвид посочената в ЕФ дата на извършване на административното нарушение - 21.05.2019г., към настоящия момент е изтекъл абсолютния давностен срок от четири години и половина, с чието изтичане се изключва въобще административно-наказателното преследване, което включва правомощието на държавата да възбуди административнонаказателен процес срещу дееца и да му наложи административно наказание.

Следователно това правомощие следва да се счита погасено и доколкото изтичането на абсолютната давност засяга самия процес, процесния ЕФ следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.63 д от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / и на основание чл.226, ал.3 от АПК на адв.Л. И. Н. от САК се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. С молбата се претендира заплащане на разноски за процесуално представителство по чл.38, ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата . Видно от решението по КАНД №728/23г. на АССО настоящият съдебен състав следва да се произнесе и по направеното искане за присъждане на разноски на адв.Н. и пред касационната инстанция.

Писмено от ОДМВР – София е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е договорил 4 адвокатско възнаграждение с адв.Л. И. Н. от САК по чл.38, ал.1 т.3 от ЗАдв, което в случая следва да е в минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати на адв.Л. И. Н. от САК разноски в размер на 800,00 лв. /осемстотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 678/2023г. пред Районен съд Ботевград /включително и по КАНД №728/23г. на АССО/.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло електронен фиш за налагане на глоба серия К №4120304/21.05.2019г, с който на П. Е. Д. с ЕГН********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер 300.00лева за нарушение по чл.

21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на адв.Л. И. Н. от САК с ЕГН **********, разноски в размер на 800,00 лв. /осемстотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 678/2023г. пред Районен съд Ботевград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5