Решение № 117 от 14.11.2024, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Н., 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № 20244420100001 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск от М. Г. П. от гр.С., чрез адв.П.П. от АК –С. срещу С. З.

З. от гр.Н., с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на земеделски земи, довело до увеличаване имуществото на ответника за сметка на ищеца, без основание.

В исковата молба твърди, че ищцата е придобила по наследство от М.К.К. и К.Л.К., правото на собственост върху ½ ид.ч. от 4 бр. Ниви и 4 бр. лозя, с обща площ от 53.211 дка. Твърди, се че ответника ползвал, обработвал и обирал плодовете от същите имоти, въз основа на общо 5 бр. договори за наем, сключени с други двама съсобственици на имотите , а именно А.С.О. и Р.П.Г.. Тъй като наемодателите не притежава повече от 50 % от идеалните части, сключените от тях договори за стопанските 2019/2020г., 2020/2021г., 2021/2022г., 2022/2023г. и 2023/20204г., не обвързва останалите собственици, в случаят ищцата и, и е непротивопоставим.

Ответника в качеството си на наемател е ползвал земите на ищцата и по този начин се е обогатил без основание за нейна сметка. Дължи й обезщетение, равняващо се на пропуснатите от нея доходи от наем, които ответника си е спестил, считано от стопанската 2019/2020г. до стопанската 2023/2024г. Поради това се иска от съда, да осъди ответника, да заплати на ищцата сумата от общо 7 635.80лв., представляваща общият размер на наемите, които ответника е спестил и не и е заплатил, с което се е обогатил за нейна сметка, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба, до окончателното и изплащане.Представя доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока за отговор ответника, чрез адв.Д.Н., оспорва исковете както по основание така и по размер. НЕ оспорва че е обработвал процесните имоти, но твърди, че това е 1 станала въз основа на валидно правно основание - договори за наем, със съсобственици на имотите, за всяка от процесните стопански години, като всеки договор е бил сключен за срок от 1г. Възразява, относно размера на притежаваните от ищцата ид.ч. в съсобствеността.

Твърди, че ищцата не е заявявала претенции за плащане на наем, както и не е посочила банкова сметки за това. Считат, че процесните договори за наем са противопоставими на ищцата, поради което в качеството си на наемател, държи имотите на правно основание, не й дължи обезщетение за неоснователно обогатяване, а наемни плащания, са получени изцяло от другите двама съсобственици, които с наемодатели по договорите и ищцата следва да си уреди отношенията с тях.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото и се установява от представените няколко броя удостоверения за наследници, че ищцата е наследник, както на сочените в ИМ наследодатели, така и на посочените в т.1 от скиците на процесните имоти, собственици.

С Решение № ****27.07.1995г., на ОбСЗ гр.Н. е възсановено правото на собственост на Л.К.К., върху 2 от процесните имоти.

С Решение № *****/14.03.1995г., на същата общ. Служ. е възстановено правото на собственост на наследниците на М.К.К., върху други два имота и с Решение № ***/14.03.1995г. на ОбСЗ гр.Н. е възстановено правото на собственост на П.Г.К., върху други два от описаните в исковата молба земеделски земи.

Според нот. акт за дарение на ид. части от недвижим имот № ***, том 4, рег. № ****, дело № ***/**.**.****г.г., както и нотариален акт за продажба № ***, том 4, рег. № ****, дело № ****/**.**.****г.г., и двата с на нотариус с рег. № *** на НК, трети неучастващи в прозводството като страни, лица, св.А.О. и Р.Г. са придобили общо 7/36 ид.ч. от една част от имотите и общо 9/36 ид.ч. от останалата част от имотите.

С 5 бр. Договори за наем на земеделска земя, както следва: от 08.07.2019г., от 19.05.2020г., от 20.05.2021г., от 05.04.2022г. и от 24.04.2023г., първият от които сключен с Р.М.Т., а останалите от името на А.О. и Р. Г., като наемодатели, и ответника С. З., земеделски производител, наемател, е предоставено ползването на четирите ниви и четирите лозя, за срок от 1 стопанска година, всеки от тях, срещу годишна наемна цена в размер на 50 лв., на декар, по първите два договора, 55лв. по третият, 62лв., по четвъртият и 70лв. по последният.

Ответника е представил 3 броя РКО от 08.07.2019г., от 19.02.2020г. и от 20.05.2021г., видно от които на св.А.О. са били платени по 2660лв., с първите два ордера и сумата от 2926лв. наем за земеделска земя в гр.Н. и с.В..

Ответника е представил и заверено копие на Аналитичен регистър от сметка *** от 01.01.2023г. до 31.12.2023г. в качеството му на земеделски производител, видно от която е бил осчетоводена, като платена на св.О., в качеството му на наемодател, сумата от 3 724.77лв., за наем на земя 2023/2024г. по договор 1/2022г.

От заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза се установява, че за процесните стопански години, наемодателите по договорите за наем, за 2 процесните имоти е заплатена общо сумата от 11 970.77лв., за 53.211 дка.

За установяване на факта, че наемодателите са получила изцяло плащане от ответника за ползване на процесната земеделска земя, бяха разпитани по делото св.А.О. и Р.Г., които заявиха, че са получили от ответника цялата сума за процесните имоти от ответника в качеството му на наемател. Същите заявиха още, че не са предавали на ищцата в качеството и на съсобственик на процесните имоти на припадащите и се дял от наемната цена.

Предвид горната установеност, съдът намира от правна страна следното:

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки, а именно: 1/ ответниците да са ползвали през релевантния период без правно основание процесните имоти; 2/ ищците да са били собственици на същите, като не са могли да ги ползват лично или са били лишени от възможността да получават граждански плодове от тях (напр. да ги отдават под аренда и да получават възнаграждение от това); 3/ ответниците да са се е обогатили; 4/ ищците да са обеднели, тъй като не са могли лично да ползват имотите или да получават от тях граждански плодове; 5/ връзка между обедняването и обогатяването, която не следва да е причинно-следствена, а да е предпоставена от един или от няколко общи факта и 6/ за ищците да липсва друг ред за защита на твърдените права. Ответниците следва да докажат наличието на правно основание, на което са ползвали земеделските имоти през процесния период, а ищците следва да докажат наличието на всички останали материалноправни предпоставки.

Ищцата основава правото си на собственост на наследяване от М.К.К., род. На **.**.****г. и поч. На **.**.****г. и на К.Л.К., с ЕГН **********, поч. На **.**.****г..

Земите са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на Л.К.К., и П.Г.К., както и на наследниците на М.К.К.. Видно от представените множество удостоверения, последната/М.К./ е майка на Л.К.К., а П.Г.К. е негова преживяла съпруга.

При наследственото право и главно при наследяването по закон в България има две основополагащи правила. Едното е, че се наследява от наследници по закон, разположени в четири реда. А второто - че всеки ред изключва следващия в пълна степен. И няма начин, ако има наследник от по-преден ред, то лице от следващ ред да наследи каквото и да е по закон.

В настоящият случай, наследяването на ищцата на сочените наследодатели, е извършено от четвъртият ред,/ който е въведен законодателно през 1992 г., / и включва като наследници съребрените роднини от 3-та до 6-а степен включително (братята и сестрите са роднини по съребрена линия от втора степен). Така, когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Изрично е отбелязано и че поблизкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. В този ред се включват например чичо, леля, племенници, братовчеди., какъвто е настоящия казус.

Съдът намира, че представените по делото множество у-ния за наследници са неточни, т.к. в тях са посочени като наследници, лица, които са починали преди сочените за техни 3 наследодатели, поради което и като съобрази същите, съдът намира, че ищцата, не притежава равни права от всички процесни имоти, както тя твърди, т.е. половината ид.ч от всеки от имотите, посочени в ИМ.

Безспорно е държането на ответника на дела на ищцата, като е спорно наличието на основание за това.

Ответникът възразява че договорът за наем е противопоставим на ищцата и това възражение е основателно, поради следното: Според чл. 4а от ЗСПЗЗ, земеделска земя може да се отдава под наем от:1. собственика или от упълномощено от него лице;2. лице, което притежава права върху земеделската земя, включващи в съдържанието си правомощие да ползва или да управлява земята, предоставено от собственик или от упълномощено от него лице;3. съсобственик или съсобственици на земеделска земя, или от упълномощено от тях лице. Съгласно чл.4б, ал. 2 от същият закон разпорежда, че договор за наем на земеделска земя със срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. В случая наемодателите, - св. О. и Г., са придобили идеалните части на наследника Р.М.Т..Същият се равнява от съда на 25 % ид.ч. от имотите/ те са придобили общо 9/36 ид.ч. от четири от имотите и общо 7/36 ид.ч. от другите два имота/ , съответно договорът за наем отговаря на изискванията на чл.4а. При извършване на систематично тълкуване на правната норма във връзка с разпоредбите на чл.3 от Закона за арендата в земеделието (изменен със ЗИДЗСПЗЗ -ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г.), който в ал.4 (съгласно изменението с ДВ, бр. 13 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), изисква сключването на договора за аренда да е със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот, следва да се отбележи, че законодателят е преценил по-особеният характер на договора за наем и е въвел изискване за притежаване на по-малко идеални части от земеделския имот от съсобственика. В противен случай би въвел еднаква правна уредба за двата вида договори. Поради това да се разбира разпоредбата на ЗСПЗЗ по различен начин от вложения от законодателя смисъл, би означавало превратно тълкуване.

Ето защо доводите на ищцата, че договорът й е непротивопоставим с оглед на правилото на чл.32 от ЗС и формираната по него съдебна практика, която цитира в ИМ, не могат да се споделят. Тази практика е създадена преди изменението на специалния закон, уреждащ правния статут на земеделските земи с оглед на обществените интереси при ползване на този вид имоти.

Да не се разграничава правния режим на двата вида договори/за наем и за аренда/ означава да се пренебрегне предприетият от законодателя различен подход към тях и тълкувателната дейност на съда да измести законодателната воля.

Ето защо съдът счита, че процесните договор и за наем са противопоставими на ищцата и без значение е дали същата ги е приела.

С оглед на установеното основание за ползване на имотите от ответника през 4 процесният период, които обвързва ищцата, то предявеният иск се явява неоснователен.

Освен това ответника е заплатил на другите съсобственици изцяло дължимите суми за наем, поради което искът с общ размер от 7 635.80лв. следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото следва в тежест на ищцата да се възложат направените от ответника разноски съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК в размер на общо 1 590лв.

Водим от горното, съда