Определение № 1588 от 17.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1588 гр. София, 17.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501392 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2 ГПК във вр. чл.129, ал.3 ГПК….

Образувано е по подадена от А. Г. Ч. частна жалба срещу определение с рег. № 1319/28.03.2025 г. на СГС, ТО,VІ- 8 състав, постановено по т.д. № 256/25г., с което е върната исковата му молба и производството по делото е прекратено.

САС, ТО, 13 състав, след като се запозна с данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена от страна, имаща право на жалба, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В исковата молба на А. Г. Ч. се излага, че в качеството си съсценарист, режисьор и оператор, е подписал на 10.10.2014 г. и на 01.03.2015 г. с ответното дружество „АРС“ ООДпродуцент, договори. През 2015 г. проектът , за които е сключен договорът, е получил финансиране от ИА „НФЦ“, поради което и ищецът започнал работа по създаването на филма. През м.12.2015г. ответникът е предал на ИА „НФЦ“ заснет филмов материал с продължителност 72 мин., за който е декларирал, че е завършеният филм „Пътуване между два сватя“, за който обаче ответникът не разполага със споразумение, подписано с режисьора, по силата на което да се установи окончателния вариант на филма. В същото време, ответникът продуцент отказвал за приеме версията на ищеца като режисьор на филма, която Ч. му е предоставил на 28.12.2016 г. Така, от една страна, ответникът не признавал авторството на Ч. върху филма, като отказвал да подпише споразумение по чл.63, ал.4 ЗАПСП, като вместо този филм предава на ИА „НФЦ“ друг заснет материал с продължителност 72 мин., за които твърди, че е реализиран филмовия проект по договора си 1 с ИА „НФЦ“, с което нарушава неимуществените му авторски права, съгл. чл.15, ал.1, т.2 ЗАПСП. От друга страна, като не разпространява създадения от режисьора Ч. филм, го лишава от приходи от използването на филма, с което нарушава имуществените му права по см на чл.63, ал.1 ЗАПСП. Иска се съдът да постанови решение, с което „На основание чл. 15, ал.1, т.2 ЗАПСП“ да осъдите „АРС“ ООД, в качеството му на продуцент на аудиовизуалното произведение- филма с работно заглавие „Пътуване между два свята“…, с продължителност 87 минути, да преустанови нарушението на неимущественото авторско право на А. Ч.признаване на авторството /чл.15, ал.1, т.2 ЗАПСП/ му върху филма като подпише споразумението за установяване на окончателния му вариант /съгласно чл.63, ал.4 ЗАПСП/.

На основание чл.95а, ал.2, т.1 от ЗАПСП да заплати на А. Ч. обезщетение в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушени неимуществени авторски права, предявено частично от общата сума на дължимото обезщетение в размер на 12 750 /дванадесет хиляди седемстотин и петдесет лева/, а именно- признаване на авторството му върху филм с работно заглавие „Пътуване между два свята“ .., с продължителност 87 минути, по смисъла на чл.15, ал.1, т.2 ЗАПСП. На основание чл.95а, ал.2, т.1 ЗААПСП да заплати на А. Ч. обезщетение в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушени имуществени авторски права, предявено частично от общата сума на дължимото обезщетение в размер на 12 750 /дванадесет хиляди седемстотин и петдесет лева/, а именно- признаване на авторството му върху филм с работно заглавие „Пътуване между два свята“ .., с продължителност 87 минути по начините, посочени в чл.63, ал.1 от ЗАПСП.“.

С разпореждане от 10.02.2025г. СГС, ТО, VІ- 8 състав е оставил исковата молба без движение, с дадени указания- уточнение как точно с неподписването на споразумение за установяване на окончателен вариант на филма съгл. чл.63, ал.4 ЗАПСП ответникът е нарушил авторското право на ищеца или ответникът е нарушил авторското право на ищеца като е предал на ИА „НФЦ“ друг филмов матирал без съгласието на автора- режисьор, и за какъв точно период от време твърди, че е лишен от приходи от използването на филма, като в зависимост от уточненията в изложените факти, да приведе петитума в съответствие с обстоятелствената част.

На 26.02.2015. по делото е постъпила молба- уточнение, с която ищецът заявява, че неподписването на споразумение по чл.63, ал.4 ЗАПСП накърнява едновременно имуществените и неимуществените права на автора; че липсата на съгласие относно окончателния вариант на филма, материализирано в споразумение по чл.63, ал.4 ЗАПСП и предаването от страна на ответника на заснет материал с друга продължителност- 72 мин., в чиито надписи ищецът е посочен като режисьор, съсценарист и оператор, нарушава неговите неимуществени права, тъй като дадената от него версия е с продължителност 91 мин.; че в случая процуцентът не е извършил нито едно действие за разпространение на филма или за получаване на приходи, поради което го е лишил от такива за периода от 28.12.2016 г. до датата на исковата молба. Иска се съдът да постанови и решение, с което „На основание чл. 15, ал.1, т.2 ЗАПСП да осъдите „АРС“ ООД, в качеството му на продуцент на аудиовизуалното произведение- филма с работно заглавие „Пътуване между два свята“…, с 2 продължителност 87 минути, да преустанови нарушението на неимущественото авторско право на А. Ч.- признаване на авторството /чл.15, ал.1, т.2 ЗАПСП/ му върху филма, като подпише споразумението за установяване на окончателния му вариант /съгласно чл.63, ал.4 ЗАПСП/, което нарушение е извършено за периода от 28.12.206г. /датата, на която продуцентът е получил от режисьора окончателния вариант на филма/ до датата на подаване на исковата молба в Софийски градски съд. На основание чл.95а, ал.2, т.1 от ЗАПСП да заплати на А. Ч. обезщетение в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушени неимуществени авторски права, предявено частично от общата сума на дължимото обезщетение в размер на 12 750 /дванадесет хиляди седемстотин и петдесет лева/, а именнопризнаване на авторството му върху филм с работно заглавие „Пътуване между два свята“ .., с продължителност 87 минути, по смисъла на чл.15, ал.1, т.2 ЗАПСП, /, което нарушение е извършено за периода от 28.12.206г. /датата, на която продуцентът е получил от режисьора окончателния вариант на филма/ до датата на подаване на исковата молба в Софийски градски съд. На основание чл.95а, ал.2, т.1 ЗААПСП да заплати на А. Ч. обезщетение в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушени имуществени авторски права, предявено частично от общата сума на дължимото обезщетение в размер на 12 750 /дванадесет хиляди седемстотин и петдесет лева/, а именно- признаване на авторството му върху филм с работно заглавие „Пътуване между два свята“ .., с продължителност 87 минути по начините, посочени в чл.63, ал.1 от ЗАПСП, /, което нарушение е извършено за периода от 28.12.206г. /датата, на която продуцентът е получил от режисьора окончателния вариант на филма/ до датата на подаване на исковата молба в Софийски градски съд.

С разпореждане от 27.02.2025 , СГС, ТО, VІ- 8 състав повторно е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи писмена молба-уточнение на исковата молба, с препис за ответника, от която да е видно: как точно с неподписването на споразумение за установяване на окончателния вариант на филма съгласно чл.63, ал.4 ЗАПСП ответникът нарушава авторското право на ищеца; налице ли е задължение за ответника-продуцент да подпише това споразумение, предвиден ли е срок за това, от кои точно законови разпоредби произтича това задължение на продуцента, както и къде са предвидени евентуалните срокове; на какво точно сочи ищецът, че е автор (режисьор, сценарист, оператор)- на завършено аудио-визуално произведение или на нещо друго; какъв точно обект на авторско право представлява процесното произведение, ако не е завършено аудиовизуално-произведение; част от заснет от ищеца аудио-визуален материал ли е използвал ответникът, или друго филмово произведение, когато е предал този материал пред ИА "НФЦ"; как би могъл ответникътпродуцент да извършва действия по разпространение на процесното произведение/материал при незавършено произведение, на какво точно виновно и противоправно поведение на ответника се дължи неразпространението на процесното произведение/материал, като в зависимост от уточненията и изложените факти, заявеният петитум на исковата молба да се приведе в съответствие с обстоятелствената й част.

В изпълнение на тези указания на 25.03.2025 г. по делото е постъпила молба-уточнение на 3 исковата молба.

С обжалваното определение, СГС, ТО, VІ- 8 състав е приел, че указанията на съда отново не са изпълнени, като в молбата- уточнение от 25.03.2025 г. са посочени различни интерпретации на факти и правни норми, които не дават отговор на посочените от съда въпроси въз основата на които да се определи какъв точно е предмета на спора, съответно на предявените искове, както и на какви релевантни, непротиворечиви факти се основават те, за да е възможно не само за съда, а и за ответника да разбере какво се претендира. Посочил е, че навсякъде в уточнението от 25.03.2025г. се сочи, че ищецът е автор на филм с продължителност от 90 минути, като ответникът е предал негов съкратен на 72 минути вариант в ИА "НФЦ", но не предаването без съгласието на автора на филма от страна на продуцента се изтъква като увреждащо авторското му право действие на ответника, а това, че ответното дружество не е съгласен окончателният вариант на произведението да бъде именно този, който авторът е изработил. Ищецът сочел, че споразумение по чл.63,ал.4 ЗАПСП между автора и продуцента не е сключено, при което не е налице завършено аудиовизуално произведение, а наред с това твърди, че са засегнати авторските му права като автор, режисьор, сценарист и оператор на завършено произведение- филм от 90 минути и на такъв с продължителност от 72 минути. В същото време в заявения петитум на исковата молба, съгласно представеното второ уточнение, се сочи, че филмът всъщност е с продължителност от 87 минути, макар в обстоятелствената част да става въпрос единствено за такъв с продължителност от 90 минути и за негова съкратена версия от 72 минути, както и че иска от съда да осъди ответника да подпише споразумението за установяване на окончателния вариант на филма съгласно чл.63,ал.4 ЗАПСП, като липсва посочена норма, която да вменява подобно безусловно задължение за продуцента. Напротив, сочи се разпоредбата на чл.63,ал.4 ЗАПСП, според която обаче за сключването на подобно споразумение е необходимо взаимно съгласие между автора и продуцента, като дали то ще бъде подписано или не зависело само и единствено от волята на продуцента, като съдът не разполагал с правомощието да я замени или да принуди продуцента да подпише споразумението. Изложил е и че не се твърди виновно неизпълнение на задължение на продуцента, за изпълнението на което той би могъл да бъде осъден. Предвид това е счел, че така предявеният иск освен, че се основава на нередовна искова молба е и процесуално недопустим. Сред изложените факти липсвали такива, които да сочат към твърдението, че ответникът- продуцент не признава авторското право на ищеца, след като името му навсякъде фигурирало като автор. Липсвали и изложени факти за това, по какъв начин продуцента, след като не е постигнал съгласие с автора относно окончателния вариант на произведението, и то е останало незавършено, би могъл, и е бил задължен да осъществява различни действия по разпространението и представянето му, в следствие на които да реализира приходи. Ето защо е заключил че не необходимо на ищеца да бъдат давани за трети път указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба съгласно чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, която на основание чл.129,ал.3 ГПК следва да бъде върната, а производството по делото-прекратено.

4

Обжалваното определени е правилно.