Решение № 576 от 19.07.2023, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 880/2023
- Вид
- Решение № 576
- Подписан
- 19.07.2023
- В сила
- 19.07.2023
- Състав
- Людмила Добрева Григорова-Митева
Цитирани разпоредби
- чл. 239, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.327, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 576 гр. Шумен, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20233630100880 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда, ищецът „Виас” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г***, законен представител В.И.В. – управител, със съдебен адрес: ***, чрез адв.И.К. от ШАК,излага, че с ответника „Полпласт 2011“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, законен представител Ю.Й., имали сключен договор за доставка на стоки, по които били съставени две данъчни фактури. Ищецът твърди, че доставил на ответника уговорената стока, цялата на стойност от 5 017, 36 лева, но ответникът не бил изпълнил изцяло задължението си за заплащане на продажната цена, като останало да дължи сума в размер на 3 514, 80 лева. Срокът за изпълнение на задължението бил изтекъл, поради което ответникът дължал и съответното мораторно обезщетение, възлизащо на сума от 554, 85 лева. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да му заплати следните суми: 3077, 70 лева, представляваща част от продажна цена на стока, за която сделка е оформена фактура №1300016286/06.02.2020 г.; 431,73 лева, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва касателно горепосоченото главно задължение, считано за периода от 07.12.2021 г. до 25.04.2023 г., включително; 437, 10 лева, представляваща 1 продажна цена на стока, за която сделка е оформена фактура №1300016949/23.03.2020 г.; 123,12 лева, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва касателно това главно задължение, считано за периода от 16.07.2020 г. до 25.04.2023 г., включително. Ищецът претендира и обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва върху главните задължения, считано от датата на предявяване на исковата молба /26.04.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите. Претендира и разноски, включително и тези, извършени в обезпечително производство.
В срока за отговор на ИМ ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.
В съдебно заседание страните са редовно призовани, като ищецът, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа исковете и прави искане за произнасяне с неприсъствено решение.
За ответника не се явява представител.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните – сключен договор за търговска продажба на стоки, като е установена и изискуемостта на вземанията. Установени са и размерите на дължимите плащания.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 684, 11 лева, представляваща извършените по делото разноски, включително и тези, извършени в производството по 2 обезпечаване на исковете, съразмерно уважената част от исковете. В посочената сума съдът не включва претендираните от ищеца разноски, извършени в изпълнителното производство по привеждане в изпълнение издадената на ищеца обезпечителна заповед, тъй като тези разноски ще бъдат събирани от съдебния изпълнител, след представяне на изпълнителния лист, като не е необходим изричен съдебен акт за принудителното осъществяване на разноските, извършени в това обезпечително производство.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Полпласт 2011“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, законен представител Ю.Й.,да заплати на „Виас” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г***, законен представител В.И.В. – управител, със съдебен адрес: ***, чрез адв.И.К. от ШАК, следните суми: 3077, 70 лева /три хиляди седемдесет и седем лева и седемдесет стотинки/, представляваща част от продажна цена на стока, за която сделка е оформена фактура №1300016286/06.02.2020 г.; 431,73 лева /четиристотин тридесет и един лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва касателно горепосоченото главно задължение, считано за периода от 07.12.2021 г. до 25.04.2023 г., включително; 437, 10 лева /четиристотин тридесет и седем лева и десет стотинки/, представляваща продажна цена на стока, за която сделка е оформена фактура №1300016949/23.03.2020 г.; 123,12 лева /сто двадесет и три лева и дванадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва касателно това главно задължение, считано за периода от 16.07.2020 г. до 25.04.2023 г., включително, ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на исковата молба в съда26.04.2023 г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати сумата от 1 684, 11 лева /хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и единадесет стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, включително и тези, извършени в производството по обезпечаване на исковете, съразмерно уважената част от исковете.
Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на 3 обжалване.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4