Решение № 204 от 27.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20221001000757 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 18852/05.09.2022 г., подадена от Университет за национално и световно стопанство (УНСС), гр. София чрез адвокат А. К. от САК срещу решение № 260355/23.05.2022 г., постановено по търг. дело № 554/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Галчев Инженеринг“ ЕООД, гр. София, ж. к.

„Военна рампа“, бул. „Илиянци“ № 48, Бизнес сграда „Галчев Холдинг“, с ЕИК:200678992 на основание чл. 86 ЗЗД следните суми, представляващи лихва за забава върху дължимо по договор за СМР № ЗОП-34/2016 от 13.04.2016 г. възнаграждение: 2 561.32 лв. - част от дължимата лихва за забава в плащането на аванс в размер от 775 965.18 лв., начислена за периода 31.01.2018 г . 17.10.2018 г.; 4 887.84 лв. - част от дължимата лихва за забава в плащането на аванс в размер от 1 503 934.58 лв., начислена за периода 31.01.2018 г. - 13.10.2018 г.; 89 407.71 лв. - лихва за забава в плащането на аванс в размер от 1 503 934.58 лв., начислена за периода 14.10.2018 г. - 15.05.2019 г.;

1 360.73 лв. - част от дължимата лихва за забава на първото междинно плащане в размер от 4 861 296 лв., начислена за периода 22.09.2018 г. - 13.10.2018 г.; 290 350.63 лв. - лихва за забава на първото междинно плащане в размер от 4 861 296 лв., начислена за периода 14.10.2018 г. 16.05.2019 г.; както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 142.73 лв. разноски.

Жалбоподателят счита решението за недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, поради което моли апелативния съд да го обезсили и да прекрати делото, а в случай, че не уважи възраженията относно недопустимостта му, то да го отмени и постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции. Претендира 1 присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Излага съображения, че липсвала активна процесуална легитимация - абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Процесният договор бил сключен от гражданско дружество по ЗЗД - Обединение „ГВ 2016“ ДЗЗД, при което ищецът, като член на последното не бил самостоятелно материално-правно и процесуално-правно легитимиран да предявява искове за вземания, които не принадлежат само на него, с оглед бездяловия и неделим характер на собствеността на съдружниците. Не била и изрично уговорена в процесния договор активна кредиторова солидарност в отношенията между съдружниците в гражданското дружество. Освен това, съобразно чл. 359, ал. 3 ЗЗД, правото да получи своя дял, всеки съдружник щял да има само при напускане на дружеството или при прекратяването му, каквито хипотези не били налице в случая, в каквато връзка твърди, че представеното споразумение за прекратяване на обединението било нищожно на основание чл. 26, ал. 1, пр. І-во ЗЗД като противоречащо на императивната разпоредба на чл. 361, ал. 1 ЗЗД, както и че представения договор за цесия от 11.09.2020 г. също бил нищожен, тъй като заобикалял императивното правило на чл. 359, ал. 3 ЗЗД, а също така при тълкуването на процесния договор за цесия не можело да се определи вида, размера и другите съществени характеристики на прехвърленото вземане. В обобщение жалбоподателят посочва, че така предявените искове от „Галчев Инженеринг“ ЕООД били недопустими, тъй като от една страна последният не разполагал с процесуална легитимация да предяви процесния иск, а от друга - длъжникът не можел да бъде задължен да плати на части, а именно единствено дела на ищеца-съдружник, а само изцяло и общо на двамата съдружници.

Жалбоподателят излага и подробни доводи за неправилност на решението поради неоснователност на исковите претенции, включително и поради погасяването им по давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Посочва и това, че предвид липсата на активна легитимация на ищеца да претендира вземанията в цялост, то и решението се явявало неправилно в частта му, с която искът е уважен за дела на „Вамос“ ООД, т.е. за сумата в размер на 50 % от общо претендираната, предвид разпоредбата на чл. 359, ал. 2 ЗЗД – след като не било изрично уговорено друго, дяловете на съдружниците били равни. Излага и съображения, че съдът не обсъдил всички доводи и възражения на страните, както и събраните доказателства по делото в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Галчев Инженеринг“ ЕООД чрез управителя Л. Н. Г. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят УНСС чрез адвокат Ч. и адвокат К. поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания, а от своя страна въззиваемото дружество „Галчев Инженеринг“ ЕООД чрез адвокат В. поддържа отговора си на въззивната жалба и направените с него искания.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производство пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Галчев Инженеринг“ ЕООД срещу Университет за национално и световно стопанство (УНСС), с която и 2 след депозирана допълнителна искова молба и направени от ищеца с молба от 14.12.2021 г. частичен отказ от исковите претенции и увеличение на иска, съответно допуснато от съда в съдебно заседание на 23.02.2022 г. изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми, представляващи лихва за забава върху дължимо по договор за СМР № ЗОП-34/2016 от 13.04.2016 г. възнаграждение: 2 561.32 лв. – част (от общо 56 046.41 лв.) от дължимата лихва за забава в плащането на аванс в размер от 775 965.18 лв., начислена за периода 31.01.2018 г . - 17.10.2018 г.; 4 887.84 лв. – част (от общо 106 955.01 лв.) от дължимата лихва за забава в плащането на аванс в размер от 1 503 934.58 лв., начислена за периода 31.01.2018 г. - 13.10.2018 г.; 89 407.71 лв. – пълен размер на лихва за забава в плащането на аванс в размер от 1 503 934.58 лв., начислена за периода 14.10.2018 г. 15.05.2019 г.; 1 360.73 лв. – част (от общо 29 710.30 лв.) от дължимата лихва за забава на първото междинно плащане в размер от 4 861 296 лв., начислена за периода 22.09.2018 г. - 13.10.2018 г.;

290 350.63 лв. – пълен размер на лихва за забава на първото междинно плащане в размер от 4 861 296 лв., начислена за периода 14.10.2018 г. - 16.05.2019 г.

Ищецът твърди, че заедно с „Вамос“ ООД бил участник в дружество по ЗЗД с наименование „ГВ 2016“. На 13.04.2016 г. между гражданското дружество като изпълнител и ответника като възложител бил сключен договор с предмет „Инженеринг-проектиране, изграждане и обзавеждане на обект: „Нов корпус на УНСС“. Ответникът следвало да заплати възнаграждение за изпълнената работа в общ размер от 11 558 400 лв., която сума включвала плащане за трите етапа на изпълнението – предварително проучване и разработване на инвестиционен проект; изпълнение на СМР; упражняване на авторски надзор. Плащането за първия етап следвало да се извърши в срок от 30 дни след влизане в сила на разрешението за строеж, а в срок от 30 дни от подписване на протокол за откриване на строителна площадка възложителят следвало да преведе аванс в размер от 30 % от стойността на втори и трети етап. В тридесетдневен срок от подписване на констативен акт за приемане на конструкцията следвало да се заплати 50 % от стойността на втори и трети етап след приспадане на 20 % от платения аванс (първо междинно плащане) и в срок от 30 дни от подписване на констативен акт за установяване годността за приемане на строежа - 40 % от стойността на втори и трети етап след приспадане на остатъка от платения аванс (второ междинно плащане). Окончателното плащане в размер от 10 % от стойността на втори и трети етап следвало да се извърши в тридесетдневен срок от издаване на разрешение за ползване. Работата била изпълнена точно и в срок, но ответникът платил със забава част от авансовото плащане в размер от 2 279 899.76 лв., както и първото междинно плащане на стойност 4 861 296 лв. Ето защо същият дължал лихва, която ищецът имал право да претендира в цялост, тъй като с договор за цесия от 11.10.2020 г. придобил вземанията на другия участник в гражданското дружество, произтичащи от процесния договор, а в хода на процеса било сключено и споразумение за прекратяване на гражданското дружество и за поемане на правата по договора от ищеца.

Ответникът УНСС оспорва активната процесуална легитимация на ищеца да претендира повече от припадащата се на дела му в гражданското дружество част от стойността на вземанията по процесния договор. Твърди, че не била уговорена активна солидарност, а договорът за цесия, с който ищецът се легитимирал като кредитор и за дела на другия съдружник, бил нищожен поради заобикаляне на закона (на чл. 359, ал. 3 ЗЗД), а също и поради прехвърляне на бъдещо неопределено вземане. Споразумението за прекратяване на гражданското дружество пък било нищожно на основание чл. 361, ал. 2 ЗЗД, доколкото предвиждало вземанията по процесния договор, които формирали единственото имущество на обединението, да останат в дял само на 3 единия съдружник. Въз основа на изложеното ответникът счита, че искът бил недопустим поради предявяването му само от единия съдружник, но за цялото неделимо вземане. Ако тези факти не влияели на процесуалната легитимация на ищеца, според ответника същите следвало да бъдат отчетени при преценка на материалната кредиторова легитимация. По същество ответникът поддържа, че съгласно договора всеки един от етапите на изпълнение започвал след осигурено финансиране и след писмено уведомление от възложителя към изпълнителя. Финансирането било осигурено по силата на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и плащанията на възложителя по договора за изработка били съобразени във времево отношение с постъпленията по бенефициентския договор, с което разсрочване, видно от водената между страните кореспонденция, изпълнителят се бил съгласил. Наред с това ответникът сочи, че срокът за авансовото плащане започвал да тече не от подписване на протокол обр. 2, а от деня, следващ получаване на фактурата. Фактурите за авансовите плащания били получени на 23.08.2017 г., 10.10.2018 г. и 08.05.2019 г., като плащанията по тях били извършени в рамките на договорения срок. Това важало и за първото междинно плащане, за което фактурата била издадена едва на 08.05.2019 г. Ответникът прави и възражение за погасяване на вземанията по давност.

Поради гореизложените възражения ответникът моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София намира, че така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД са процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд.

Неоснователно се явява направеното от въззивника възражение за недопустимост на исковете поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца „Галчев Инженеринг“ ЕООД, доколкото същият като член на гражданското дружество „ГВ 2016“ (изпълнител по процесния договор), не бил легитимиран самостоятелно да предявява искове за вземания, които не принадлежали само на него, с оглед бездяловия и неделим характер на собствеността на съдружниците.