Присъда № 5 от 26.02.2026, Районен съд - Ловеч

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 5, постановена на 26.02.2026г. по НОХД № 73/2026г. по описа на Районен съд – Л.

Районна прокуратура – Л. е внесла обвинителен акт срещу Е. О. М., ЕГН ********** по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „а" и „б“ НК, за това че на 02.12.2021, в гр. Л., при условията на опасен рецидив, от кабинет на БД „О.“, находящ се на ул. „Ц.Ш." 5, отнел чужди движими вещимобилен телефон „С.Г." фабр. № *********** на стойност 195 лева (99,70 евро), дамска чанта тип „раница" на стойност 36 лева (18,40 евро), дамски портфейл на стойност 20 лева (10,22 евро), 2бр. контактни ключове за (един за л.а „П. ***" и един за л.а „О.В.) на стойност 40 лева (20,45 евро), 1бр. червило „Орифлейм" на стойност 9,10 лева (4,65 евро), 1бр. дамски чадър на стойност 31,50 лева (16,10 евро) и сумата от 500 лева (255,64 евро) - всичко на обща стойност 831, 60 лева (425,19 евро) - от владението и без съгласието на собственичката Т. И. Т. от гр.Л., с намерение противозаконно да я присвои.

Производството по делото се проведе при условията на глава 27 „Съкратено съдебно следствие“ по чл. 371 т. 2 от НПК.

В съдебно заседание бе предявен и приет за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск за имуществени вреди от Т. И. Т. срещу подсъдимия Е. О. М. за сумата от 396,57 евро, представляваща причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и излага следното: Макар и обвинението да почива на косвени доказателства, същите изграждат единна фактическа обстановка. Осъдителната присъда може да бъде постановена само на косвени доказателства. Направеното от подсъдимия признание, напълно кореспондира с дадените от свидетелката Т. показания относно време, място на извършване. М., който не е от града, подробно е описал работното място на пострадалата и отнетите вещи.

Самопризнанието на подсъдимия, че след като е отнел вещите се е насочил към кооперативния пазар, където в контейнер е изхвърлил част от вещите – дамската чанта и портфейла, напълно съответстват с показанията на свидетелката Т.. Същата е заявила, че на следващия ден непознат за нея мъж я потърсил на адреса й да и ги предаде, като е заявил, че намерил вещите в района на кооперативния пазар в контейнер за боклук.

Твърди, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин, и моли да се постанови присъда по силата на която да се признае подсъдимия М. за виновен, в извършеното престъпление. Да му се наложи наказание в предвидения в закона минимум от 2 г. лишаване от свобода, с оглед на това, че разкриването на престъплението е станало благодарение на съдействието на подсъдимия. Така наложеното наказание следва да се намали с 1/3 или да стане 16 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Гражданският иск е доказан по основание и размер и моли да 1 бъде уважен.

Пострадала Т. поддържа гражданския иск и се присъединява към становището на прокурора.

Защитникът на подсъдимия М. адв. Г. излага следното: С активното съдействие на подсъдимия делото е изяснено от фактическа и правна страна.

Стои въпроса за вида и размера на наказанието. Моли да се отчете обстоятелството, че въпросният кабинет е оставен отключен, и без никакъв надзор. Моли да се отчете, че към момента на кражбата подсъдимият не е разполагал с никакви парични средства, да се прибере до родното си място.

Недостатъчната му психическа устойчивост го е накарала да предприеме това деяния. От събраните по делото доказателства става ясно, че съвестта му след деянието не му е давала душевно спокойствие, че е увредил някои, и не е санкциониран за това. Първоначално саморъчно написано самопризнание, а после до РП по време на ДП, потвърждават изложеното в него в писмен вид.

Това му поведение дава основание да се приеме, че поправителният процес спрямо него е изпълнен, и са изпълнение целите на чл. 36 от НК. Моли да се определи наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Да се определи наказание под най – ниския размер лишаване от свобода в размер на до една година. Ако не бъде споделено това становище, да се определи наказание лишаване от свобода в минимален размер от 2 години, което по реда на чл.

58а, ал. 1 от НК да се редуцира до 1 година и 4 месеца. Моли да се вземе предвид, че невъстановяването на отнетото имущество и наказанията взети предвид от закона за възникване на наказателната отговорност, не се отегчаващи вината обстоятелства. Миналите осъждания също не са отегчаващи вината обстоятелства.

Подсъдимият Е. М. моли за балансирано наказание, при превес на отегчаващите вината обстоятелства. По никакъв начин наказанието не може да влоши положението му. Правил го е и друг път и ще го направи пак. Моли наказанието му да бъде над две години. Знае много добре какво говори.

Последната му дума е, че пострадалата трябва да бъде подкрепена и съжалява.

От събраните по делото доказателства становището на страните в процеса и след като изпълни задължението си по чл. 372 ал. 4 от НПК и провери събраните на досъдебното производство доказателства, и след като установи че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от тези доказателства, съдът прие за установено следното:

ПО ФАКТИТЕ:

Подсъдимият Е. О. М., ЕГН **********, е роден на ** ** **** година в гр.р.. Български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, постоянен адрес: гр.р., ул. „А.Р. ***. Към момента същият изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора- гр.Б., осъждан както следва:

2

С Присъда № 26/13.07.2018, (в сила от 31.07.2018) по НОХД №233/2018 по описа на Окръжен съд - Стара Загора, подсъдимият Е. М. бил осъден за престъпления по чл.196,ал.1,т.1 вр. с чл.194,ал. 1 НК и по чл.249,ал.1 вр. с чл.26,ал.1 НК, като му било наложено общо най - тежко наказание лишаване от свобода за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.

С присъда по НОХД №1392/2020 по описа на Районен съд - р., в сила от 23.12.2020г подсъдимият Е. М. бил осъден за престъпление по чл.196,ал.1,т.1 вр. с чл.194,ал.1 НК и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 (една) година и 8 (осем) месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Със споразумение №72/07.04.2021 по НОХД №448/2021 по описа на Районен съд - р. подсъдимият бил осъден за престъпление по чл.144, ал.2 НК и му било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, което да изтърпи при първоначален строг режим.

С определение № 433/07.04.2021 по НОХД №448/2021 по описа на Районен съд - р. на подсъдимият било определено общо най- тежко наказание лишаване от свобода за срок от 1 (една) година и 8 (осем) месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим, измежду наказанията наложени по НОХД №1392/2020 по описа на Районен съд-р. и по НОХД №448/2021 по описа на Районен съд- р..

Освен горепосочените наказателни производства срещу подсъдимият Е.

О. М. са водени общо 37 НОХД, като е осъждан многобройно за извършването на различни престъпления.

Подсъдимият Е. О. М. живял в град р.. Сутринта на 01.12.2021г., тръгнал към гр. Л. за да си потърси работа в предприятието „С. Елтос“, тъй като имал умения да работи като шлосер. Пътувал с влак от гр. р. до гр. Плевен и с влак от гр. Плевен до гр. Л.. След като пристигнал в гр. Л., попитал няколко души къде се намира завода „С.“, които го упътили за местонахождението му.

Подсъдимият М. отишъл до завода, като установил, че предприятието не работи. Понеже се мръквало, решил да пренощува във вход на жилищен блок.

Влязъл във вход на жилищен блок в центъра на града, където пренощувал в помещението къде се намират мазите на живущите.

На следващия ден около обед решил да отиде до автогарата на града, за да се прибере в гр. р.. Бил облечен в черно кожено яке, жълта шапка на главата и спортна раница на гърба. На път за автогарата минал покрай БД „О.“, където работела свидетелката Т.. Тъй като бил гладен и без достатъчно пари за транспорт и храна, подсъдимият М. влязъл в сградата на БД „О.“, с намерение да отнеме пари или ценности, ако намери такива.

По същото време свидетелката Т. Т. била в кабината си на втория етаж на сградата. Наложило се да излезе от кабинета си, за около пет минути. При излизането си от кабинета оставила вратата на стаята полуотворена. Върху 3 бюрото, оставила мобилния си телефон „С.“, фабр. №***********, а върху един от шкафовете в стаята оставила дамската си чанта тип „раница“, 2бр. ключове за л.а „П. ***" и л.а „О.В.", дебитни карти, свидетелството й за управление на МПС, контролен талон на автомобил, 1бр. червило „Орифлейм“, 1бр. дамски чадър и сумата от 500 лева в банкноти с различен номинал. В това време подсъдимият Е. М. влязъл в сградата, понеже на първия етаж имало хора, се качил на втория етаж. Там забелязал, че вратата на кабинета на свидетелката Т. е полуотворена, и влязъл вътре. Взел мобилния телефон и раницата на свидетелката, която сложил в своята раница, излязъл навън и напуснал сградата. Малко след това Т. се върнала в кабинета си и установила липсата на вещите си. Веднага се е свързала с банките издали дебитните и карти. Подала е жалба и до органите на МВР.

След като излял от сграда, подсъдимият се насочил към кооперативния пазар. След като стигнал там прегледал съдържанието на дамската чанта. Взел със себе си 500 лева и мобилния телефон. Останалите вещи оставил в контейнер за боклук. След това отишъл до автогарата, откъдето с автобус се придвижил до гр.Плевен, а от там се прибрал с влак до гр.р..

На следващия ден - 03.12.2021- непознат мъж потърсил свидетелката Т. в дома и, и и предал дамската чанта тип раница, портфейла, дебитните карти и личните документи, като и казал, че ги е намерил в контейнер за боклук в района на кооперативния пазар в града.

Стойността на отнетите вещи от подсъдимия М. от владението на Т. е: 1 бр. мобилен телефон „С.Г." фабр. №***********- 195 лева, 1 бр.дамска чанта тип „раница"-36 лева, 1бр.дамски портфейл- 20 лева, 2 бр. контактни ключове за (един за л.а ,П. ***" и един за л.а „О.В.)- 40 лева, 1бр. червило „Орифлейм"9,10 лева, 1бр. дамски чадър- 31,50 лева или всичко на обща стойност 831, 60 лева, включително паричната сума от 500 лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена освен въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия още и от следните доказателства и доказателствен анализ:

Това, че подсъдимият е отнел вещите предмет на процесното деяние се установява от следните доказателства:

В свидетелските си показания пострадалата, които съдът кредитира като пълни ясни и непротиворечиви с останалите доказателства, Т. Т. посочва, че около 12 часа на 02.12.2021 г., за около 5 мн. е напуснала кабинета си в сградата на БД „О.“, като не го е заключвала. При връщането си в кабинета установила, че липсвал мобилен телефон „С.“, фабр. №***********, който бил оставен на бюрото, дамска чанта тип раница която била на шкафа, в която се е намирало портмонето й, с парична сума в размер на 500 лева. В чантата се 4 намирали още 2бр. ключове за л.а „П. ***" и л.а „О.В.“, дебитни карти, свидетелството й за управление на МПС, контролен талон на автомобил, 1бр. червило „Орифлейм“, 1бр. дамски чадър.

В разпита си в ДП /който съдът кредитира като пълен ясен и непротиворечащ с останалите доказателства/ подсъдимият Е. М. описва, че на инкриминираната дата влязъл в сграда с надпис на нея „Ритуална зала за сключване на граждански брак“. Качил се на втория етаж където имало полуотворена врата. Взел мобилен телефон „С.“ от бюрото където пострадалата посочва, че го е оставила. Отнел и дамска чанта подобна на раница, в която по - късно установил, че се намира дамски портфейл с пари в него 400 – 450 лева и монети около 20 лева. В чантата са се намирали още и лична карта, шофьорска книжка, 2 бр. банкови карти и ключове за автомобил.

Подсъдимият знае за всичко отнето от Т. Т. на 02.12.2021г, в детайли с леки разминавания, които са нормални с оглед на това, че показанията са дадени на 14.01.2026г., тоест след 4 години и един месец от когато е извършено деянието. Помненето тези детайли в продължителен период от врене показва за причастност към процесносто деяния. На следващо място подсъдимият заявява, че оставил чантата до контейнер, което се потвърждава от свидетелските показания на Т. Т., която е посочила, че чантата и е върната от човек който я бил намерил в контейнер.