Определение № 10785 от 03.06.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10785 гр. София, 03.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 7-МИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Гражданско дело № 20251100105970 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена от В. В. К. искова претенция за признаване на чуждестранен съдебен акт, а именно Заповед по реда на Закона за децата от 1989 г. и Законът за осиновяването и децата от 2002 г. от 05.02.2025 г., постановена по дело № ZE24C50177 по описа на семейния съд в Кройтън, Кралство Великобритания, с което ищецът е назначена за настойник на малолетната си внучка В. Д.У.Л., ЕГН **********.

Съдът намира, че исковата претенция е недопустима по следните съображения:

С влизането в сила на Кодекса за международно частно право /обн. ДВ бр.42 от 17.05.2005г., в сила от 20.05.2005г./ се промени общият режим на признаване на чуждестранни съдебни актове (решения) или акт на друг орган, като са отменени и тогава действащите разпоредби, уреждащи признаване на решенията или актовете на чуждестранните съдилища и други органи единствено чрез нарочно съдебно производство пред Софийски градски съд. Старият режим се запазва само за допускане на изпълнението на чуждестранните решения /чл.119 КМЧП/.

Правилата на КМЧП, уреждащи признаването /чл.118 КМЧП/ на решенията или актовете на чуждестранните съдилища и други органи се прилагат, когато това решение, респ. акт е извън обсега на правото на Европейския съюз и не е в обхвата на друг международен източник. Признаването по КМЧП се извършва без да е необходимо да има договор, или България да е в условия на фактическа взаимност с държавата, чието решение ще се признава у нас.

С нормата на чл.118 КМЧП са уредени два вида признаване на решенията или актовете на чуждестранните съдилища и други органи (с изключение на осъдителните решения, които са предмет на съдебната процедура по чл.119 КМЧП): пряко признаване, без 1 необходимост от съдебно производство, от органа, пред който се представят – чл.118 ал.1 КМЧП; и непряко признаване по съдебен ред чрез предявяване на установителен иск пред СГС – чл.118 ал.2 КМЧП.

Законодателят е предвидил признаването на решенията или актовете на чуждестранните съдилища и други органи да се извършва пряко от органа, пред който те следва да се предявят – съответното длъжностно лице по гражданското състояние. При положение, че този орган откаже признаване и неговият отказ, обективиран в съответния индивидуален административен акт, влезе в сила, се поражда спор и едва тогава може да се предяви установителният иск пред Софийския градски съд, който се разглежда по реда на чл.

118, ал. 2, във връзка с чл. 117 от КМЧП.

В настоящия случай липсват твърдения за това В. В. К. да е поискала от компетентния орган по настойничество и попечителство признаване на чуждестранния акт, с който е назначена за настойник на своята В. Д.У.Л., ЕГН **********, респ. няма и доказателства, че компетентният орган по настойничество и попечителство е постановил отказ да признае съответния чуждестранен съдебен акт и този негов отказ да е влязъл в сила, вкл. и след обжалване на съответния индивидуален административен акт. Налага се извод, че ищецът не е използвала способа на прякото признаване от Органа по настойничество и попечителство (кмета на общината по местоживеенето й), а директно са сезирала съда. При това положение, предвид липсата на спор относно условията за признаване на чуждестранния съдебен акт, установителният иск по чл. 118, ал. 2, във връзка с чл. 117 от КМЧП, се явява недопустим. В тази посока е и установената съдебна практика, касаеща процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл.118 ал.2 КМЧП, която константно приема, че писменият отказ на органа да признае чуждестранното решение е предпоставка за завеждане на установителния иск пред СГС .– напр. опр.№416/23.07.2009г. по ч.гр.д.№149/2009г. на ІІІ г.о., опр.№79/25.02.2015г. по ч.гр.д.№7343/2014г. на І г.о., опр.

№475/ 10.07.2012г. по ч.гр.д.№328/2012г. на ІІІ г.о., постановени по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК; решение №23/13.02.2006г. по гр.д.№638/2005г., ІІ г.о. на ВКС и решение №342/13.05.2009г. по гр.д.№940/2008г., ІІІ г.о. на ВКС, постановени по отменения ГПК. В тази връзка и за яснота на ищеца следва да се отбележи, че с оглед характера на чуждестранния съдебен акт, чиято екзекватура се иска, е неприложима посочената от нея съкратената съдебна екзекватура по чл.636 и чл.637 ГПК, уреждаща условията и процедурата за признаване на решенията за издръжката, постановени в държава-членка, която е обвързана от Хагската конвенция от 2007 г.

Именно поради това, че ищецът В. В. К. не е използвала способа на прякото признаване от несъответния орган, а директно е сезирал съда, респ. предвид липсата на спор относно условията за признаване на чуждестранния съдебен акт, с който е назначена за настойник на малолетната си внучка В. Д.У.Л., ЕГН **********, установителният иск по чл.

118, ал. 2, във връзка с чл. 117 от КМЧП, се явява недопустим.

По изложените правни аргументи исковата молба с приложенията следва да бъдат върнати, а производството по делото – да бъде прекратено (без съдът да дължи указания за 2 изправяне на нередовностите по исковата молба).

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 130 от ГПК, Софийският градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 63643/27.05.2025 г. с приложенията и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.дело № 5970/2025 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, VІІ брачен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3