Решение № 260028 от 18.08.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е №260028

18.08.2020 г., гр. Пловдив

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Жулиета Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3373/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А.К.И., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 20-1030-003023/25.03.2020 г., издадено от М.В.М. – *** към ****, сектор ***, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 1 100 (хиляда и сто) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 3 (три) месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат бланкетни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП) и се моли за неговата отмяна. С писмена молба с вх. № 42831/21.07.2020 г. жалбоподателят поддържа жалбата си, взема становище да липсва надлежно описание на нарушението, да е налице противоречие във фактическите изводи на наказващия орган относно стойността на наказуемата скорост, както и да е допуснато процесуално нарушение чрез съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) на по-късна дата, вместо водачът да бъде спрян на място и да се предприемат действия за реализирането на административнонаказателната му отговорност. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. №

32067 от 15.06.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище при издаването на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя да е категорично доказано. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от А.К.И., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Макар да не е изпълнено указанието на съда за представяне на пълномощно от жалбоподателя, то по делото е постъпило писмено становище, приложено от лист 20 до лист 22 от делото, подписано лично от жалбоподателя И., в което той сочи, че поддържа жалбата си, която е подал срещу процесното НП. При тези факти съдът приема, че жалбата е подадена със знанието и съгласието на жалбоподателя И., той е одобрил извършеното действие, поради което същата изхожда от легитимирана страна. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 13.05.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на същата дата, поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 01.03.2020 г. в 20:38 часа в гр. Пловдив, на бул.

„Марица“ № 186, в посока от запад на изток жалбоподателят А.К.И. управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на Р.Т.М., със скорост на движение от 144 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с № 546.

Стойността на измерената скорост от техническото средство била 148 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 144 км/ч. Така извършеното деяние било заснето и фиксирано в клип № 10149 от радар № 546. За използването на техническото средство бил съставен протокол с рег. № 1030р-8190/02.03.2020 г.

На 05.03.2020 г. свид. А.Г.П. – *** в ***, съставил акт за установяване на административно нарушение с бл. № 839148 против жалбоподателя И., в негово присъствие, както и в присъствието на двама свидетели. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

По делото като свидетел е разпитан актосъставителят А.Г.П..

Същият сочи, че не е бил очевидец на деянието и не си спомня нищо за конкретния случай, включително и как е определил мястото на извършването на нарушението.

Изяснява, че обичайно това обстоятелство преценява от събраните по преписката писмени доказателства и най-вече от съставения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване

№ 10.02.4835 се установява, че мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е от одобрен тип и е със срок на валидност до 24.02.2020 г.

От Протокол № 4-32-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M се установява, че процесното техническо средство с идент. № 546 е преминало последваща проверка на дата 08.03.2019 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

(протокол с рег. № 1030р-8190/02.03.2020 г.) се установява, че на дата 01.03.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 546 е била разположена на място за контрол гр. Пловдив, бул. „Марица“ №

186 и е заснела статични изображения с номера от 10144 до 10149, с начален час на работа 20:00 ч. и краен час на работа 22:00 ч.

От писмо с вх. № 37156/01.07.2020 г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 9 от делото) се изяснява, че мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с идент. № 546 на дата 01.03.2020 г. е била разположена в гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 186.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на Р.Т.М., ЕГН: **********.

От декларация по чл. 188 от ЗДвП от Р.Т.М. от

04.03.2020 г. се изяснява, че същият е посочил, че МПС с рег. № *** е било управлявано от жалбоподателя И. на 01.03.2020 г. в 20:38 часа.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя А.К.И. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС, издадено на 30.04.2019 г., валидно до 30.04.2029 г. и с налични 26 контролни точки.

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със

Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП от материално и териториално компетентен орган.

Въпреки това при служебно дължимата проверка за законосъобразност и обоснованост на наказателното постановление настоящият съдебен състав намира, че същото е необосновано, тъй като при формиране на фактическите си изводи административнонаказващият орган неправилно и в противоречие със събраните доказателства е определил мястото на извършване на нарушението. Така констатираният порок съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. По делото по категоричен начин се доказа, че мобилно техническо средство TFR1-M с идент. № 546 към датата и часа на извършване на процесното деяние е било разположено в гр. Пловдив, на бул. „Марица“ № 186. Това обстоятелство е надлежно удостоверено в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., представляващ протокол с рег. № 1030р-8190/02.03.2020 г., който е приет като писмено доказателство по делото. Въпреки това в обжалваното наказателно постановление АНО е приел, че нарушението е извършено не на така установеното място за контрол, а на бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1. За преодоляване на противоречието съдът с разпореждане от 22.06.2020 г. /лист 6 от делото/ изрично изиска от наказващия орган информация за мястото, на което е било разположено процесното техническо средство и е осъществяван контрол за спазване на правилата за движение към 20:38 часа на 01.03.2020 г. В постъпилия отговор, представляващ писмо с вх. № 37156/01.07.2020 г., приложено на лист 9 от делото, отново се сочи, че мястото на контрол е гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 186, където на 01.03.2020 г. е осъществяван контрол с техническо средство TFR1-M. Така събраните писмени доказателства съдът намира за еднопосочни, непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си, водещи до единствен извод, че деянието е осъществено именно на бул. „Марица“ № 186 в гр. Пловдив, в посока на движение от запад на изток. В НП обаче като място на извършване на нарушението е посочен бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1. По делото не е събрано нито едно доказателство, което да подкрепя този извод на АНО. Той не намира подкрепа и в показанията на свид. П..

Последният на първо място заявява, че не си спомня нищо за конкретния случай дори и след предявяването му на съставения АУАН. Изяснява, че не е бил очевидец на деянието и не си спомня как е определил мястото на извършването му в конкретния случай, но по принцип се позовава на събраните писмени доказателства, сред които уточнява, че за мястото определящо значение има съставеният протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Независимо от това АУАН е бил съставен в пряко противоречие със събраните доказателства, включително и с посочения протокол, като е била допусната грешка при определяне на мястото на извършване на деянието. Въпреки наличните противоречия между констатациите по акта от една страна и събраните доказателствени материали от друга наказващият орган е пренебрегнал задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да провери акта за неговата обоснованост, като прецени и събраните доказателства и е пренесъл допуснатия порок при определянето на мястото на извършване на нарушението и в съдържанието на НП.

Мястото на извършване на нарушението е един от основните белези – наред с времето, начина на извършването му и неговото авторство, индивидуализиращи всяко деяние и позволяващи отграничаването му от кое да е друго осъществено в обективната действителност деяние. В случая с обжалваното НП жалбоподателят И. е наказан за деяние, което всъщност не е извършил с оглед направеното му описание. Това е така, защото И. не е управлявал МПС в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1, както е прието от фактическа страна в НП. В действителност деянието е извършено на различно от посоченото в НП място, а именно на бул. „Марица“ № 186 в гр. Пловдив. Във въззивното производство съдът проверява законосъобразността и обосноваността на НП. Последното не би могло да бъде потвърдено, ако съдът приеме, че нарушението е извършено на различно от посоченото в НП място. Това би означавало за пръв път с въззивното решение на наказания да бъдат предявени нови съставомерни факти, обуславящи отговорността му, по които дотогава той не се е защитавал в хода на целия административнонаказателен процес, което би било в грубо противоречие с процесуалните правила. Предметът на доказване в процеса и фактическата рамка на обвинението се очертават още с описанието на нарушението в АУАН. Последиците от допуснатата в случая грешка при определянето на мястото на извършване на нарушението не могат да се преразпределят в тежест на жалбоподателя и следва да останат за АНО, който не е изпълнил задължението си за разследване на спорните обстоятелства и не е положил дължимата грижа за разкриване на обективната истина преди издаването на НП. Съдебната практика на административните съдилища в страната също трайно приема, че неправилно определеното място на извършване на нарушението опорочава съществено НП и съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна – така Решение № 1081 от 15.01.2019 г. по к.а.н.д.

Разпечатката съдържа 44 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17caaf49-d58f-4ca7-92a3-d1bd6195a302