Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2597 от 30.04.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13105/2023
Вид
Решение № 2597
Подписан
30.04.2024
Състав
Мариана Христова, Гергана Живкова Троянова, Радост Бошнакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.136 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.136, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.136, ал.1, т.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.136, ал.1, т.3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2597 гр. София, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Радост Бошнакова

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно гражданско дело № 20231100513105 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Д. Г., в качеството му на длъжник по изп. д.

№20218380403118 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление за разпределение от 14.07.2023 година на постъпили суми след извършена публична продан на недвижимо имущество по изпълнителното дело №20218380403118 на ЧСИ М.Б..

Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен.

Твърди, че на 02.02.2011г. между него и „Ю.Б.“ АД са били сключени два договора за кредит, като с допълнителни споразумения договорите са били изменяни досежно размера на дължимите суми по пера, с което било допуснато начисляването на лихва върху лихва. Счита, че в резултат на анатоцизъм недължима е била сума в размер на 24124.70 лева, начислена въз основа на допълнителните споразумения по двата договора, поради което не е следвало да се разпределят суми за покриването й по изпълнителното дело, нито да се начислява лихва за забава върху нея. Моли обжалваното постановление да бъде отменено.

Взискателят по изпълнението „Ю.Б.“ АД оспорва жалбата като неоснователна.

Заявява, че разпределената сума е от публична продан на ипотекираните в полза на банката имоти за обезпечаване на вземанията по два договора за кредит, за които вземания банката е била снабдена с два броя заповеди за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителни листа, като заповедите за незабавно изпълнение са били стабилизирани, тъй като жалбоподателят не е депозирал възражения по чл.414 ГПК срещу тях, нито е образувал искови производства за недължимост на сумите по договорите. Поддържа, че сумите от проданта са били правилно разпределени при спазване на поредността по чл.136 ЗЗД и постановлението на съдебния изпълнител е законосъобразно.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преглед на доказателствата по делото, намира следното:

1

Изпълнителното производство е било образувано по молба на „Ю.Б.“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 46878/2020г. на СРС и изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 46879/2020г. на СРС. Заповедите са за вземания, обективирани в извлечения от счетоводните книги на банката по два договора за кредит. Срещу същите не е постъпвало възражение по чл.414 ГПК. За обезпечаване на вземанията по договорите за кредит длъжникът е учредил договорна ипотека върху притежавани от него и останалите длъжници имоти. Сумите, получени от последната продан, са били разпределени, както следва: по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД - 13086.25 лева – обикновени такси по т.4 и т.5 и пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ; по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД -103.66 лева на СО, Дирекция ПАМДТ, отдел Сердика; по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД – обезпечените с ипотека вземания на „Ю.Б.“ АД – 29059.70 лева по първата по ред договорна ипотека и 204573.56 лева по втората учредена в полза на банката договорна ипотека.

Съгласно разпоредбата на чл.460 ГПК, когато в изпълнителното производство има повече от един взискател и събраната сума не е достатъчна за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели, съдебният изпълнител пристъпва към изготвянето на разпределение, като първо отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът разпределя за погасяване на останалите вземания на кредиторите по съразмерност.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, с оглед изпълнителния титул и разноските по изпълнението, редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частичното изплащане на всяко от вземанията.

С постановление за разпределение от 14.07.2023 г. на постъпилите след извършена публична продан на недвижимо имущество суми е извършено разпределение на сумата от 246 823.17 лева. В акта съдебният изпълнител подробно е посочил поредността за удовлетворяване на вземанията, която следва тази по чл.136 от ЗЗД и не са допуснати нарушения, а и такива не се твърдят от жалбоподателя.

Наведените в жалбата възражения, че с допълнителни споразумения, сключени между страните по кредитните правоотношения, е допуснат анатоцизъм от страна на банката, са възражения на исковия, а не на изпълнителния процес, поради което заявеното от жалбоподателя възражение не може да се релевира в настоящото производство. Производството по чл.463 ГПК е такова за проверка на законосъобразността на извършеното от съдебния изпълнител разпределение на събраните в принудителното изпълнение суми, но в рамките на същото не могат да се разглеждат възражения относно наличието на изпълняемо материално право. Ето защо, протоколът за разпределение по чл.460 ГПК съдържа произнасяне единствено по процесуалноправния въпрос за начина, по който следва да се разпределят събраните в изпълнителното дело суми между взискателите, но не може да коментира въпроси, касаещи самото материално правоотношение между страните, каквото възражение жалбоподателят е направил. Жалбата срещу разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответните им привилегии, каквито доводи не са наведени, но не и чрез нея да се иска преразглеждане на основанието и размера на вземанията, за които взискателят „Ю.Б.“ АД е бил снабден с изпълнителен титул в резултат на развило се заповедно производство и стабилизиране на заповедта за изпълнение.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ , като неоснователна, жалбата на Е. Д. Г., в 2 качеството му на длъжник по изп.д. № 20218380403118 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление за разпределение от 14.07.2023 година на постъпили суми след извършена публична продан на недвижимо имущество по изпълнителното дело №20218380403118 на ЧСИ М.Б..

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на Е. Д. Г. и на „Ю.Б.“ АД (чрез адв.Д. М.).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3