Определение № 5907 от 14.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5907 гр. София, 14.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Герасим Анг. Пенчев Въззивно частно гражданско дело № 20261100501655 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 248 от ГПК.

С определение № 52018/21.12.2025 г. по гр. д. № 22151/2025 г. по описа на СРС, 173 състав е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на В. С.

Г., адв. С.С. и адв. М.Л., за изменение в частта за разноските на решение № 21153/20.11.2025 г.

Срещу така постановения акт е постъпила частна жалба с вх. № 17263/21.01.2025 г. от В. С. Г. и адв. С.С., както и молба-уточнение вх. № 17300/21.01.2026 г. от В. С. Г. и адв. М.Л., с искане за отмяна на същото по съображения, че е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са основания, че районният съд неправилно е приел, че е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК и не е присъдил разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Насрещната страна „СИТИ КЕШ“ ООД в срока по чл. 276 ГПК е подал отговор с вх. № 39842/09.02.2026 г., в който я оспорва като неоснователна и излага доводи, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, както и че ищецът е инициирал 6 отделни производства въз основа на един договор, поради което е налице злоупотреба с право.

Софийски градски съд, след като прецени обстоятелствата и доводите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т.

1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК. По същество е основателна по следните съображения:

С решение № 21153/20.11.2025 г. по гр. д. № 22151/2025 г. по описа на СРС, 173 състав, съдът е уважил предявеният от В. С. Г. срещу „СИТИ КЕШ“ ООД установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за сумата от 70,73 лева, представляваща законна лихва за забава върху главница от 799,99 лева, която 1 главница ответникът следвало да заплати на ищцата във връзка с влязло в сила Решение № 5887/13.04.2023 г. по гр. д. № 59342/2022 г. на СРС.

Въпреки че искът бил уважен, съдът е намерил, че разноски в полза на ищцата не следва да се присъждат нито за заповедното, нито за настоящото исково производство по съображения, че ищцата е следвало да заяви претенцията си за законна лихва по ч.гр.д. № 44286/2022г. на СРС и гр.д. № 59342/2022г. на СРС. По този начин тя е щяла да си спести и разноски за държавна такса, тъй като върху претенцията за законна лихва от подаването на заявлението до изплащане на сумата не се заплаща държавна такса. Приел е, че е налице целенасочено разделяне на претенциите и иницииране на отделни производства с отделна претенция за разноски, включително адвокатско възнаграждение по всяко едно от тях, което нарушава нормата на чл. 3 ГПК, за спазването на която той следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да ревизира решението в частта за разноските, като на ищецът се присъдят разноски за исковото и заповедното производството. Предвид принципа на диспозитивното начало, установен в чл. 6 ГПК и съобразно с ал. 2 на същата разпоредба предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.

Поради това, няма законово изискване ищецът да претендира всичките си вземания, включително и законната лихва върху претендираната главница след подаване на заявлението, респ. исковата молба в едно производство, а по аргумент на чл. 214, ал. 2 ГПК, прибавянето на изтекли лихви е само възможност с цел процесуална икономия, но не и задължение.

На следващо място, от фактическата обстановка по делото не се установява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, доколкото от установяването на главното вземане в размер на 799,99 лева с Решение № 5887/13.04.2023 г. до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за законната лихва – 26.09.2024 г. е изминал значителен период от време, през който длъжникът не е проявил активност за заплащане на законната лихва доброволно, така и е подал възражение за недължимост на вземането по чл. 414 ГПК.

С оглед горното, на ищецът му се дължат разноски за държавна такса в заповедното производство в размер на 12,78 евро /с равностойност 25 лева/, съответно 12,78 евро за исковото производство. Следва да бъде заплатено на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв на процесуалния представител на ищцата адв.

М.Л. адвокатско възнаграждение в размер на 50 евро с ДДС за осъществено процесуално представителство на ищцата в заповедното производство, както и адвокатско възнаграждение в размер на 50 евро с ДДС на адв. С.С. за осъществено процесуално представителство на ищцата в исковото производство.

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, съдът взе предвид, че заявената претенция е единствено за лихва като законна последица от установеното с влязло в сила решение главно вземане, както и че размерите по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) са единствено ориентировъчни за 2 съда, относно представата на адвокатското съсловие за справедливо овъзмездяване на положения труд, в защита по спор от конкретен вид, съобразно Наредбата, но не и задължителни за съда. Изобилна и непротиворечива е формираната от ВКС практика, за приложимост на задължителните указания на решение на СЕС по дело С – 438/22 г. и при определяне на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като законовото препращане, в съответната й част, като противоречаща на правото на Съюза уредба освобождава съда от задължението да приложи нормата в препращащата й част.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 52018/21.12.2025 г. по гр. д. № 22151/2025 г. по описа на СРС, 173 състав като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА решение № 21153/20.11.2025 г. по описа на Софийски районен съд в частта за разноски като ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК:

202531869 да заплати на В. И. Г. ЕГН: ********** разноски за държавна такса в размер на 25,56 евро;

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК: 202531869 на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв да заплати на адв. М.Л. адвокатско възнаграждение в размер на 50 евро с ДДС за осъществено процесуално представителство на ищцата в заповедното производство.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК: 202531869 на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв да заплати на адв. С.С. адвокатско възнаграждение в размер на 50 евро с ДДС за осъществено процесуално представителство на ищцата в исковото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3