Заповед за изпълнение № 2093 от 15.09.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 15.09.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2662 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Димитрова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Р. Г. С. ЕГН: **********, адрес **********, да заплати на кредитора БЕСТ Кепитъл България ЕАД ЕИК: **********, седалище и адрес на управление **********, сумите:

153,39 EUR (сто петдесет и три евро и 39 цента), представляваща главница ведно със законната лихва за период от 11.09.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите:

7,78 EUR (седем евро и 78 цента), представляваща договорна лихва за периода от 02.03.2022 г. до 25.05.2022 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите, представляващи направените в производството разноски, както следва: държавна такса в размер на: 1 0 , 8 6 EUR (десет евро и 86 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 92,03 EUR (деветдесет и два евро и 03 цента).

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № ********** от дата 02.03.2022г.:

На 02.03.2022 г. между Р. Г. С., от една страна, в качеството на кредитополучател, и „Креди Йес“ ООД, в качеството на кредитодател, от друга, е сключен Договор за потребителски кредит № **********, по силата на който кредиторът „Креди Йес“ ООД е предоставил на кредитополучателя кредит в общ размер на 153,39 €. Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението чрез 12 бр. анюитетни седмични вноски, всяка от които в размер 17,90 , като съгласно изготвения погасителен план датата на първото плащане е 09.03.2022 г., а последната вноска е била предвидена за дата 25.05.2022 г. Всички непогасени вноски по горепосочения Договор за потребителски кредит са с настъпил падеж и съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД кредитополучателят е изпаднал в забава. На дата 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (с настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) е сключен Договор за цесия, по силата на който „Креди Йес“ ООД /цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД /цесионер/. Съгласно Договора за цесия „Креди Йес“ ООД прехвърля на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (с настоящо наименование „БЕСТ 1

Кепитъл България“ ЕАД) изискуеми парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора за цесия. В предмета на сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. е включено и вземането по Договор за потребителски кредит № **********, сключен между и „Креди Йес“ ООД и Р. Г. С.. С пълномощно от 12.01.2024 г. предишният кредитор /цедентът/ „Креди Йес“ ООД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (с настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), ЕИК **********, да уведоми от името на „Креди Йес“ ООД всички длъжници по вземания на „Креди Йес“ ООД, които „Креди Йес“ ООД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „Креди Йес“ ООД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (с настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника чрез препоръчана поща с обратна разписка.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът констатира следното:

Разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК предвижда, че съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая безспорно длъжникът има качеството на „потребител“ и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя.

Видно от клаузите на договор № ********** от 02.03.2022г. в същия е уредена неустойка, която цели обезпечаване на кредита и е в размер на 104.79евро, като сумата е включена в погасителния план неразделна част от процесия договор, т.е. е изначално включена в погасителния план, а не е начислена при сбъдване на предвидените в договора условия.

Съдът намира, че в настоящият случай договорът за кредит е сключен в противоречие с императивна законова норма, съдържаща се в ЗПК. Прочитът на съдържанието на клаузите за неустойка и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем налага разбирането, че по своето същество т.нар. „неустойката“ всъщност представлява скрито възнаграждение за кредитора. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Отпусната в заем сума е в размер на 300лв. ГПР е посочено, че е в размер на 49.149 %.

Видно от чл. 3 ГПР е изчислен при вземане предвид на следните допускания: (1) Заемателят не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни плащания (лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и др.), които не са посочени в Договора за заем при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е известно, че е оторизиран представител на Заемодателя. (2) Заемателят ще изпълнява своите задължения в 2 съответствие с условията и сроковете по настоящия Договор; (3) Паричният заем се предоставя и ще бъде валиден за срока, уговорен в настоящия Договор; (4) Паричният заем се погасява от Заемателя с плащания, съобразно погасителния план към договора. (5) При изчисляване на ГПР не се взимат предвид разходите, които Заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по настоящия Договор за паричен заем.

Действително в процесния договор за потребителски кредит е посочен размер на ГПР, но това формално посочване съвсем не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл.

11,ал. 1, т. 10 от ЗПК, транспониращи нормите на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. Не става съвсем ясно дали клаузата за неустойка е включена в ГПР или не, като впрочем цитираната клауза сочи по-скоро към отрицателен отговор, а както бе уточнено неустойката сама по себе си представлява общ разход, който е бил известен изначално и е бил включен в погасителния план. Така посоченият ГПР не отговаря на действителния такъв.

Според чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В изложения смисъл е и Определение №361/13.05.2025 г. по в.ч.гр.дело № 207 по описа за 2025 г. на ОС Монтана.

Предвид горното съдът намира, че са налице основания за отхвърляне на заявлението, с изключение в частта за главницата (чистата стойност на кредита съобразно предявената претенция за главница и заплатената от заемополучателя сума по договора, като заявителят е посочил, че няма постъпили плащания), на осн. чл. 411,ал. 2, т.2, пр.1 ГПК - а именно, защото искането е в противоречие със закона, и по чл. 411,ал.2, т.3 - защото се основава на клауза в договор, сключен с потребител, за която съществува обоснована вероятност да е неравноправна.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

По отношение на разноските: Длъжникът е потребител, а претенцията е за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит/заем, който е прието от заповедния съд, че е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В тези случай съдебната практика приема, че присъждането в тежест на другата страна /в случая заявителя/ на разноски, съобразно уважената част на претенцията, при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, би било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за потребителя да упражни предоставеното му от директивата право на ефективен съдебен контрол /в т. см. решение от 21 март 2024г. по дело С-714/22 на СЕС, че чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС по т.д. № 630/2023 г., I т. о., ТК, определение № 366 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1085/2022 г., I т. о., ТК, определение 410 / 27.07.2026г. по в.ч.гр.д. 20261600500266 по описа за 2026г. на ОС Монтана/. С оглед горното на заявителя не се следват разноски по настоящото производство.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр "БЕСТ Кепитъл България" ЕАД IBAN: **********, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: **********

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

3

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.