Решение № 12 от 04.01.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Варна, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20203110110787 по описа за 2020 година

Предявени са от „А.К.П.З” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу М. Г. М., ЕГН:**********, с адрес: гр. ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр.с чл.415, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществуват вземания против ответника в следните размери: 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/ главница, задължение по Договор за кредит № ***/26.11.2016 г., сключен между „А.Ф.” ООД, ЕИК:***, заемодател и М. Г. М., ЕГН:**********, заемополучател, като дружеството заемодател от своя страна прехвърля вземането в полза на „А.К.П.З.” EООД, ЕИК:***, с подписано на 25.07.2019 г. Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 110.16 лв. /сто и десет лева и 0.16 ст./, договорна лихва за периода от 01.12.2016 г. до 06.10.2018 г.; 121.60 лв. /сто двадесет и едни лева и 0.60 ст./ представляваща обезщетение за забава за периода от 07.10.2018г. до 13.12.2019г.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от предявяване на исковете, навеждайки следните фактически твърдения: на 26.11.2016г. между „А.Ф." ООД, като заемодател и М. Г. М. като заемополучател е сключен Договор за кредит Бяла карта № ***, при спазване разпоредбите на ЗПК, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника револвиращ кредит в максимален размер от 1200 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който ще се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance /iCard/ Visa. С подписване на договора, на кредитополучателят е предоставена кредитна карта, издадена от И.Ф..

Неразделна част от договора е Приложение 1 – Условия за ползване на международна платежна карта, които съдържат и Тарифа за дължимите такси 1 за ползване на картата. С Анекси към договора от 26.05.2017г.; 27.10.2017г. и 31.03.2018г. кредитният лимит е увеличен до 2000 лева. Ответникът е усвоил сумата, като към настоящия момент е дължима главница в размер на 1600 лева. Съгласно чл.4, ал.1, т.2, чл.8 и чл.22, ал.2 от договора, върху усвоената и непогасена главница, кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12 %, като договорната лихва за периода 01.12.2016г. – датата на първата транзакция по картата до 06.10.2018г. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост е в исковия размер от 110.16 лева. Предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията били предвидени в чл.22, ал.1 от Договора. Съгласно чл.3, ал.2 от Договора, кредитополучателят е следвало да заплаща текущото си задължение до всяко второ число на текущия месец, а в ал.3 е посочено как се формира текущото задължение. Поради забава в плащанията, задължението е предсрочно изискуемо, считано от 06.10.2018г., като съгласно чл.22, ал.3 от договора, ответникът дължи мораторна лихва в размер на 121.60 лева за периода от 07.10.2018г. до 13.10.2019г. Твърди се, че на 25.07.2019г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г., сключен между А.Ф. ООД и „АКПЗ" ЕООД, по силата на което вземанията на А.Ф. ООД, произтичащи от Договор за кредит № ***/26.11.2016 г., са прехвърлени на ищеца. Длъжникът се счита уведомен за извършената продажба на вземанията по договора с връчване препис на исковата молба. За вземането си срещу ответника, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 750 по описа на ВРС за 2020г.. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.

Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

В предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения особен представител е депозирал отговор на исковата молба, като излага съображения за допустимост и неоснователност на предявените срещу него искове по същество. Счита, че не е уведомен надлежно за извършеното прехвърляне на вземанията. Твърди, че ответникът е погасил дълга си към стария кредитор. Оспорва възникване на предпоставките за обявяване на договора за предсрочно изискуем. Оспорва претенцията за договорна лихва, тъй като начинът й на формиране е неясен. Моли за постановяване на решение, с което насочените срещу него искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на исковата претенция са суми дължими като насрещна престация по съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 750/2020г. по описа на Районен съд - Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.

2

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че на 26.11.2016г. между „А.Ф." ООД и ответника е сключен договор за кредит „Бяла карта”, по силата на който кредитодателят „А.Ф." ООД се задължил да предостави на М. Г. М. револвиращ кредит в максимален размер от 1200.00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят предоставил на кредитополучателя платежен инструмент кредитна карта с № ***, издадена от „И.Ф." АД /Картоиздател/. Съгласно чл.2, ал.4 валидността на картата е до края на месеца, който е отбелязан върху нея, като след изтичане валидността на картата, кредитодателят предоставя на кредитополучателя подновена карта. За предаване на новоиздадената карта, страните подписват анекс към договора, с който удостоверяват приемопредаването й. В чл.3 страните са уговорили, че кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит, като през целия срок на валидност на договора, кредитополучателят се задължава да заплаща до всяко 2-ро число на месеца, текущото си задължение, дължимо за предходния период. С Анекс от 26.05.2017г. към Договор за кредит „Бяла карта" №***/26.11.2016г., кредитният лимит е увеличен на 1500.00 лева. С Анекс от 27.10.2017г., кредитният лимит е увеличен на 1800.00 лева. С Анекс от 31.03.2018г., кредитният лимит е увеличен на 2000.00 лева.

Съгласно чл.4, ал.1, т.2 от договора, фиксираният лихвен процент върху усвоената сума е 43.20% годишно или 0.12.% дневно. ГПР е 45.90% /чл.4, ал.1, т.4/.

В чл.22, ал.1 от договора са посочени предпоставките, при наличието на които кредитодателят може да обяви задължението по договора за предсрочно изискуемо.

Съгласно чл.24, ал.1, т.6 кредитодателят има право да прекрати договора без предизвестие при неизпълнение на задължение по него от страна на кредитополучателя.

Представено е приложение № 1 към договора за кредит, двустранно подписано от представител на издателя и картодържателя, в което е удостоверено, че картодържателят е получил карта № *** и е запознат с Рамковия договор, ОУ и Тарифата за дължимите такси, приложими към договора.

От представения по делото договор за цесия от 11.11.2016г. и приложение към него е видно, че „А.Ф." ООД е прехвърлило възмездно на цесионера „А.К.П.З” ООД вземанията си към ответника М. Г. М. в общ размер на 1876.58 лв.. Представени са и потвърждение за сключена цесия и пълномощно от „А.Ф." ООД, с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията им.

По делото е представено уведомление от „А.Ф." ООД за прехвърлянето на вземането на М. Г. М., получено от ответника на 18.02.2021г. /с получаването на исковата молба/.

За изясняване на спора по делото е допуснато ангажиране на специални знания чрез провеждане на съдебно-счетоводна експертиза.

В заключението си вещото лице посочва, че по процесния договор за 3 кредит, след 06.10.2018г. ответникът е извършил две плащания – на 21.01.2019г. 200 лева и на 08.03.2019г. 200 лева. Усвоената и непогасена главница възлиза на 1600 лева, а дължимата договорна лихва за усвоения кредитен лимит е в размер на 110.16 лв. Законната лихва за периода от 07.10.2018г. до 13.12.2019г. е в размер на 192.46 лева, като от тази сума са погасени на 21.01.2019г. 47.52 лева и на 08.03.2019г. 20.24 лева или общо 67.76 лева. Остатъкът възлиза на 124.70 лева. Посочените суми не са погасени от ответника.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Правното основание на така предявените искове е чл. 422 ГПК.

Исковете са предявени при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415 ГПК и са процесуално допустими.

От коментираните по-горе писмени доказателства се установява, че между ищеца в качеството му на цесионер и „А.Ф." ООД в качеството на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2016 г., ведно с приложение към него, с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за заем.

Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

Страните по договора не са ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на вземането препятстват подобно действие. От това следва, че договорът за цесия, по силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника изхожда от цесионера, който е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение №156 от 30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о. и др., е прието, че няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Съгласно Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т. д. № 12/2009г., II т.о. ТК, получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Предвид това и доколкото в случая уведомлението за извършената цесия е връчено на особения представител на ответника с преписа от исковата молба, съдът приема, че цесията е надлежно съобщена.

Връчването на особен представител представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник, поради което неоснователни се явяват доводите на особения представител на ответника за противното. Последиците от връчване на книжа на особен представител са разгледани в решение № 198 от 18.01.2019г. по гр.д. № 193/2018г. на ВКС, в което се приема, че следва да се счита за редовно връчане дори връчаването на особения представител на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита.

Ответникът възразява, че не е надлежно уведомен за извършената цесия, но такова уведомяване е извършено с връчване на исковата молба.

Между страните няма спор относно автентичността на представените от ищеца писмен договор за кредит „бяла карта“ и приложения към него, поради което тези частни документи са изцяло противопоставими на ответника, като подписал личното си изявление кредитополучател, включително в частта, представляваща признание за получена карта № *** 4 като платежен инструмент и необходимия за ползването й уникален ПИН код.