Определение № 3962 от 20.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3962 гр. София, 20.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Филип Владимиров

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20238002102824 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ***, чрез прокурор *** против решение № ***/*** г. по в.гр.д. № ***/*** г. на ***, с което като е отменено решение от ***г. на *** по гр.д. № *** г., е допусната на основание чл.73 вр. чл.45, ал.1, т.8, пр.1 ЗГР промяна в данните за гражданското състояние в съставяния акт на ***, ЕГН ***– Акт за раждане № *** от *** на ***, досежно пола на лицето, допусната е на основание чл.73 вр. чл.45, ал.1, т.7, пр.1 ЗГР промяна в данните за гражданско състояние в съставения акт за раждане на ***, ЕГН ***– Акт за раждане № *** от *** г. на ***, в ЕГН на ***, съобразно обстоятелството, че полът на лицето е „****“; допусната е на основание чл.19, ал.1 ЗГР промяна на собственото, бащиното и фамилното име на ***, ЕГН *** на ***.

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна /прокурорът участва като страна в производството на основание чл. 544, ал.1 ГПК/ и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване съгласно чл.546, ал.2 вр. чл.547 ГПК, която норма е специална по отношение на чл.537, ал.1 ГПК. В тази връзка неоснователни са доводите на насрещната страна, изложени в отговора на касационната жалба, че последната е недопустима, тъй като решението на въззивния съд, с което е уважена молбата на молителя в охранителното производство, не подлежи на обжалване по арг. от чл.537, ал.1 ГПК.

В жалбата се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - основание по чл.281, т.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение по въпроса дали в хипотеза, при която в националното ни 1 законодателство не са посочени предпоставките /критериите/ за промяна на вписания в акт за гражданско състояние „пол“, следва същите да се изведат от характера на признатите и защитавани лични права в чл.8 ЕКПЧ, противоречи на решение № *** от *** на Конституционния съд по к.д. № ***/*** г. – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.

Насрещната страна по жалбата ***, чрез *** е ****** отговор на касационната жалба, в който поддържа становище, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване.

Заинтересованата страна – ***, в отговора на жалбата, поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че изложените в жалбата доводи за неправилност на същото, са основателни.

За да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго, с което се допуска промяна в данните за гражданското състояние по отношение на пола, ЕГН, собственото, бащиното и фамилното име ****в съставяния акт за раждане, въззивният съд е приел, че при правилно установени факти, чрез събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, изводът на първата инстанция, че при ***** не е налице основание за промяна по съдебен ред на данните относно пола , а като последица и относно ЕГН и името в акта за раждане, са неправилни. За да достигне до този извод въззивният съд е съобразил, че предпоставките за промяна на вписания в акта за гражданско състояние пол не са уредени в закона и поради това те следва да се изведат от характера на признатите и защитавани лични права в чл.8 ЕКЗПЧОС, съгласно която норма всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот и която норма е пряко приложима във вътрешното ни право и гражданите могат да се позовават на нея пред съда и без да има национална правна уредба. Въззивният съд е съобразил практиката на ЕСПЧ, според която определянето на пола, името, социалната ориентация и половия живот, са в личната сфера, защитена от чл.8 ЕКПЧ; правото на „зачитане“ на личния живот обхваща правото на личен живот, правото да се създават и развиват отношения с други лица без държавна намеса, както и правото всеки да определя и развива идентичността и личността си, както намери за добре; гаранциите по чл.8 изискват държавата да се въздържа от всякаква намеса в защитените права и същевременно да предприеме необходимите мерки, за да осигури зачитането на тези права и недопускането на неоснователна намеса при упражняването им.

/решение по № *** от *** г. по дело *** срещу *** и решение по делото *** срещу *** от *** г./. С оглед горното е приел, че възможността на транссексуалните лица за промяна на пола е в обхвата на правото на личен живот, както и че правото на всяко лице на полово самоопределяне е част от свободата на самоопределяне, която е в личната сфера по чл.8 ЕКПЧ. С оглед характера на признатите и защитавани в чл.8 права, материалноправните предпоставки за смяна на пола на лицето, като условие за промяна на вписания в акта за гражданско състояние пол, макар да не са изрично уредени в закона са две: медицински критерий – наличие на състояние на транссексуалност и сериозно и непоколебимо решение за биологично потвърждаване на изпълняваната от лицето психична и социална полова роля.

При съобразяване на установеното от фактическа страна по спора, въззивният съд е приел, 2 че в случая посочените предпоставки са налице. За да достигне до този извод, съдът е кредитирал приетото по делото заключение на комплексната съдебно-психологична и психиатрична експертиза, според която състоянието на транссексуалност при ****** е възникнало най-вероятно още на етапа на вътреутробно полово диференциране на плода и е необратимо, т.е. медицинският критерий е налице. При преценка основателността на молба, съдът е взел предвид, че искането не е породено от нежелание на **** да се съобрази с ценностните разбирания на българското общество, а е резултат от непреодолимото състояние, в което се намира, както и обстоятелството, че към настоящия момент е интегрирана в социума като ***, т.е. и към момента изглежда и се възприема физически в обществото като ***. Същевременно промяната в данните в актовете за гражданско състояние ще облекчи положението на ***, ще премахне съществуващото противоречие между фактическото положение и юридическото такова, което създава затруднения за нея и объркване при необходимост да се легитимира пред държавни органи, и ще даде възможност да се развива и реализира пълноценно като личност. Прието е, че от друга страна визираната промяна няма да засегне гражданско-правния статус на други лица, тъй като **** не е семейна, няма братя и сестри. При така изложените съображения, въззивният съд е достигнал до извод, че отказът да бъде уважена молбата би представлявал непропорционална намеса в правото на молителката на зачитане на личния й живот.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че е налице и втората предпоставка за основателност на молбата за промяна на пола - сериозно и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната от ****** психична и социална полова роля, което се потвърждава и от обстоятелството, че към момента е ****** хормонална терапия след консултация със специалист. По изложените съображения, съдът е приел, че молбата за допускане на промяна в акта за раждане досежно пола, и съответна промяна в ЕГН и молбата за промяна на имената от *** на ***, се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

Въззивното решение е подписано с особено мнение на съдията-докладчик, в което е посочено, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, тъй като е постановено в съответствие с действащата към настоящия момент правна уредба, съобразена с конституционното тълкуване на понятието пол и задължителната тълкувателна практика на ***, поради което се явява правилно, доколкото обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII ЗГР промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален.

С определение от *** г. на настоящия състав производството по делото е възобновено поради приключване на производството по дело № ***/*** на ***, образувано по преюдициално запитване от състав на ***, отнасящо се до тълкуването на чл.9 ДЕС, на чл.8, чл.10 и чл.21 ДФЕС и на чл.7 ХОПЕС.

С решение от *** г. на *** е прието, че чл.21 ДФЕС и чл.4, §3 от Директива 2004/38/ЕО на 3

Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки, във връзка с чл.7 ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, като пол, собствено, бащино и фамилно име и ЕГН, които са вписани в регистрите за гражданско състояние на тази държава членка, на гражданин на посочената държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка; Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази държава членка, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние на посочената държава членка в противоречие с даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза. В т.49 –т.55 от решението са изложени съображения, че съгласно чл.52, §3 от ХОПЕС правата, гарантирани в чл.7 от нея, имат същия смисъл и обхват като правата, гарантирани в чл.8 от ЕКПЧ, която разпоредба защитава половата идентичност на дадено лице като съставна част и един от най-интимните аспекти на личния му живот и обхваща правото на всеки да определя детайлите на своята идентичност като човешко същество, което включва правото на трансполовите лица на личностна реализация и на физическа и морална неприкосновеност, както и на зачитане и признаване на тяхната полова идентичност. За тази цел чл.8 ЕКПЧ налага на държавите по-специално задължения за действие, което предполага въвеждането на ефективни и достъпни процедури, гарантиращи ефективното зачитане на правото на тези лица на полова идентичност, като признаването на последната на дадено лице не може да бъде обусловено от нежелано от това лице хирургично лечение. От практиката ЕСПЧ следва, че по силата на чл.8 ЕКПЧ държавите са длъжни да предвидят ясна и предвидима процедура за правно признаване на половата идентичност, която позволява промяна на данните относно пола, а следователно и на собственото, бащиното и фамилното име или на единния граждански номер, в официалните документи по един бърз, прозрачен и достъпен начин. При съобразяване на заключението на генералния адвокат и практиката на ЕСПЧ и по-специално решение от *** г., ***. срещу *** и от решение от *** г. ***. срещу ***, СЕС е приел, че разглежданата в главното производство българска правна уредба трябва да се счита за несъвместима с чл.8 ЕКПЧ. В този контекст е посочено, че национална правна уредба, която поради непризнаване на полова идентичност възпрепятства трансполово лице да изпълни изискване, което е необходимо, за да се ползва от право, защитено от правото на Съюза, по принцип трябва да се счита за несъвместима с правото на Съюза. От това следва, че правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно пола на неин гражданин, не може да се приеме, че тя позволява на тези лица да упражняват надлежно правата, които им предоставя чл.21 ДФЕС. За да отговори на последния въпрос, Съдът на ЕС е изложил, че след като упражни правото по чл.267, ал.2 ДФЕС, националният съд трябва, ако се наложи, да не се съобрази с изводите на висшестоящ национален съд, ако въз основа на даденото от Съда тълкуване намери, че тези изводи не са в съответствие с правото на Съюза и съответно да остави без приложение националната 4 норма, която го задължава да се съобразява с актовете на този висшестоящ съд. Това задължение намира приложение по-конкретно когато съд с обща компетентност е обвързан от решение на националния конституционен съд, което според него е в противоречие с правото на Съюза, в който смисъл е практиката на СЕС по дела ***, *** и ***. Посоченото задължение се налага, тъй като от трайно установената съдебна практика следва, че е недопустимо норми на националното право, макар и да са конституционни, да накърняват единството и ефикасността на правото на Съюза. Посочено е, че както чл.21, §1 ДФЕС, така и чл.7 от Хартата са достатъчни сами по себе си и не е нужно да бъдат доразвивани от разпоредби от правото на Съюза или на националното право, за да породят за частноправните субекти права, на които могат да се позовават в това им качество. Затова, ако запитващата юрисдикция установи, че не би могла да тълкува националното си право в съответствие с правото на Съюза, последната е длъжна да осигури, в рамките на своята компетентност, съдебната защита, която произтича за правните субекти от тези членове, и да гарантира пълното им действие, като при необходимост остави без приложение съответните национални разпоредби – така решение от *** г. по дело ***.