Решение № 1834 от 26.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1834 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно гражданско дело № 20231100503992 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.436 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000 срещу Уведомление от 13.01.2023г. по изп.дело № 20228510403585 на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС.

В жалбата се твърди, че на 13.01.2023г. жалбоподателят е бил уведомен от ЧСИ за обжалваното уведомление във връзка с подадено от него възражение, като съдебният изпълнител е уважил направеното в условията на евентуалност искане на длъжника и е намалил приетата за събиране такса в размер на 18лв. по т.9 от ТТРЗЧСИ, отказал е да намали таксата по т.31 от ТТРЗЧСИ, както и е отказал да намали съразмерно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, като със същото уведомление съдебният изпълнител е приел за събиране допълнителна такса в размер на 12лв. по т.4 от ТТРЗЧСИ, без да се произнесе по главното искане – да не възлага в тежест на длужеството разноски в изпълнителното производство.

Поддържа се, че обжалваният акт на ЧСИ е неправилен и незаконосъобразен, тъй като на 18.11.2022г. – преди образуване на изпълнителното производство дружеството е отправило покана до настоящия взискател – „Сървис Уинър“ ЕООД, в която е заявило готовност да плати доброволно сумата и сме поискали да посочи банкова сметка, по която да изпълним, като поканата е изпратена до адреса на управление, посочен в Търговския регистър чрез лицензиран доставчик на неуниверсални пощенски услуги (куриерски пратки) „Тип Топ Куриер“ АД на 21.11.2022г. Съгласно отразеното в товарителницата, на посочения в Търговския регистър адрес „неоткрита фирма, зак. къща, няма индикация за фирма“, а пратката, заедно с други до същия адрес, е върната на 21.11.2022г. Твърди се , че след като взискателят недобросъвестно не е посочил действителен адрес, на който да бъде открит, не е приел поканата, той не е оказал дължимото съдействие като кредитор, за да изпълни задължението си длъжникът, поради което и последният не е дал повод за образуване на изпълнителното производство и не следва да понася каквито и да било разноски във връзка с образуването и воденето му. Твърди се, че е приложима разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, тъй като длъжникът с поведението си е направил всичко възможно, за да предотврати 1 извършването на разходи от кредитора за принудително изпълнение, поради което и същите не следва да бъдат възлагани на добросъвестната страна. Поддържа се, че разпоредбата на чл.79 от ГПК е неприложима. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че поведението на взискателя в настоящото изпълнително производство съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК, доколкото целта му е единствено да увреди длъжника, а не да удовлетвори свой легитимен интерес, поради което и е налице хипотезата на чл.95 от ЗЗД. Прави се искане за отмяна на уведомлението за разноски, а в условията на евентуалност се прави искане да бъде отменена таксата в размер на 24лв., посочена в ПДИ като „Допълнителни разноски“ по т.31 от ТТРЗЧСИ, която съдебният изпълнител е отказал да намали. Оспорва се и приетата за събиране допълнителна такса в размер на 10лв. по т.4 от ТТРЗЧСИ за изпращане на уведомлението, тъй като уведомлението е връчено по електронен път, на посочен от жалбоподателя електронен адрес, в едно общо съобщение с още 15 уведомления.

В срока по чл.436 ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя по изпълнителното дело.

Постъпили са и мотиви на ЧСИ за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима – подадена от длъжника в изпълнителното производство, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Изп.дело № 20228510403586 по описа на ЧСИ М.П. с рег.№ 851, с район на действие СГС, е образувано на 08.12.2022г. по молба на «Сървис Уинър» ЕООД, ЕИК 205676753, подадена чрез пълномощника му – адв. В.Ф.С., срещу «Софийска вода» АД, ЕИК 130175000, и въз основа на изпълнителен лист от 02.03.2020г., издаден по определение № 31202/02.03.2020г. по ч.гр.дело № 49189/2018г. на СРС, 42 състав, за заплащане на адв.

В.В.Т. сумата от 150лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ, като вземането на В.В.Т. е прехвърлено с договор за цесия от 22.08.2022г. на В.Н.Д., която го е прехвърлила на „Сървис Уинър“ ЕООД с договор за цесия от 25.08.2022г., за която не се спори, че длъжникът е уведомен, като е поискано налагането на запор на движимите вещи на длъжника, възбрана на недвижимите имоти, притежавани от него, налагане на запор върху притежавани от длъжника дружествени дялове, както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, както и такси за издаване на изпълнителен лист и такса към ЧСИ. С молба вх.№ 130622/12.12.2022г. взискателят чрез пълномощника си, е оттеглил посочените в молбата за образуване на изп.дело способи за събиране на вземането и е поискал да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника. Заявил е, както в молбата за образуване на изп.дело, искане за събиране на сумите заедно с направените разноски за изп.дело за сумата от 5,91лв., платени за издаване на изп.лист, 3лв. за преведена такса към ЧСИ и платеното адвокатско възнаграждение в общ размер на 200лв.

На длъжника „Софийска вода“ АД е връчена ПДИ с изх.№ 79570/09.12.2022г., като в срока за доброволно изпълнение длъжникът е депозирал отговор на ПДИ, в който е изложил възражения, идентични с тези в жалбата до съда, като е посочил, че взискателят недобросъвестно не е посочил действителен адрес, на който да бъде открит, и по този начин не е оказал дължимото съдействие като кредитор длъжникът да изпълни задължението си.

С Уведомление изх.№ 3704/13.01.2023г. на ЧСИ М.П., във връзка с отговора на ПДИ, подаден от длъжника, е намален размера на таксите по ТТРЗЧСИ със сумата от 18лв. с ДДС, начислена за т.9 от ТТРЗЧСИ, отказано е намаляването на таксите по т.31 и т.26 от ТТРЗЧСИ, като е приета за събиране такса по т.4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12лв. с ДДС.

2

В срока за обжалване на уведомлението, е подадена жалбата, въз основа на която е образувано настоящото дело. Установява се по делото, че преди образуване на изпълнителното производство са изпратени уведомления до „Софийска вода“ АД по телепоща за сключените договори за цесия, като жалбоподателят е поканен да заплати присъдената и посочена в изпълнителния лист сума на „Сървис Уинър“ ЕООД, но доколкото липсва банкова сметка на цесионера, жалбоподателят е бил поставен в невъзможност да плати дължимата сума по изп.лист още преди образуване на изпълнителното дело, бил е лишен от възможността да изпълни доброволно.

В случая, както в жалбата, така и в молбата до съдебния изпълнител, съдържаща искане за отмяна на приетите за събиране от ЧСИ разноски, жалбоподателят е твърдял недобросъвестно поведение на кредитора, като в жалбата до съда е направил възражение за злоупотреба с правото на разноски. При наличието на такова възражение съдът е длъжен да разгледа фактите и ако установи злоупотреба, да не уважи искането за разноски, доколкото разпоредбата на чл.3 от ГПК изисква участващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх от отговорност за вреди, да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

От представените по делото доказателства се установява, че изп.дело е образувано по молба на „Сървис Уинър“ ЕООД, както и че изпълнителния лист, представен с молбата, е издаден срещу „Софийска вода“ АД, в полза на адв. В.Ф.С. по ч.гр.дело № 49189/2018г. по описа на СРС, 42 състав, за заплащане, на основание чл.78 ал.3 от ГПК вр.чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на заплатеното от „Сървис Уинър“ ЕООД в заповедното производство адвокатско възнаграждение, а именно сумата от 200лв.

Макар лицата да могат да се ползват от правата си, те не могат да ги упражняват в противоречие с интересите на обществото, като използването на правото от носителя му не по предназначението му представлява злоупотреба с правото и води до неправомерно упражняване на същото. Злоупотребата с права цели неправомерен резултат – засягане на чуждо защитимо право, като противоправната цел на вредоносната злоупотреба с право е непозволено увреждане. Съгласно чл.36 ал.1 от ЗАдв, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, но в ал.2 от с.р. е посочено, че размера на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован, а при договарянето на адвокатското възнаграждение на взискателите това законово изискване не е спазено. В случая, предвид установеното от доказателствата по делото, съдът намира, че е налице твърдяната от жалбоподателя злоупотреба с правото на присъждане на разноски, вкл.такива за заплатения адвокатски хонорар в хода на изпълнителното производство в полза на взискателя. Право на взискателя е да определи обема и вида, както и предмета на търсената защита, но същевременно с това страните и пълномощниците им са длъжни да упражняват правата си добросъвестно, за да не бъдат увреждани правата и интересите на други лица и в съответствие с интересите на обществото. При установяване на поведение, несъобразено с това правило, съдът не следва да уважава неоснователните искания на страните, доколкото по този начин би могло да се преустановят действията, представляващи злоупотреба с право, каквато в случая е налице, поради което и обжалваното уведомление, с което са приети разноските на взискателя следва да бъде отменено.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Уведомление за разноски от 13.01.2023г. по изп.дело № 20228510403586 на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4