Решение № 319 от 09.05.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Благоевград, 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Александра Анд. Стоева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210102346 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б* и В. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б*и двамата чрез адвокат В. У. от АК – Благоевград против О*, ЕИК *, с адрес: гр. Б*1, представлявана от кмета М*.

Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици на основание осъществявано от тях давностно владение на недвижим имот, представляващ поземлен имот с проектен идентификатор № ***, област Бл* които проект изменя кадастралните карти и кадастралните регистри на с. Об* одобрени със Заповед за одобрение на КККР РД-18 152/14.03.2019 г., издадена от изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имота: с. Обел, с площ на имота: 5297 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставена нива, категория на земята: 9, при съседи на имота: ***; ***; ***; ***; ***, като образуването на този имот изменя кадастралната карта и кадастралните регистри на поземлените имоти, като отнема площ от поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: с. О*с площ 7255 кв.м., трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: изоставена нива, категория 9, при съседи на имота: ***, ***, ***, ***, ***, ***. Навежда се, че този недвижим имот бил завладян и ползван приживе от дядото на ищеца С. М. - С* починал на 31.10.2001 г, бивш жител на гр. Благоевград и неговия брат Сл* починал на 10.03.2024 г., бивш жител на с. О* който е дядо на другия ищец В. Г.. Твърди се, че от 1978 г. дядовците на ищците са започнали да ползват и владеят имота. Имота още от тогава е разделен между двамата братя с една пътека, като от едната страна имота се ползвал от единия брат и неговото семейство, а другата от другия брат и неговото семейство, което и към настоящия момент имота е разделен така. Твърди се, че имотът е ограден с бетонови колци и мрежа приживе от дядовците на ищците, като в имота през 1978 г. двамата братя изградили няколко сгради, масивна жилищна сграда на 2 етажа, която е на калкан и с два входа, като от едната страна 1 семейството на С* ползва мазе, на първия етаж кухня и отгоре спалня, от друга част същото се ползва от другия брат С* Сочи се, че в разделените имоти двамата братя са изградили и други постройки - в частта на С*има изградена лятна кухня, а в частта на С* също лятна кухня и гараж. Навежда се, че приживе двамата братя и техните семейства са обработвали имота като са засадили зеленчуци, посадили са овощни дръвчета и отглеждали пчели, като след тяхната смърт имотите се ползват по същия начин от техните наследници. Твърди се, че ищците още от деца са изкарвали на село при дядовците, като след смъртта на техните дядовци родителите на ищците са се разбрали имота, така както е разделен да се полза от двамата ищци, т.к. и воля на С*е била имотът така както е разделен да бъде на внуците С. и В.. Твърди се, че имотът който се владее от ищците никога не е бил със статут изоставена нива, т.к. още пред 1978 г. са изградени жилищни сгради, имота е заграден. Твърди се, че след смъртта на дядовците им единствено ищците ползват и владеят недвижимия имот, ведно с изградените в него жилищни сгради, като от смъртта им до момента имота се ползват от двамата ищци.

Навежда се, че повече от 40 години, първоначално дядовците на ищците, а в последствие от ищци владеят имота като собствен, като през този период владението им е било явно, несъмнено, спокойно, непрекъснато и с ясно изразеното намерение, че считат същия за тяхна собственост. С оглед упражняваната от тях фактическа власт върху имота много повече от десет години, се твърди, че ищците са придобили собствеността върху този недвижим имот на основание осъществявано от тях давностно владение. Излага се, че през 2025 год. ищците решили да се снабдят с документ за собственост за притежавания имот, тъй като същите считат за свой, като на дата 21.08.2025 г. подали молба декларация до Община Благоевград за снабдяване с документ за собственост, като на дата 18.02.2022 г. О* е съставила АЧОС № 10808/18.02.2022 г. Излага се твърдения, че Об* незаконосъобразно е съставила АЧОС за ПИ проектен идентификатор № ***, тъй като ищците са собственици на основание давностно владение на процесния имот, като се оспорва правото на собственост върху имота на ответника, тъй като се легитимира като собственик на целия недвижим имот на основание АЧОС № 10808/18.02.2022 г. Твърди се, че имотът не е придобит в собственост от Община Благоевград на някое от предвидените в закона основания, поради което Община Благоевград незаконосъобразно е съставила АЧОС по отношение на недвижимия имот. Алтернативно се твърди, че дори и имота да е бил общинска собственост, то ответника е изгубил правото си на собственост върху имота поради придобиването му по давност от ищците и отпадналия мораториум за придобиване на имоти.

С оглед на горното, се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника О*, БИК *, с адрес гр. Б*, представлявана от К* че ищците С. А. М., ЕГН ********** и В. С. Г., ЕГН **********, при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки един от тях са собственици на основание давностно владение осъществено в периода считано от 1978 год. и по настоящем на поземлен имот с проектен идентификатор № ***, област Б*** които проект изменя кадастралните карти и кадастралните регистри на с. О* одобрени със Заповед за одобрение на КККР РД-18-152/14.03.2019 г., издадена от изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имота: с. О*с площ на имота: 5297 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставена нива, категория на земята: 9, при съседи на имота: ***; ***; ***;

***; ***, като образуването на този имот изменя кадастралната карта и кадастралните регистри на поземлените имоти, като отнема площ от поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес с. О* с площ 7255 кв.м., трайно предназначение:

Земеделска, начин на трайно ползване: изоставена нива, категория 9, при съседи на имота:

***, ***, ***, ***, ***, ***. Претендират се и сторените по делото разноски.

В законоустанвения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който се 2 оспорва предявеният иск, като неоснователен. Оспорва се твърдението, че ищците са собственици на реална част с площ 5297 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. О* заснета като поземлен имот с проектен идентификатор ***, съобразно приложената към исковата молба скица-проект. Твърди се, че О* е собственик на претендиралия поземлен имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и 7 от Закона за общинската собственост и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че О* е собственик на претендиралия имот и на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./.

Излага се, че провеждането на реституционната процедура не е от компетентността на Общината, при което същата действа само и единствено в изпълнение на взето и одобрено от компетентния орган решение, като за процесният имот това решение е Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-10-121/28.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Благоевград.

Навежда се, че протоколното решение на комисията по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ може да бъде преразглеждано при условията на чл. 45в ал. 9 от ППЗСПЗЗ при откриване на закононарушения, нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение по искане на МЗХГ или на заинтересуваните лица в срок от една година от откриване на новите писмени доказателства, но не по-късно от две години от влизане в сила на протокола по чл. 45в ал. 7 от ППЗСПЗЗ, като се твърди, че такава процедура за процесния имот не е проведена от заинтересованите лица. Твърди се, че с Акт за общинска собственост № 10808/18.02.2022 г. поземлен имот с № 011047 по КВС на с. О*(сега с идентификатор *** по КККР на с. О*), с площ 7255 кв.м., на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗОС и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, е актуван като общинска собственост, като видно от Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, че процесният имот е включен в Приложение № 1 за земи - общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землището на с. О*. Твърди се, че процесният имот е част от посочен под № 74 - имот 11047, с площ: 7.255 кв.м., начин на трайно ползване: изоставена нива, начин на възстановяване: в съществуващи СРГ. Навежда се, че от представената справка от КАИС става ясно, че процесният имот с идентификатор *** по КККР на с. О* е със стар номер 011047, като от справка в КАИС и КВС се установява, че в масив 11, в който попада процесният имот, има редица възстановени имоти в стари реални граници напр. имот № 011049, а сега с идентификатор *** по КККР на с. О*, възстановен с Решение на ПК № Ф-1 от 19.05.1997 г., имот № 011046, а сега с идентификатор *** по КККР на с. Обел, възстановен, на прародител на ищците в лицето на Г. С*, с Решение на ПК № Ф-1 от 19.05.1997 г. и имот № 011045, а сега с идентификатор *** по КККР на с. Об*, възстановен с Решение на ПК № Ф-1 от 19.05.1997г. Излагат се твърдения, че след като процесният имот е имал земеделски характер преди образуване на ТКЗС, ДЗС и други подобни организации, същият попада в обхвата на ЗСПЗЗ, като съобразно изискванията на ЗСПЗЗ и правилника по прилагането му бившите собственици са тези, които следва да установят пред ОСЗ, респ. пред съда притежаваните от тях земеделски земи преди образуване на ТКЗС.

Навежда се, че ищците не твърдят и не представят доказателства, че имотът е бил собственост на конкретно лице преди масовизацията на земеделските земи, като се сочи, че други лица са възстановили притежавани от тях земи в процесната територия, което само по себе си води до извода, че земите в тази територия попадат в обхвата на ЗСПЗЗ. Посочва се, че поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. О*, номер по предходен план:

011047, е представлявал и представлява земеделска земя, поради което, както се посочи попада в обхвата на ЗССПЗЗ. На следващо място се твърди, че придобиването на правото на собственост върху процесния имот от Общината на основание по чл. 19 ЗСПЗЗ е станало по силата на закона. Излага се, че към момента на влизане в сила на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, 3 процесният имот не се установява да е имал собственик и не е заявен за възстановяване от такъв. При това положение е изпълнена хипотезата на посочената норма и общината е придобила собствеността на това законово основание. На следващо място, се твърди, че имотът е общинска собственост на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в първоначалната редакция до 05.11.1999г./, според която общинска собственост са недвижимите имоти, на територията на общината, чиито собственик не може да бъде установен. Оспорва се твърдението, че ищците са владеели, респ., че техните наследодатели са владеели реална част с площ 5297 кв.м. от процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. О*, заснета като поземлен имот с проектен идентификатор ***, съобразно приложената към исковата молба скица-проект. Оспорва се, че е изпълнена хипотезата на чл.

82 от ЗС, като се излагат съображения в тази насока. Навежда се, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, пр. 2 от ЗОС, земите от общинския поземлен фонд не могат да се придобиват по давност, която забрана е въведена с измененията в ЗОС с ДВ бр. 54 от 13.06.2008 г. и на практика е през времето, в което е бил в сила наложения мораториум с § 1 от ЗД на ЗС.За пълнота на изложението, се навежда, че ако не бъде прието общината да е придобила собствеността въз основа на горепосочените основания, следва да се разгледа хипотезата на чл. 6 от ЗС /ДВ бр. 92/16.11.1951г./ и с оглед липсата на данни процесният имот да е бил собственост на конкретно лице преди колективизацията, то се иска да се приеме, че същият е бил държавна собственост. Навежда се, че имотите, за които няма данни за собственик, се считат за държавни по силата на самия закон - чл. 3 от ЗДИ /отм./, а впоследствие и по силата на чл. 6 от ЗС. С оглед на горното сочи, че, дори ищците и техните наследодатели да са владели процесния имот от 1978 г. до настоящия момент, се твърди, че в тяхна полза не е могъл да изтече давностният срок, тъй като през целия период са били налице законови пречки за това.