Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 07.01.2021, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
942/2020
Подписан
07.01.2021
В сила
07.01.2021

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 895

07.01.2021 г., гр.Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Василка Желева

Членове: Цветомира Димитрова

Антоанета Митрушева при секретаря Светла Иванова, в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр.Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №942 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ТД на НАП – гр.Пловдив, подадена чрез пълномощник - юрисконсулт М. К.срещу Решение №260005 от 07.08.2020г., постановено по а.н.д. № 640 по описа на Районен съд, гр. Хасково за 2020г., в частта му с която е отменено Наказателно постановление № 513294-F541211/20.05.2020г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив, в частта му с която на „ФОРУКОМ М-К“ ООД, е наложена административна санкция лишаване от право да упражнява дейност – сделки с валута, в наличност по занятие, вкл. за обект – обменно бюро, находящо се в гр. Х***, и стопанисвано от същото дружество за срок от 1 месец, както и в частта с която е изменено НП № 513294-F541211/20.05.2020г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив, с което на „ФОРУКОМ М-К“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева, на основание чл. 18, ал.5 от ВЗ, като е намален размера на наложената имуществена санкция на 2000.00 лева.

Излагат се съображения, че в случая извършеното административно нарушение е установено и доказано по безспорен начин, като в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати нарушения. Сочи се, че в случая на „ФОРУКОМ М-К“ ООД е наложена имуществена санкция за извършено нарушение на чл.13, ал.2 от Наредба № 4 от 08.08.2003г. на МФ за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, във връзка с чл. 3, ал.5 от Валутния закон. За този род нарушения ВЗ предвиждал независимо от налагането на глобата или имуществена санкция и налагането на административно наказание лишаване от право да се упражнява съответната дейност за срок от един до шест месеца, а при повторно нарушение – за срок от два месеца до една година. При съобразяване на тежестта на извършеното нарушение, последиците от същото и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, следвал несъмнения извод, че наложеното наказание лишаване от право да се упражнява дейност за срок от един месец е справедливо и законосъобразно. Изводът на решаващия съдебен състав , че не са налице предпоставките по чл.18, ал.8 от ВЗ за налагане на санкцията лишаване от право да упражнява дейност бил необоснован и не кореспондиращ с приложимите нормативни разпоредби, доколкото в случая било безспорно установено извършеното нарушение по ал.5 на същия член, а друга предпоставка за налагане на посочената санкция законът не предвиждал. Мотиви в подкрепа на този извод на съда на практика не били изложени. Същевременно, както било изложено в обжалваното решение, нарушението не можело да се приеме за маловажно по своя характер. Действително същото не водело до неотразяване на приходи, но нарушавало установения ред за регистрация и отчетност на сделките с валута. Нямало спор, че дружеството –жалбоподател е лице по чл.3 от ВЗ, осъществяващо дейност като валутно – обмено бюро, извършващо сделки с чуждестранна валута. Като такова за жалбоподателя била задължителна регламентацията на Наредба №4/08.08.2003г. на МФ.

На следващо място се твърди, че предвидената в разпоредбата на чл.18, ал.5 от ВЗ имуществена санкция била в размер на 2000 до 6000 лева, тоест предвидената санкция била в значително висок размер, което ясно определяло и степента на обществена опасност, която законодателят придавал на този вид нарушения, като в същото време предвид широкия диапазон на санкция е дал възможност при индивидуализация на санкцията да се наложи такава, съответстваща на степента на обществена опасност за всяко едно нарушение. В случая, наложената санкция била определена в размер близък до минималния, при съобразяване на всички смекчаващи и отегчаващи факти и обстоятелства , които в своята съвкупност несъмнено обуславяли налагане на санкция над минималния предвиден в закона размер. Самото административно нарушение било с по-висока обществена опасност в сравнение с нарушения от същия вид , които били по-скоро инцидентни. Настоящия случай не бил такъв, доколкото процесното нарушение показвало организация в търговския обект , която нямала за цел спазването на изискванията на

Наредба № 4/08.08.2003г. на МФ за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра и Валутния закон.

Освен това, в хода на извършената проверка било констатирано и друго нарушение – на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, данни за което се съдържали в съставения протокол за извършена проверка на обменно бюро № 0016577/27.02.2020г., който бил част от доказателствения материал и се ползвал с доказателствена сила за изложените в него факти и и обстоятелства.

Следвало да бъде отчетено, като отегчаващо обстоятелство и това, че в друг обект, стопанисван от жалбоподателя било констатирано идентично на процесното нарушение и било издадено друго наказателно постановление, което било обжалвано и по случая било образувано АНД № 639/2020г. на РС-Хасково.

По изложените съображения се моли за отмяна на решението на Районен съд, гр.Хасково, в обжалваните му части и постановяване на ново такова, с което се потвърди изцяло наказателното постановление.

С допълнително писмено становище се поддържа касационната жалба и се претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък.

ОТВЕТНИКЪТ- “ФОРУКОМ

М-К“ ООД, гр. Х., редовно призован не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за основателна в частта, в която се претендира отмяна на въззивното решение, в частта му с която е отменена наложената административна санкция лишаване от право да упражнява дейност - сделки с валута. В останалата му част, счита решението за правилно и законосъобразно.

Административен съд - Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на обжалване пред районен съд, гр.Хасково, видно от изложеното в жалбата подадена до същия съд, е било НП № 513294-F541211/20.05.2020г. издадено от Директора на ТД на НАП-Пловдив, в частта му с която на „Форуком-М-К“, гр.Х., за нарушение на чл. 13, ал.2 от Наредба № 4 от 08.08.2003г. на МФ, вр. с чл.3, ал.5 от ВЗ и на основание чл.18, ал.5 от Валутния закон е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева и в частта, с която на дружеството е наложена административна санкция лишаване от право да упражнява дейност - сделки с валута в наличност по занаятие, включително за обект – обменно бюро, находящ се в гр.Х.*** за срок от 1 месец.

С проверяваното решение, Районен съд, гр.Хасково съд е изменил наказателното постановление, в частта с която е наложена имуществената санкция, като е намалил същата от 3000.00 лева на 2000.00 лева и е отменил наказателно постановление, в частта в която на дружеството е наложена административна санкция лишаване от право да упражнява дейност - сделки с валута, в наличност по занятие, за срок от 1 месец.

За да постанови този резултат Районен съд - Хасково е установил и описал фактическата обстановка, въз основа на която е приел, че не са констатирани нарушения на административно - наказателната процедура, нарушаващи правата на санкционираното лице. Приел е за безспорно установено, че от обективна страна нарушението по чл. 13, ал.2 от Наредба № 4 от 08.08.2003г. е извършено от наказаното лице, като е изложил и съображения поради които счита, че деянието не може да се характеризира, като маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Същевременно е приел, че размерът на наложената имуществена санкция следва да бъде намален към законоустановения минимум, излагайки подробни съображения в тази насока. В частта на наложената санкция – лишаване от право да се упражнява определена дейност

- сделки с валута в наличност по занятие, вкл. за обменно бюро в гр.Хасково, бул.“България“ № 150 и по съображенията обосноваващи намаляване на имуществената санкция районният съд е приел, че необосновано и доколкото не съответства на извода за тежестта на нарушението, наказващият орган е упражнил правомощието си да наложи същата, поради което е възприел че същата като приложена в нарушение на материалният закон, следва да бъде отменена.

Съдът намира, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Обосновано е прието, че не се констатират допуснати съществени нарушения при провеждането на административно – наказателната процедура. Изцяло се споделят от настоящия съдебен състав и доводите на районният съд, че от доказателствата по делото се установява, че наказаното лице от обективна страна е осъществило състава на нарушението на чл. 13, ал.2 от Наредба №

4/08.08.2003г. на МФ, вр. с чл. 18, ал.5 от ВЗ и правилно деянието е било квалифицирано, като нарушение на посочените норми. Обосновано районният съд е изменил наказателното постановление в частта на наложената санкция, като е намалил същата в минималния предвиден в закона размер от 2000.00 лева, като законосъобразно е възприето, че при определяне размера на наказанието, наказващия орган не съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН. Предвид това посочените мотиви на районният съд не следва да се преповтарят, а на основание чл. 221, ал.2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на въззивната. В допълнение единствено следва да се посочи, че размерът на наложената имуществена санкция следва да бъде обоснован от АНО в санкционният акт, като е недопустимо това да бъде сторено едва с писмената защита пред касационната инстанция. Ето защо, в тази му част проверяваното решение е правилно, а касационната жалба следва да се остави без уважение.

Неправилно настоящия съдебен състав намира решението в частта му, с която е отменено обжалваното наказателно постановление, по отношение наложената административна санкция лишаване от права.

Според чл. 18, ал.8 от ВЗ, при извършване на нарушение по ал. 4, 5 или 6, независимо от наложената глоба, съответно имуществена санкция, наказващият орган може да лиши нарушителя от право да упражнява съответната дейност за срок от един до шест месеца, а при повторно нарушение - за срок от два месеца до една година.

Видно е от текста на нормата, че преценката на АНО за това дали да наложи или не тази административна санкция е при условията на оперативна самостоятелност, като единственото обвързващо за органа условие за упражняване на това му правомощие е наличие на нарушение на чл.18, ал.4, ал.5, ал.6 от ВЗ. Такова в случая, както вече бе посочено по делото се установява да е извършено от наказаното лице, поради което и не е имало пречка АНО да приложи административната санкция по чл.18, ал.8 от ВЗ. В случая, с оглед установените по делото смекчаващи и отегчаващи административно-наказателната отговорност на санкционираното лице обстоятелства, същата правилно е наложена и то в минималният от закона размер. Като не е отчел това обстоятелство и не е потвърдил НП в тази му част, а вместо това го е отменил, районният съд е постановил частично неправилно решение. Предвид това постановеното решение в частта му, с която е отменено процесното НП, в частта му с която на Форуком М-К“ ООД, гр. Х. е наложена административна санкция лишаване от права, следва да бъде отменено, като вместо това се постанови друго такова, с което обжалваният санкционен акт да бъде потвърден в тази му част.

При този изход на спора основателна се явява претенцията за разноски на касатора. В полза на НАП, съразмерно на уважената част на жалбата следва да се присъдят такива представляващи юрисконсулско възнаграждение в размер на 40.00 лева .