Решение № 319 от 22.06.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20251001000948 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 126813/28.10.2025 г., на „НИПАЛ ГРУП“ ООД, ЕИК 204057099, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.

„Александровска“, № 100 срещу Решение № 1394/07.10.2025 г., по т.д. № 2070/2024 г., на СГС, ТО, VI-7 с., с което е отхвърлен иска за установяване по отношение на „ВИА СИТИ СТРОЙ“ ЕООД (н), ЕИК 175240925, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ***, вх. 2, ет. 5, при задължителното участие на В. П. М., в качеството му на синдик, със служебен адрес гр. София, ***, ет. 2, ап. 4, съществуването на неприети вземания, предявени с молба от 06.06.2024 г., общо в размер на 751225.40 лв., от които: - сумата 356113.40 лв., представляваща вземане по договор за цесия от 14.06.2023 г., сключен между „Нипал Груп“ ООД като цесионер и „Вилипал“ ЕООД като цедент, за прехвърляне на вземания срещу длъжника „Виа сити строй“ ЕООД /н/, както следва: - вземане в размер на 117350.00 лв., сума предоставена по силата на договор за заем от 24.06.2019 г.;

- вземане в размер на 195583 лв., сума предоставена по силата на договор за заем от 18.09.2019 г.; - вземане в размер на 43180.40 лв., възнаградителна лихва по договорите за заем от 24.06.2019 г. и 18.09.2019 г., начислена към 31.12.2022 г.; - сумата 395112.00 лв., представляваща вземане, придобито по силата на суброгация в правата на удовлетворения кредитор Е. Р., при наличие на правен интерес за това, които вземания са консолидирани в Споразумение от 15.06.2023 г. и са обезпечени със запис на заповед, издаден на 16.06.2023 г., на осн. чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.

Решението е постановено при участието на А. П. Г., ЕГН **********, с 1 местожителство в ***, в качеството на подпомагаща ответника страна.

Въззивникът излага оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, че е постановено при допуснати процесуални нарушения. Счита, че по отношение вземанията, основани на договор за цесия, съдът неправилно е приел несъществуването им. Сочи, че въпреки липсата на представени договори за заем, доказването на съществуването на такива и на акцесорните вземания за лихва, може да бъде извършено и с други доказателства и доказателствени средства, каквито по делото са налице. От страна на съда не е бил обсъден гаранционния запис на заповед от 16.06.2023 г., който е и самостоятелен източник на задължение в тежест на неговия издател. Настоява, че съдът е следвало да назначи служебно ССЕ, която да установи дали сумите предмет на твърдяните договори за заем са надлежно заплатени от страна на цедента „Вилипал“ ЕООД, съотв. получени по банкова сметка от длъжника „Виа Сити Строй“ ЕООД и какво е основанието за това. Като не е сторил това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение.

Оспорва мотивите на съда по отношение съществуването на вземането, основано на суброгация. Не счита да има съмнение, че чрез извършения банков превод въззивникът е погасил чуждо задължение, което е един от елементите по чл. 74 ЗЗД. Излага доводи в подкрепа на твърденията за съществуващ правен интерес от извършеното погасяване, който интерес е втората от кумулативните елементи от фактическия състав на законовата суброгация. Допълнително развива и теоретични доводи по въпроса. Релевира доказателствено искане.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият "Виа Сити Строй“ ЕООД (н) депозира отговор вх. № 134040/11.11.2025 г., в който изразява становище за основателност на въззивната жалба и неправилност на изводите на първоинстанционния съд.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК подпомагащата страна А.

П. Г., ЕГН ********** депозира отговор вх. № 148780/09.12.2025 г., в който оспорва въззивната жалба. От своя страна репликира оплакванията във въззивната жалба. Акцентира, че с оглед свързаността между цедента, цесионера и длъжника договорите за заем, цесия и споразумението от 15.06.2023 г. разкриват елементи на абсолютна симулация, целят създаването на привидни вземания и мними кредитори. Последното се подкрепяло и от факта, че към всяко от посочените дати на възникване на задълженията длъжникът е бил свръхзадължен, предвид определената начална дата 31.12.2018 г. Излага доводи в подкрепа на твърдението, че не са налице елементите на законовата суброгация. По същество моли за потвърждаване на атакуваното решение.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК синдикът В. П. М. депозира отговор вх. № 149064/09.12.2025 г., в който също репликира всяко от оплакванията във въззивната жалба и излага доводи в подкрепа на изложените от първоинстанционния съд мотиви. По същество моли за потвъждаване на атакуваното решение.

В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба по изложените в нея оплаквания и доводи. Въззиваемият не изпраща представител. Синдикът, лично, поддържа отговора на въззивната жалба по изложените в него доводи. Подпомагащата страна, чрез процесуален представител, поддържа отговора на жалбата по обективираните в него съображения.

2

Софийски Апелативен Съд по предмета на спора, намери следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 111754/16.10.2024 г., уточнена с молба вх. № 128302/20.11.2024 г. на „Нипал Груп“ ООД, ЕИК 204057099, с която са предявени искове за установяване съществуването на предявените и неприети от синдика вземания срещу „Виа Сити Строй” ЕООД (н), ЕИК 175240925, както следва: - 356113.40 лв., вземане придобито по договор за цесия от 14.06.2023 г., от което сумата 117350.00 лв., дължима главница, по договор за заем от 24.06.2019 г.; сумата 195583.00 лв., дължима главница по договор за заем от 18.09.2019 г.; сумата 43180.40 лв., възнаградителна лихва към 31.12.2022 г. върху главниците; 395112.00 лв., представляваща вземане в резултат на законна суброгация по чл. 74 ЗЗД, с произход заплатено чуждо задължение, при наличие на правен интерес от това - дължима главница по договор за заем от 20.02.2020 г., на осн. чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.

Твърдяло се е от ищеца, че след като с Решение № 748/27.05.2024 г., по т.д. № 941/2023 г., на СГС, ТО, VI-23 с. е било открито производство по несъстоятелност на ответника „Виа Сити Строй“ ЕООД в границите на срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, с 3 бр. молби от 06.06.2024 г., е предявил процесните вземания пред съда по несъстоятелността и представил доказателствата си.

Вземането общо в размер на 356113.40 лв., придобил по силата на Договор за цесия от 14.06.2023 г., сключен с „Вилипал“ ЕООД, ЕИК 117631761. Сочи, че размера на вземането се формира освен от главниците по сключените от длъжника договори за заем от 24.06.2019 г. и 18.09.2019 г., още и от размера на уговорена годишна възнаградителна лихва в размер на 4 %, начислена към 31.12.2022 г. За цедирането на вземанията длъжникът бил уведомен от цедента на 15.06.2023 г.

По отношение вземането в размер на 395112 лв. твърди, че на 31.01.2022 г. за сметка на длъжника, заплатил посочената сума по банков път на Е. Р..

Сумата била дължима по сключен между Р. и ответника договор за заем от 20.02.2020 г. и било уговорено връщането й в двугодишен срок, заедно с възнаградителна лихва от 1 %, годишно. Въпреки, че падежът за връщане на сумата не бил настъпил Р. предявила пред ОС – Русе иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на сделката по покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 110, т.

ІІІ, рег. № 5863, дело № 450/2020 г. В качеството си на собственик на имота, предмет на атакуваната сделки твърди да е имал интерес да погаси чуждото задължение за връщане на заетата сума, ведно с начислената лихва, за да не бъде предмет имота на евентуално принудително изпълнение при уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД. В резултат на извършеното плащане и поради отпадане качеството кредитор, искът на Р. бил отхвърлен. На посочените обстоятелства обосновава правния си интерес от извършеното плащане на чуждото задължение и наличието на хипотезата на чл. 74 ЗЗД, поради което твърди да се е породило му да претендира от длъжника връщане на сумата 395112.00 лв., представляваща регресното му вземане.

Съществуването на вземанията ответникът признал и в сключеното Споразумение от 15.06.2023 г., Анекс № 1/16.06.2023 г. и Анекс № 2/22.04.2024 г., с последния падежът за връщане на сумите бил удължен до 27.05.2024 г. По силата на Анекс № 1/16.06.2023 г. и за общия размер на задълженията на ответника - 751225.40 лв. бил издаден и Запис на заповед от 16.06.2023 г., с падеж – 21.06.2023 г., който изпълнявал гаранционно3 обезпечителна функция.

В границите на срока по чл. 367 ГПК ответникът „Виа Сити Строй“ ЕООД (н), депозира отговор вх. № 3213/13.01.2025 г., в който изразява становище за основателност и доказаност на предявения иск. Сочи, че действително процесното вземане на ищеца съществува и е основано на изложените от ищеца факти.

В границите на срока по чл. 367 ГПК задължителната страна – В. М., Синдик, депозира отговор вх. № 19284/17.02.2025 г., в който оспорва иска като неоснователен. По отношение вземанията, основани на договори за заем сочи, че същите са реални и следва да бъдат представени доказателства за предаване на заемните суми, каквито не са били налице. Счита, че вземанията не биха могли да бъдат приети за установени само въз основа на признанията на длъжника, а от друга страна представените с исковата молба счетоводни справки счита за недостатъчни, предвид оспорването на съществуването на вземанията. По отношение на вземането, основано на твърдения за суброгация счита, че изложените от съда по несъстоятелността в производството по разглеждане на възражението срещу списъка, мотиви са правилни и следва да бъдат споделени.

В границите на срока по чл. 372 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба вх. № 32760/17.03.2025 г., в която заявява, че поддържа предявения иск.

В границите на срока по чл. 373 ГПК ответникът не депозира допълнителен отговор.

В границите на срока по чл. 373 ГПК задължителната страна синдикът депозира допълнителен отговор вх. № 63877/27.05.2025 г., в който предвид бланкетния характер на допълнителната искова молба, поддържа изразеното становище в отговора.

С Определение № 2246/30.05.2025 г., по реда на чл. 694, ал. 4 ТЗ като подпомагаща ответника страна е конституиран кредиторът А. П. Г., ЕГН **********, която в молба за встъпване вх. № 27061/05.03.2025 г. изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Освен твърдения за липса на доказателства за предоставяне на сумите по договорите за заем, предвид техния реален характер, още сочи, че между цедента, цесионера и длъжника е налице свързаност, която прави възможен извода за абсолютна симулативност на посочените правоотношения, чиято цел е създаване на привидни вземания и конкуриране с кредиторите с реални вземания. В подкрепа на това сочи, че към всяка от твърдяните от ищеца дати на възникване на задълженията длъжникът е бил свръхзадължен, предвид установената начална дата – 31.12.2018 г. и е било очевидно, че издадената на ценна книга, чийто падеж е след 5 дни, няма да бъде изплатена, а целта е създаване на фиктивно вземане на свързаното лице. Още излага доводи относно лицата, участващи в дружествата, техните представители и адреси на управление. Излага и доводи в подкрепа на възприетото от съда по несъстоятелността по отношение съществуването на вземането, основано на законна суброгация.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, съставът на Софийски Апелативен Съд, възприе следното от фактическа и правна страна:

4

От извършена служебна справка в ТР воден при АВ, по партидата на „Виа Сити Строй“ ЕООД, ЕИК 175240925, се установява, че с Решение № 748/27.05.2024 г. по т.д. № 941/2023 г., на СГС е обявена свръхзадължеността на дружеството, определена е начална дата 31.12.2018 г. и е открито производство по несъстоятелност. Установява се и, че с Решението за временен Синдик е назначен В. П. М.. Решението е потвърдено с Решение № 728/17.12.2024 г., по в.т.д. № 739/2024 г., на САС, ТО, 5 с., което не е допуснато до касационен контрол с Определение № 2204/11.07.2025 г., по т.д. № 458/2025 г., на ВКС, II ТО.