Разпореждане № 649 от 30.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 649 гр. Бл.град, 30.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Бл.ГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Съдия:

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело № 20241200500767 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх. № 12008/23.05.2024 г., подадена от Община Бл.град, представлявана от кмета М.П.Б., с административен адрес *********, чрез мл. юрк. Г.С., против Решение № 326/07.05.2024 г., постановено по гр.д. № 1562/2023 г. по описа на РС – Бл.град. С атакуваното решение е признато за установено по отношение на ищците В. П. С., ЕГН ********** и Д. П. С., ЕГН **********, че ответникът Община Бл.град не е собственик на недвижим имот с идентификатор ***, представляващ имот 149, в кадастрален район 501, в с. ********* с ЕКАТТЕ 00134, съгласно заповед № РД-1882/26.11.2021 г на ИД на АГКК, целият с площ от 2 206 кв.м, с трайно предназначение - урбанизирана територия, с административен адрес в с.

*********, *********. С въззивната жалба атакуваното решение се настоява да бъде отменено поради следните аргументи:

- процесният имот бил бивша собственост на АПК “Д. Бл.”, представляващ земеделска земя, като бил предоставен безвъзмездно на ОНС - Бл.град по силата на Разпореждане № 404/28.10.1968 г., изм. с ПМС № 1/07.01.1981 г. Ето защо и с оглед обстоятелството, че имотът бил държавна собственост, а и с оглед предназначението му за жилищно застрояване (ЗРП от 1985 г.), имотът преминал в патримониума на общината по силата на параграф 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, като било без значение липсата на съставен нарочен акт за общинска собственост;

- от събраните в хода на процеса доказателства не ставало ясно как е била 1 установена фактическата власт върху процесния имот от ищците, на какво основание, както и как същите са демонстрирали намерение за своене, като изрично се възразява да е осъществен фактическият състав на института на придобивната давност, като първоинстанционният съд неправилно приел за установено, че в периода от 1969 г. до настоящия момент, ищците осъществявали фактическа власт върху процесния имот;

- развити са правни съображения относно приложението на разпоредбата на чл. 6 от Закона за собствеността, ред. бр. 92/16.11.1951 г.

С тези доводи се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което предявеният отрицателен установителен иск бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В представения по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК отговор към въззивната жалба от страна на въззиваемите страни се сочи, че:

- по делото не било доказано реализирането на посочените в акта за държавна собственост придобивни основания, тъй като по отношение на цитираното във въззивната жалба ПМС № 1/1981 г. било налице произнасяне на КС с решение № 12 от 1993 г., в което било прието, че за МС не съществувало правно основание да отчуждава безвъзмездно с административен акт внесените от кооператорите в ТКЗС земеделски земи, поради липса на нормативно предвиден ред за отчуждаване, като доколкото в АДС като бивш собственик бил посочен именно АПК, то ответникът е следвало да ангажира доказателства за заплатено обезщетение, което обаче не било сторено;

- допълва се, че районът на процесния имот никога не е бил част от ТКЗС или АПК, поради което приложение на посоченото ПМС поначало било невъзможно;

- акцентира се, че е невъзможно придобиването на собствеността да се е случило по силата на РП, одобрен със заповед през 1985 г., като по отношение на недвижимия имот не било установено да е налице реализация на обществено мероприятие, респ. не се съдържали данни за провеждано отчуждаване, като самата заповед за одобряване на ЗРП по чл. 22 ЗТСУ (отм.) не притежавала непосредствен отчуждителен ефект; представят се и правни 2 съображения по отношение приложението на плана, приет при действието на ЗПИНМ (отм.);

- по отношение на приложението на параграф 42 от ПЗР ЗИД ЗОС се акцентира, че по делото не било установено процесният имот да е обслужвал каквито и да е било потребности на населението, като според СТЕ към 1999 г. действително е бил действащ плана от 1985 г., но ответникът не успял да докаже, че имотът попадал в изменения на ПР, касаещи обществени мероприятия;

- възразява се срещу твърденията за безстопанственост на спорния имот, тъй като всички разписни листове установявали наличието на собственик в лицето на наследодателя на въззиваемите, като по делото било установено основанието, на което е започнало владението.

Съдът, при извършената проверка намира въззивната жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес, срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание.

Предвид изложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото пред въззивната инстанция.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА настоящото производство в открито съдебно заседание на 22.10.2024 г. от 09:45 ч., за която дата и час да се призоват страните, като на жалбоподателя да бъде изпратен и препис от отговора на въззиваемите.

Разпореждането е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Бл.град: _______________________ 3