Определение № 332 от 13.08.2026, Окръжен съд - Сливен

Мотиви към определение № 332/13.08.2026 г. по ЧНД № 449/2026г. по описа на Окръжен съд- Сливен.

Производството по делото е с правно основание чл.70 ал.1 от НК и се развива по реда на чл.437 ал.2 и сл. от НПК.

Образувано е по молба на осъдената Т. Д. Д., която изтърпява в Затвора в гр. Сливен определеното й наказание от пет месеца Лишаване от свобода“ като към момента на издаване на становището на началника на затвора 31.07.2026г. е изтърпяла фактически три месеца и четири дни от наказанието, от работа 1ден и прекъсване – 2 дни, всичко три месеца и три дни. Към 31.07.2026г. остатъка от наказанието е в размер на езив месец и 27 дни.

Осъдената Т. Д. Д. иска да бъде освободена условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание лишаване от свобода.

Началникът на Затвора- гр. Сливен е депозирал становище, чието заключение е, че няма достатъчно доказателства за настъпили положителни промени в поведението и личността на осъдената. Дава мнение молбата на лишената от свобода Д. да остане без уважение, осъдената да не бъде условно предсрочно освободена.

Прокурорът в съдебно заседание счита, че към момента не са изпълнени всички изисквания на разпоредбата на чл.70 от НК. Сочи, че макар да е изпълнена първата изискуема предпоставка, тъй като осъдената е изтърпяла фактически повече от половината от наложеното й наказание, към момента в случая не може да се приеме по категоричен начин, че молителката се е поправила по време на престоя й в затвора. Заявява, че молбата на осъдената е допустима, но е неоснователна. Пледира молбата за условно предсрочно освобождаване на лишената от свобода П. да остане без уважение.

Началникът на Затвора- гр. Сливен изпраща в съдебно заседание процесуален представител, който поддържа становището му като счита, че към днешна дата не са изпълнени кумулативните изисквания на закона.

Пледира да се остави без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на лишената от свобода.

В съдебно заседание защитникът на осъдената Д. счита, че са налице формалните предпоставки за условно предсрочно освобождаване, тъй като е изтърпяно повече от половината от наложеното наказание. Навеждат се доводи за влошено здравословно състояние – астма, както и наличието на три малолетни деца за които няма кой да се грижи, тъй като баща й е починал на 16.07.2026 год. Моли съда да реши да уважи молбата на осъдената.

В съдебно заседание осъдената Д. посочва, че иска да излезе от затвора , за да се грижи за децата си. В последната си дума иска да се уважи молбата й за условно предсрочно освобождаване.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните, анализира събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Лишената от свобода Т. Д. Д. е постъпила в затвора на 16.07.2025 г. за изтърпяване на присъда от 10.05.205 г. по НОХД № 93/2021 г. по описа на Окръжен съд Ямбол, с която й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ 1 за срок от 10 месеца за престъпление по чл. 249 от НК.

От 27.04.2026 год. осъдената Д. търпи наказание от пет месеца лишаване от свобода, наложено и с присъда № 17/10.09.2024 год. по НОХД № 104/2022 год. по описа на ЯОС, отменена с присъда № 1/17.02.2025 год. по ВНОХД № 293/2024 год. на Апелативен съд – Бургас, изменена с Решение № 345/10.07.2025 год. по н.д. № 448/2025 год. по описа на ВКС.

Към датата на с.з.Д. е изтърпяла фактически три месеца и 15 дни, прекъсване 2 дни и от работа 1 ден или всичко три месеца и три месеца и 18 дни . Към 13.08.2026г. остатъка от наказанието й е в размер на един месец и 12 дни.

Формално право за условно предсрочно освобождаване и промяна на режима със следващия по- лек лицето е придобило съответно на 14.07.2026 г. и 16.01.2026 г.

Наказанието си търпи в затворническо общежитие от открит тип.

Лишената от свобода Д. е на 29 години, субкултурален тип личност. От различните си съжителства има общо четири деца, три от които се отглеждат от баща й пред да почине.

В условията на затвора при осъдената се наблюдава следното поведение:

-не се възползва от възможностите да редуцира своето наказание - устроена на различни работни места- в един случай е спирана поради несправяне, в друг поради медицински причини; не излиза редовно и на доброволен труд в района на общежитието.

-не желае да повиши образователното си ниво - през учебната 2025/2026 година отказва да подаде молба за включване в образователен процес, с мотив, че предпочита да работи;

-не се ангажира с дейности по осмисляне на свободното време - предпочита да бъде слушател, пасивен зрител, да присъства без задълбочаване в презентирано съдържание от другите; изводът се обуславя от преглед на протоколи от проведени дейности, в които присъства, но не успява да даде обратна връзка за конкретната дейност, не помни темата, не вниква в съдържанието и т.н.;

-с готовност към агресивен отговор- регистрирани са 3 случая на конфликти По системата за оценка на правонарушителя са изготвени 2 оценки на риска от рецидив и вреди:

Първоначална оценка, изготвена на 11.08.2025 г. - 78 т., среден риск от рецидив, нисък от вреди.

Последваща оценка на риска, изготвена на 15.06.2026 г. - 86 т., среден риск.

Отчетената разлика в стойностите е следствие регистрирани негативни промени в следните раздели: раздел 4 „Образование, обучение и трудова заетост “ - повишение с 3 т. предвид ниската мотивация спрямо полагане на труд и включване в образователен процес по време на изтърпяване на наказанието - регистрирано е несправяне, откази от работа и отказ да участва в учебна дейност; реално няма медицински противопоказания да полага подходяща трудова дейност с умерено натоварване;

2 раздел 5 „Управление на финансите и доходи “ - увеличение с 2 т. поради разчитане основно на финансова подкрепа от страна на близки - баща й приживе редовно й изпраща парични средства, както и мъжа, с когото последно живее. Разчита и на средства от друг мъж, с когото установява връзка по време на престоя в затвора - от него получава на три пъти по 50 евро и признава, че „връзката“ е основно с цел материално облагодетелстване. Не търси собствен източник на доходи, не изпитва потребност сама да придобива доходи по законен начин. раздел 6 “Взаимоотношения-семейство, партньор“ - увеличение в суровите стойности с 1т., което не оказва влияние на претеглената оценка предвид данните за периодично възникващи проблеми с мъжа, с когото съжителства на семейни начала. По време на престоя в общежитието започва паралелна връзка с лице от мъжки пол от гр. София, с който я запознава друга осъдена и заявява, че има намерение да живее с него след освобождаване от затвора, а на по-късен етап признава, че основните й мотиви са материално облагодетелстване. раздел 7 “Начин на живот и обкръжение“ - повишение с 3 т. предвид задълбочаване на факторите, влияещи върху поведението й - ниска социална приобщеност, манипулативни прояви и рисково поведение, създаване на паралелна връзка с друг мъж, като същевременно поддържа контакти и с предходните си партньори, от които има родени деца; раздел 11 „Мисловни умения и поведение “ - увеличение с 2 т., което не влияе на крайната оценката. Регистриран опит за физическа саморазправа спрямо друга осъдена, уязвимо лице с психични особености, с последвали множество заплахи за агресия, наложило намеса на служителите. Освен това осъдената представя устойчива тенденция към самооправдаване, омаловажаване на престъпленията, представя извършването на престъпления като липса на избор, предвид „лошата й съдба“. Не счита, че може да подобри живота си чрез собствени усилия и активност, насочена към развиване на определени умения и способности.

-раздел 12 Нагласи“ - задържане на стойностите, като първоначалните такива поради поддържане на теза за невиновност и омаловажаване на вредите, последиците от престъпленията. Осъдената смята, че е набедена и злепоставена от пострадалото лице, афишира, че всъщност е искала да помогне и се поставя в ролята на жертва на злонамерени лица.

Риск от вреди - отчетено повишение от „нисък“ в „среден“ следствие провокирането на конфликтна ситуация е друга осъдена и опита за прерастване на ситуацията във физическа саморазправа между двете;

Съгласно индивидуалния план за изпълнение на присъдата:

Прегледът на плана за управление на присъдата и анализ на изпълнението на заложените първоначално цели установяват следното:

-ниско ниво на сътрудничество в поправителния процес;

-цели, заложени в първоначалното планиране остават неизпълнени - цел:

3 включване в трудова дейност - продължава да не работи; цел: балансирани отношения с останалите - допуска конфликтно поведение и използва вербална агресия спрямо друга осъдена; цел: разпознаване на проблеми - продължава да не вижда грешки в себе си, обвинява другите за неблагоприятните обстоятелства в живота и в затвора; цел: подобряване на социалната приобщеност - пасивна в дейностите по осмисляне на свободното време;

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Молбата на осъдената Т. Д. Д. за допускане на предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

В момента тя търпи наложеното й наказание от пет месеца лишаване от свобода, наложено и с присъда № 17/10.09.2024 год. по НОХД № 104/2022 год. по описа на ЯОС, отменена с присъда № 1/17.02.2025 год. по ВНОХД № 293/2024 год. на Апелативен съд – Бургас, изменена с Решение № 345/10.07.2025 год. по н.д. № 448/2025 год. по описа на ВКС.

Към датата на с.з.Д. е изтърпяла фактически три месеца и 15 дни, прекъсване 2 дни и от работа 1 ден или всичко три месеца и три месеца и 18 дни . Към 13.08.2026г. остатъка от наказанието й е в размер на един месец и 12 дни.

С оглед на тези данни действително е налице една от предпоставките за допускане на условно предсрочно освобождаване, съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК- изтърпяла е фактически повече от половината от наложеното й наказание.

От друга страна, обаче не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка- да е дала доказателства за своето поправяне.

От събраните по делото доказателства в съответствие с разпоредбата на чл.439а, ал.2 от НПК не се установява у осъденото лице да са настъпили такива трайни и необратими промени в положителна посока, въз основа на които да може да се обоснове извод за нейното поправяне в условията на затвора и в резултат на провежданото спрямо нея пенитенциарно въздействие.

Съгласно разпоредбата на чл.439а, ал.1 от НПК, доказателствата за поправянето са всички обстоятелства, които сочат на положителна промяна на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви. Осъдената в затвора не е наказвана и не е награждавана.

Осъдената няма мотивация за полагане на трудова дейност. , не проявява и желание за включване в образователна програма и отказва да бъде вписана в учебната дейност. Налице е и повишаване на оценката от рецидив при извършените й две такива – от 78 т. , на 86 точки. Остават неизпълнени заложените в индивидуалния план за изпълнение на присъдата цели „включване в трудовата дейност; балансирани отношения с останалите; разпознаване на проблеми; подобряване на социалната приобщеност.

Несъмнено особено съществено значение за преценката дали е 4 настъпила такава положителна промяна у осъденото лице, която да даде основание да се направи извод за поправянето му има системата за оценка на правонарушителя (СОП).

Както бе посочено по- горе извършени са две оценки- една първоначална и една по повод настоящата молба за условно предсрочно освобождаване.

При осъдената Д. е констатирано повишение на риска при последващата оценка. При това положение не може да се обоснове извод за настъпила трайна промяна в поведението на осъденото лице, доколкото рискът от рецидив продължава да бъде във висока стойност и не е налице последователно намаление на посочените стойности. което е доказателство за липса на настъпила трайна промяна в личността и поведението на осъдената.