Разпореждане № 24110 от 07.11.2023, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 24110 гр. София, 07.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20231100107449 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Х. Л. В..

Делото е изпратено по подсъдност от СРС на основание Определение №17871/18.05.2023г., постановено по гр.д. №50070 по описа за 2022г. на СРС, 143 с-в, с което съдът е приел, че е сезиран с искови претенции с цена над 25 000 лв., поради което делото не му е подсъдно.

С предходно определение от 07.02.2023г. СРС е предоставил правна помощ на ищеца и е дал указания за отстраняване нередовностите на исковата молба.

С писмо на САК №67967/2023г. за осъществяване на правна помощ на ищеца по делото е определен адв. С. Г. З..

На 23.02.2023г. ищецът е депозирал молба, с която по преценка на настоящия състав указанията на съда за отстраняване нередовностите на исковата молба не са изпълнени.

Ето защо, със свое разпореждане от 29.09.2023г. съдът повторно е оставил исковата молба без движение с даване на конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности. С разпореждането определеният от САК адв. З. е назначен за особен представител на ищеца, като същото му е било надлежно връчено на 16.10.2023г. В указания срок не е последвало изпълнение на дадените от съда указания.

Отговарящата на посоченото в чл. 127 и чл. 128 ГПК съдържание искова молба гарантира нормалното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и правото на защита на ищеца и ответника в производството. С оглед на това законът (чл. 129, ал. 1 ГПК) е вменил в задължение на съда да следи за редовността на исковата молба (Опр. № 519/06.07.2011 г., по ч.търг.д. № 174/2011 г., на I т.о.,постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК). Когато съдът констатира нередовност на исковата молба, т.е. отклонение на същата от което и да е от изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, той е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. В исковата молба задължително следва да са изложени 1 обстоятелствата, на които ищецът основава иска си (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), т.е. да се индивидуализира спорното право чрез неговото основание, като се посочат недвусмислено фактите, от които то произтича. Обстоятелствената част на исковата молба следва да е разбираема, а изложените в нея фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, на която ищецът основава претенцията си. Искът следва и да е насочен към надлежния ответник.

Процесуалната легитимация на последния е от съществено значение за допустимостта на предявения иск, липсата на тази процесуална предпоставка води до недопустимост на иска и връщане на исковата молба.

Дадените от съда указания с цитираното по-горе разпореждане не са изпълнени от назначения да окаже правна помощ на ищеца особен представител. Това само по себе си е основание за връщане на исковата молба.

Извън горното, към настоящия момент е невъзможно да се индивидуализират предявените искове по предмет и страни -не са изложени ясно и разбираемо обстоятелствата, от които ищецът извежда претенциите си, искането към съда също е неясно формулирано, не са конкретизирани ответниците по всеки от отделните искове. Поради изложеното, като цяло предметът на делото към момента е неопределяем.

Ето защо, съдът намира, че исковата молба подлежи на връщане. Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА исковата молба от 14.09.2022г., по което е образувано гр. д. №7449 по описа за 2023 г. на СГС, 30 с-в.

Разпореждането за връщане подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в 1седмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2