Акт от 07.12.2022, Административен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 908/7.12.2022г.

В

И М Е Т О

Н А Н А Р О

Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втората година в състав:

СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА

МЕТАНОВА като разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело № 1259 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл.

83, ал. 6, във връзка с чл. 148, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

2. Образувано е по жалба, заявена от Веселка Евлогиева

П., регистрирана като едноличен търговец с фирма “ТОМИ-ВЕСЕЛКА П.“,ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ***, партер, с посочен съдебен адрес:***, адв. Я. и адв. Ш., срещу Акт за обезщетение на умрели /убити/ животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар от 26.10.2021 г., издаден от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Пазарджик, включително наложеният по т. 12 от Акта коефициент на редукция по Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за обезщетяване на собствениците на животни в случаите по чл. 47, ал. 1 от ЗВД в размер на 25% от предвиденото обезщетение(съобразно допълнението към жалбата от 15.11.2021 г.).

3. Поддържа се, че процесната жалба е допустима, доколкото оспорения акт пряко засяга права и правнозащитими интереси на едноличния търговец.

Възразява се, че при определяне на една част от обезщетенията, административния орган е приложил нормата на чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба за условията и реда за разходване на средствата за обезщетяване на собствениците на животни в случаите по чл. 47, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като е приел, че максималната цена за заплащане на обезщетение е 245 лева за всяко унищожено животно, но според жалбоподателя, с оглед препратката към чл. 144 от ЗВД, мерната единица за тегло е килограм, а не отделно животно.

Относно размера на обезщетенията, определени по „оценка от Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството“ се поддържа, че използването на думата „оценка“ в текста на чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗВД, не означава „цена“, а оценка за породна принадлежност и развъдна стойност, въз основа на която да се определи цената на убитите животни.

Спрямо частта от обезщетението, определена по „цени на

Националния статистически институт“ се възразява, че закона поставя изричното изискване обезщетението да се извърши по „цени на производител“, поради което приетите с процесния акт цени не кореспондират с реалните пазарни цени.

Във връзка с правилата установени в чл. 145 от ЗВД и Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за обезщетяване на собствениците на животни се възразява, че обезщетението е следвало да се определи от лицензиран оценител, а не по посочени от НСИ общи цени.

Поддържа се също така, че едноличния търговец търпи загуби от занижената оценка на ОДБХ, Пазарджик поради това, че сочените единични цени не само не кореспондират с реалните такива, които предприятието би получило от продажбата на месото, но и не са съобразени и направените от свинекомплекса разходи за самото отглеждане на животни, за транспортните разходи, за почистване, дезинфекция на стопанствата и оборудването.

Счита се, че търговеца търпи загуби от намаляване на теглото на отглежданите свине поради забава в действията на ОДБХ, Пазарджик, по унищожаване на прасетата. Според жалбоподателя, унищожаването се извършва от 5 до 10 дни след Заповед № ПЗ-З-297 от 19.08.2021 г. с която е разпоредено да се спре и храненето на прасетата. В този смисъл, според жалбоподателя, следва да се съобрази, че себестойността на едно убито животно се формира от цената не само на самото животно, но и на разходите за генетичен материал за развъждането му, за генетична такса, а в случаите когато е закупено живородено и за транспорта му до България.

Сочи се още, че цената на свинете с тегло от 80 до 100 кг., както и за прасета с тегло до 20кг. и от 20 до 50кг. пазарните цени за свинете от 50 до 80 кг. е двойно по-ниска заради това, че същите не представляват никакъв интерес за купувачите на живо месо, които в повечето случаи са месарници, заради липсата на достатъчно месо по тях.

В писмената защита по същество на спора се въвежда и следните възражения :

Сочи се, че съобразно констатациите на назначеното по делото вещо лице, прасетата са закупувани предимно от Великобритания и от Гърция, като подрастващи прасета и са отглеждани и превърнати в майки, като породата им е „Кенбъроу“ и кръстоска между „Голяма бяла свиня“ и „Ландрас“, като в периода 2017 - 2021 г. са закупени 1031 прасета, от които 1025 бр. подрастващи женски прасета и 6 бр. терминални нерези. От тях е отгледано избитото стадо прасета на жалбоподателя.

При това положение според жалбоподателя, в случая не могат да бъдат приложени цените на Българския Национален статистически институт, тъй като той не събира данни за производители в чужбина, а е следвало в хода на административното производство да бъде назначен независим оценител.

Административния акт се оспорва и в частта по т. 12 относно наложеният коефициент на редукция по Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за обезщетяване на собствениците на животни в случаите по чл. 47, ал. 1 от ЗВД в размер на 25% от предвиденото обезщетение, като се твърди, че едноличния търговец не е извършил твърдените от административния орган нарушения по чл.13 от Наредбата и също така не е спазена процедурата за прилагане на коефициента за редукция. Счита се, че посоченото в акта становище вх.№ ПЗ-3315 от 08.10.2021 г., не може да бъде прието като мотиви на административния акт, доколкото не е съставено от органа издал акта. Поддържа се, че мотивите за прилагането на този коефициент следва да се намират в мотивите към обжалваният акт.

Иска се оспорения Акт да бъде изменен, като се увеличи определената стойност съобразно цената на производител за живо тегло, а при липса на статистически данни за тази цена, на основание чл. 144, ал. 3 от ЗВД да се увеличи определената стойност на обезщетение с действителната пазарна цена на различните видове прасета от вида на унищожените, както и разходите за транспортирането на породистите прасета и генетичния материал за развъждането им, алтернативно се иска преписката да бъде върната на Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Пазарджик със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона за изготвяне на оценка от лицензиран оценител и извършване корекция размера на обезщетението.

Иска се присъждане на сторените разноски за производството.

4. Директора на Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител адв. С. е на становище, че жалбата е изцяло неоснователна. В представени по делото писмени становища се поддържа, че оспорения акт е валиден, правилен и постановен в съответствие с материалното право.

Поддържа се, че в разпоредбата на чл. 144, ад. 1, т. 1 от ЗВД изрично е посочен начинът на обезщетяване и как се определя размера на обезщетението - по цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от Националния статистически институт за тримесечието, което предхожда възникването на болестта, като в закона не е предвидена възможност в оценката да се включват разходите, които са направени от собствениците на животните, не се предвижда и оценката, по която следва те да бъдат обезщетени, да бъде изготвяна по пазарни цени. Сочи се, че в случая оценката е била направена именно по цени, предоставени от НСИ с писмо № Ю-ПЗ - ИЗ – 224 от 14.09.2021г., както и съобразно оценка, направена от Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ). В този контекст се поддържа, че въпросите на които е отговорено с приетото по делото експертно заключение са неотносими по правния спор.

Поддържа се, че съобразно чл. 5, ал. 2, т. 3 от

Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за обезщетяване на собствениците на животни, сумата за свине е 245,00 лева за едно животно. Сочи се, че Наредбата е действащ нормативен акт, приет въз основа на наличната делегация на закона.

Счита се, че при определяне на обезщетението основателно е бил приложен коефициент на редукция в размер на 25 %, съобразно становището от официалните ветеринарни лекари и констатираните нарушения.

Поддържа се, че административния акт е издаден от материално компетентния административен орган в изискваната от закона форма.

Материалния закон е приложен правилно и не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като в полза на администрацията се присъдят сторените разноски по производството.

II. За допустимостта :

5. Оспореният акт е обжалван в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, доколкото се поддържа, че постановения с него резултат е различен, от този, който е поискан със Заявление вх. № 3678 – ЗЖ от 01.09.2021 г. и който би следвало да е съответен на материалния закон. Това ще рече, че жалбата е допустима.

III. За фактите :

6. Според данните от публичния регистър на индустриалните свинеферми по чл. 7, ал. 3 от ЗВД, обект рег. № 4445-0089, намиращ се в с. Априлци, обл. Пазарджик е собствен на „Свиком“АД, с наемател ЕТ“ТОМИ-ВЕСЕЛКА П., категория – индустриална, капацитет – свине общо 15000, включително 1600 свине майки, брой животни – 10727, включително 1505 свине майки, към юли 2022 г.

7. С Акт за възбрана № 3 от 17.08.2021 г. на ветеринарен лекар от ОДБХ, Пазарджик, на основание чл. 117, ал. 1, т. 7 от ЗВД е наложена възбрана по отношение на 13000 броя свине от всички категории, превозни средства и инвентар от животновъден обект рег. № 4445-0089, с. Априлци, общ. Пазарджик, както и относно придвижване на животни към животновъдния обект. В акта е указано, че собственика на животните, при когото е наложена възбраната, осигурява подходящи условия за отглеждането им.

С Акт за възбрана № 3 от 17.08.2021 г. на инспектори от ОДБХ, Пазарджик, на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за фуражите, в обект рег. № 4445-0089, с. Априлци, общ.

Пазарджик е забранено транспортирането, пускането на пазара и/или употребата на 2000,00кг. фураж за свине майки, намиращ се в силоз № 2, произведен на 12.08.2021 г., партида 149, произведени 20,5 тона.

8. Според

Протокол за изпитване № 2948АЧС от 18.08.2021 г. на Лаборатория „Екзотични и особено опасни инфекции“(л. 412), в процесния свиневъден обект е установен геном на вируса на африканска чума по свинете.

9. Със

Заповед № РД 11-1900 от 18.08.2021 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните(л.69) е обявено първично огнище на болестта Африканска чума по свинете в животновъден обект за отглеждане на свине с рег № 4445-0089, намиращ се в землището на с. Априлци. Разпоредено е Директора на ОДБХ, Пазарджик, да организира принудително умъртвяване по хуманен начин и обезвреждане на всички заразени и контактни домашни свине в обекта животни, както и да бъде извършено епизоотично проучване и проследяване през последните 35 дни, преди датата на съмнение. Забранено е влизането и излизането на хора, моторни превозни средства, такива с животинска тяга, без разрешение на БАБХ в района на обекта.

10. Със

Заповед № ПЗ-З-297 от 19.08.2021 г. на Директора на ОДБХ, Пазарджик е наредено принудително умъртвяване на всички заразени и контактни домашни свине с ветеринарен регистрационен № 4445-0089, с. Априлци, общ. Пазарджик, стопанисван от „Свиком“АД, с ползвател ЕТ „Томи – В. П.“, извършване на епизоотично проучване, съставяне на протоколи за умъртвяване и обезвреждане на свинете.

Определена е нарочна комисия за изпълнение на заповедта.

11. Според

Констативен протокол № 93 от 19.08.2021 г. на ОДБХ(л.96), констатирано е, че към същата дата в обект рег. № 4445-0089, с. Априлци, общ. Пазарджик се отглеждат 13000 свине, както следва : свине майки – 1500бр.; нерези – 4бр.; бозайници – 4000бр.; подрастващи – 4200бр.; за угояване – 3150бр.; ремонтни свине – 150 бр. Констатирано е, че животните са собственост на „Свиком“АД и ЕТ „Томи – В. П.“