Решение № 5872 от 30.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5872 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Л. Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20241100512132 по описа за 2024 година

,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.6 ГПК

Образувано е по частна жалба вх.№ 14972/19.08.2024 г. на длъжника Л. Х. С. срещу отказ за прекратяване на изп.д. № 20128500400050 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 на КЧСИ, обективиран в съобщение изх. № 21960/30.07.2024 г.

Жалбоподателят излага оплаквания за незаконосъобразност на постановения отказ.

Поддържа, че след образуване на изпълнителното дело до 07.03.2017 г. взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия, поради което производството е прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 20.01.2014 г. Отправя искане за отмяна на отказа, прогласяване на настъпилата перемпция и прекратяване на производството. Претендира разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение от взискателя „К.и.и. БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата, доколкото по изпълнителното дело регулярно са предприемани изпълнителни действия и са постъпвали суми.

В мотивите си съдебният изпълнител излага съображения за неоснователност на жалбата.

Жалбата е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнителното дело е образувано по молба от 20.01.2012 г. на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 16.11.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 18066/2011 г. по описа на СРС, 69-ти състав срещу Л. Х. С.. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят възложил на съдебния изпълнител да определи на основание чл.18 ЗЧСИ начина на изпълнение.

На 30.01.2012 г., 02.04.2012 г., 10.07.2015 г., 24.04.2017 г., 23.10.2018 г., 03.02.2021 г., 26.08.2022 г., 18.06.2024 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника, а на 06.02.2012 г. - на вземания от трудово правоотношение. Въз основа на наложения запор върху вземания по изпълнителното дело са постъпвали суми, както следва: на 27.04.2012 г. сумата от 82 лева; на 27.06.2012 г. сумата от 82 лева; на 14.07.2012 г. сумата от 82 лева; на 14.11.2012 г. сумата от 246 лева; на 23.03.2013 г. сумата от 164 лева; на 01.10.2013 г. сумата от 224 лева; на 12.11.2013 г. сумата от 82 лева; на 20.12.2013 г. сумата от 82 лева; на 08.03.2014 г. сумата от 246 лева; на 02.02.2015 г. сумата от 100 лева.

Ново запорно съобщение за налагане на запор на вземания от трудово правоотношение е изпратено на 09.02.2015 г.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 30.01.2013 г.

На 10.07.2015 г., на 18.04.2017 г., на 23.10.2018 г. и на 03.02.2021 г. до длъжника са изпратени призовки за принудително изпълнение за насрочени описи на движимо имущество.

На 07.03.2017 г. по изпълнителното дело е депозирана молба за конституиране на „К.и.и. БГ“ ЕАД като взискател в производството, на основание чл.429, ал.1 ГПК. С молбата е направено искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ.

На 08.10.2020 г. и на 10.06.2024 г. взискателят е депозирал молби за прилагане на конкретни изпълнителни способи.

Със заявление от 29.07.2024 г. длъжникът пожелал прекадяване на изпълнителното производство, поради настъпила на 20.01.2014 г. перемпция.

Със съобщение изх. № 21960/30.07.2024 г. ЧСИ Б. уведомил жалбоподателя в настоящото производство, че перемпция в периода 20.01.2012 г. – 20.01.2014 г. перемпция не е настъпила, тъй като по делото са постъпвали периодични месечни плащания до 29.01.2015 г. Съобщението е връчено на жалбоподателя чрез пълномощник на 06.08.2024 г. /видно от саморъчно отбелязване върху съобщението/.

Съгласно мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Съгласно указанията в цитираното тълкувателно решение прекратяването на изпълнителното производство става по силата на закона, като не се изисква нарочен акт на съдебния изпълнител, с които да се констатират предпоставките за прекратяването. Разяснено е, че давността за вземане се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, в това число с насочването на изпълнението чрез налагане на запор и постъпването на плащания от трети задължени лица, каквито са постъпленията по процесното изпълнително дело.

Макар перемпцията и давността да са различни правни институти, общото между тях е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността (Определение № 50791 от 4.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1492/2022 г., III г. о., ГК). В случая предприетите след образуване на изпълнителното производство действия по налагане на запори, включително на 02.04.2012 г. са прекъснали срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което перемпция не е настъпила на 20.01.2014 г., както се поддържа в частната жалба.

По своята правна същност запорът върху вземане на длъжника от трето лице (в случая запор на вземанията от трудово правоотношение и по банкови сметки на длъжника) е способ в изпълнителното производство за удовлетворяване на взискателя. Постъпването на суми от наложения запор по изпълнителното дело представляват плащания от трето лице в резултат на извършени изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен способ.

В този смисъл всяко постъпление на суми е реализиране на изпълнителния способ, като поддържането на висящността на изпълнителния процес по този начин от страна на взискателя прекъсва погасителната давност, както и срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (Определение №731/13.12.2018 г. по т.д. № 1325/2018 г. по описа на ВКС, II ТО). Поради това постъпилите в периода 27.04.2012 г. – 02.02.2015 г. десет плащания по изпълнителното дело са пречка за перемирането му.

След последното по време постъпване на суми по изпълнителното дело вследствие на наложен запор няма период, надхвърлящ две години, през който взискателят да не е искал или да не са извършвани изпълнителни действия, поради което и перемпция не е настъпила към датата на сезиране на съдебния изпълнител с искане за прекратяване на производството на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

В мотивите към т.1 на Тълкувателно решение №2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК изрично е изяснено, че релевантно за перемпцията е пълното бездействие на взискателя по изпълнителното дело. Не е налице такова бездействие, когато по възлагане по реда на чл.18, ал.1 ЗЧСИ съдебният изпълнител предприема изпълнителни действия, още по 3

– малко, когато в резултат на същите по изпълнителното дело постъпват суми за удовлетворяване на взискателя. Противното разбиране би довело до задължаване на взискателя да иска периодично прилагането на още изпълнителни способи, въпреки постъпленията и вече приложените такива, с което би се нарушила забраната за прекомерност и изискването за съразмерност в изпълнителното производство (чл.442а, ал.1 ГПК).

По изложените съображения сезиралата съда частна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Искането на взискателя по изпълнението и ответник по частната жалба за присъждане на разноски в настоящото не следва да бъде уважено. Производството цели осъществяване на съдебен контрол по отношение на действията на съдебния изпълнител и законосъобразното начисляване на разноски по изпълнението. Настоящото не е предизвикано от длъжника и разноски за взискателя не се следват.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 14972/19.08.2024 г. на длъжника Л. Х.

С. срещу отказ за прекратяване на изп.д. № 20128500400050 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 на КЧСИ, обективиран в съобщение изх. № 21960/30.07.2024 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.437, ал.4 ГПК).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4