Определение № 366 от 08.03.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366 гр. Варна, 08.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20213100900784 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 23420/16.11.2021 г. от "Кей Енд Ес Енерджи" ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби” АД, с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца общо 152 515,47 лв. на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК.

Предявените искове са допустими и са с предмет право, породено от търговска сделка, поради което съдът е разпоредил да се разгледат по особения ред за търговски спорове – гл.

32 от ГПК.

По делото е осъществена двойна размяна на книжа.

По направено искане от ответника в качеството на подпомагаща страна е привлечена „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК 000649348, гр. София. Третото лице е депозирало писмено становище.

Представените от страните писмени доказателства са относими и допустими.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.04.2022 г. от 10.00 часа.

СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове от "Кей Енд Ес Енерджи" ЕООД, ЕИК 124663019, със седалище и адрес на управление: бул. "България" № 51 Б, ет. 4, 1 п.к. 1404, гр. София, срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

(1) сума в размер 12 588,44 лв. (дванадесет хиляди петстотин осемдесет и осем лева и 44 ст.), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември 2018 г. на основание чл. 79, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД, както и сума в размер 3 832,43 лв. (три хиляди осемстотин тридесет и два лева и 43 ст.) представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 12 588,44 лв. за периода от 16.11.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на настоящия иск до окончателното им плащане;

(2) сума в размер 104 331,46 лв. (сто и четири хиляди триста тридесет и един лева и 46 ст.), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2018 г. на основание чл. 79, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД, както и сума в размер 31 763,14 лв. (тридесет и една хиляди седемстотин шестдесет и три лева и 14 ст,) представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 104 331,46 лв. за периода от 16.11.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на настоящия иск до окончателното им плащане.

Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на вятърна електрическа централа - ВяЕЦ "ВГ16" с обща инсталирана мощност 2000 kW (две хиляди киловата), състояща се от един ветрогенератор тип VESTAS V90, находящ се в поземлен имот с кадастрален номер № *** по плана за земеразделяне в землището на гр. Каварна, община Каварна, област Добрич.

За изкупуване на произведената енергия бил сключен с ответника Договор за изкупуване на електрическа енергия № 83 от 11.05.2009 г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г., и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

Сочи, че през м. септември 2018 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на 447,774 MWh, за която издал съответно: 1) Фактура № 233/30.09.2018 г. на стойност 87 575,64 лв. с ДДС, като продажната цена за количество от 387,592 MWh е 188,29 лв./MWh (а именно, съответно приложимата преференциална цена по т. 8 от Решение Ц010). Ищецът издал фактура по тази цена, тъй като съответните количества електроенергия са произведени, докато централата е работила преди да надхвърли праг от 2000 kWh нетно специфично производство на електроенергия ("НСПЕ") от инсталиран 1 kW мощност. Тази фактура била изцяло платена от ответника. Впоследствие, през същия месец септември 2018 2 г. ВяЕЦ произвела електроенергия в размер на 60,182 MWh, за която ищецът издал 2) Фактура № 234/11.10.2018 г. на стойност 1 009,56 лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от 60,182 MWh била 13,97 лв. (а именно, съответно приложимата цена за излишък на балансиращия пазар), като към този момент – през месец септември 2018 г., ВяЕЦ била работила при прехвърлянето на прага от 2000 kWh, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 300 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Тази фактура също била заплатена от ответника изцяло.

Твърди, че през целия месец септември ВяЕЦ е работила под 2250 часа и без да надхвърля прага от 2000 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Затова след като през месец октомври 2018 ВяЕЦ достигнал 2300 kWh НСПЕ, ищецът издал на ответника дебитно известие № 235/31.10.2018 г. към Фактура № 234 за сумата от 12 588,44 лв. с ДДС, с което коригирал продажната цена за излишък от балансиращ пазар до размера на преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1 (а именно, на цена 188,29 лв./MWh) за количеството електроенергия, произведено през месец септември 2018 г. Това било така, защото ВяЕЦ на ищеца била работила над 2000 НСПЕ, но преди достигането на 2250 ефективни часа работа, също така не била достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Поради това цялото количество произведена електрическа енергия през м. септември подлежало на изкупуване по преференциалната цена дължима по т. 1.7 от Решение СП-1 (188,29 лв./MWh), респ. по т. 8 от Решение Ц-010.

Към настоящия момент Ответникът не бил заплатил сумата по дебитно известие № 235 на ищеца, като цялата сума в размер на 12 588,44 лв. с ДДС оставала дължима и неплатена.

Освен това ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер на 3 832,43 лв. върху сумата от 12 588,44 лв. считано от 16.11.2018 г. – датата на която Ответникът е изпаднал в забава, до датата на подаване на исковата молба съгласно чл. 86 от ЗЗД.

На следващо място излага, че през месец октомври 2018 г. ищецът произвел чрез своята ВяЕЦ и доставил на ответника електроенергия в размер на 499,76 MWh, за която е издал фактура № 108/31.10.2017 г. на стойност 111 816,36 лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от 439,181 MWh било 188,29 лв./MWh (а именно, съответно приложимата преференциалната цена, дължима по т. 8 от Решение Ц-010) преди достигане на 2250 ефективни часа. Продажната цена за количеството 59,942 MWh било 172,95 лв./MWh (а именно, съответно приложимата преференциалната цена, дължима по т. 9 от Решение Ц010) след достигане на 2250 ефективни часа. Ищецът издал фактурата по тази цена, тъй като през месец октомври количеството електроенергия от 439,181 MWh било произведено докато централата е работила при надхвърлен праг от 2 000 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност и преди да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. За количеството електроенергия от 59,942 MWh произведено през същия месец октомври 2018 г. централата вече била надхвърлила с тези количества 2250 ефективни часа, но без да е достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност.

3

Така количеството произведена електрическа енергия през месец октомври 2018 г. в общ размер на 499,76 MWh (439,181 MWh при работа на централата до 2250 ефективни часа и 59,942 MWh при работа на централата над 2250 ефективни часа), подлежало на изкупуване последователно по двете преференциални цени по т. 8 и т. 9 от Решение Ц-010, и с оглед НСПЕ по т. 1.7. и т.1.8. от Решение СП-1, защото през целия месец октомври централата не била достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност.

Към настоящия момент ответникът бил заплатил на ищеца единствено част от сумата по фактура № 236 в размер на 7 484,90 лв., като към настоящия момент оставала дължима и незаплатена сумата в размер на 104 331,46 лв. с ДДС.

Освен заплащането на дължимата сума в размер на 104 331,48 лв. с ДДС по Фактура № 236 ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер на 31 763,14 лв. за забава на плащането на сумата от 104 331,46 лв. с ДДС считано от 16.11.2018 г. – датата на която ответникът е изпаднал в забава, до датата на подаване на исковата молба съгласно чл.

86 от ЗЗД.

Ищецът излага още, че договор № 83 от 11.05.2009 г. се е изпълнявал в процесния период и до влизане в сила на промените в ЗЕ (ДВ бр. 38 от 08.05.2018 г.), вследствие на които считано от 01.10.2019 г. действието на договора е прекратено, като процесните количества електроенергия за м. септември 2018 г. и месец октомври 2018 г. са произведени и доставени при условията на сключения между страните договор.

Ищецът сочи, че към момента на сключване на договора за изкупуване и за 15 години напред се прилага преференциалната цена, определена в Решение № Ц-10/31.03.2010 г. на ДКЕВР. След приемане на Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР следвало да се прилага определената в последното преференциална цена относно цялото произведено от ищеца и изкупено от ответника количество електроенергия. С влизане в сила на ЗЕВИ на 03.05.2011 г. тази цена остава в сила съгласно договора между страните, който запазва действието си.

Поддържа, че при определяне на преференциалните цени по Решение № Ц10/30.03.2011 г., ДКЕВР е въвела специален критерий по отношение на производителите на електроенергия от вятърни електроцентрали, па именно: „наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове за работа на ветровите генератори – до 2 250 часа вкл. и над 2 250 часа годишни часове“.

Въз основа на това за производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи били определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагали в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа. Така в т. 8 на Решение Ц-10 била определена цена от 188,29 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2 250 часа, и в т. 9 на Решение Ц-10 била определена цена от 172.95 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа. В този смисъл, по силата на Решение Ц-10 производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи, включително ищецът, следвало да фактурират произведената от тях електрическа енергия по 4 преференциалната цена, определена в т. 8 от Решение Ц-10 до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове – по преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-10 за единица инсталирана мощност. Изтъква се, че такава била и трайната практиката в отношенията между ищеца и ответника, продължила години, както и в отношенията между други производители на електрическа енергия от вятър и ответника. Излага анализ на нормативната уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Енерго–Про Продажби“ АД оспорва предявените искове като неоснователни.

Не оспорва, че ответникът е производител на ел. енергия чрез обект ВяЕЦ с обща инсталирана мощност 2000 kW, находяща се в гр. Каварна, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД по силата на посочения от ищеца договор. Не оспорва, че между него и ищеца е сключен договор за изкупуване на произведените количества енергия № 83 от 11.05.2009 г., като съгласно чл.18 от договора цената на изкупуваната ел. енергия е регулирана и се определя от КЕВР. Сочи, че между страните за процесния период е приложима преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, която счита, че се дължи за количествата енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство – по цена на излишък на балансиращия пазар съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. Твърди, че цялото количество произведена през процесиите месеци електрическа енергия след достигане на нетно специфичното производство от 2 000 KWh е платена от ответното дружество по съответната цена за излишък на балансиращия пазар, определена от„ЕСО" ЕАД, като за месец септември 2018 г. „Кей енд Ес Енерджи" ЕООД е получило плащане в размер на 87 575,64 лв. с ДДС за произведените 447,774 MWh и 1009,56 лв. с ДДС за произведените 60,182 MWh, а за месец октомври 2018 г. — 7484,90 лв. с ДДС за произведените 499,76 MWh, като сумата е платена с три отделни плащания на 26.10.2018Г. за 87 575,64лв., на 30.10.2018 г. за 1009,56 лв. и на 29.11.2018г. за 7484,90 лв.