Определение № 775 от 11.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 775 гр. Б., 11.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20241200500710 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 от ГПК.

„ВИК“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр. Б., ул.

„А.Ч.“ № 3, представлявано от М.И.П. обжалва определение № 634 от 29.03.2024 г., постановено по гражданско дело № 481 от 2023 г. на Районен съд Б.. С въпросното определение е допълнено прекратителното такова, като на ответната страна са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен. Развиват се съображения, доводи и аргументи в тази насока. Моли се за неговата отмяна и отхвърляне на искането за присъждане на разноски.

Подаден е отговор от адвоката на ответника. В него се изтъква, че жалбата е неоснователна. Излагат се разсъждения за това. Моли се за оставянето й без уважение. Претендират се разноски.

Окръжният съд констатира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.

274 и 275 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в едноседмичния срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, с оглед на което се явява редовна и допустима.

Отговорът също съответства на изискванията на процесуалния закон.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите ГГ.Н. и В.Н., обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието 1 самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

В случая окръжният съд констатира, че обжалваното определение е законосъобразно и изцяло споделя изложените в него аргументи на първата инстанция.

Текстът на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения гласи, че адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете. Според актуалното разбиране на ВКС, от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединяване на искове се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не като сбор. Съобразно чл. 68 от ГПК, цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г., се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор, и за всеки иск се определя минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. Така се разсъждава в Определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов, Определение № 388 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1840/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 528 от 16.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1841/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 146 от 04.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 92 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр. д.

№ 1809/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев, Определение № 64 от 14.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2695/2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Камелия Ефремова, Определение № 404 от 26.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2883/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, Определение № 145 от 05.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4642/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова, 2

Определение № 90 от 07.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева, и др. В настоящия казус трябва да се отчете обстоятелството, че се касае както за депозиране на отговор на искова молба, така и за предявяване на обратен иск. Възнаграждение се дължи и за двата процесуални инструмента, а не само за единия от тях.

При направено възражение за намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери. С решението на втория състав на СЕС, постановено на 25.01.2024 г. по дело C-438/22, се прие, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС, национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Образно казано, с въпросното решение на СЕС, присъждането на разноски по делата се „развърза“ от минималните адвокатски хонорари и българският съд вече спокойно може да определя и присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери. Така е процедирал в казуса и Районен съд Б., като той на практика не е присъдил адвокатско възнаграждение за предявения обратен иск, а само за подадения писмен отговор.

Напълно неоснователни са възраженията на жалбоподателя за недоказаност на заплащането на хонорара. В случая не липсват доказателства за валидно извършено плащане. Налице е договор за правна помощ, в който е указан видът на плащането - в брой. Възнаграждението е заплатено именно в брой.

Споменатият факт е надлежно отразен в договора за правна помощ, който е приложен по делото. В този случай договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение /т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 3 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева/.

Извършените от адвокат Р. М. процесуални действия не само изцяло обосновават справедливостта на сумата, определена от районния съд, но и несъмнено заслужават дори много по-високо заплащане. Изготвеният отговор на исковата молба е пространен, отлично структуриран и прекрасно мотивиран. Направено е пълно изследване на приложимата към правоотношението правна уредба. Изложени са адекватни, качествени и систематизирани аргументи, доводи и съображения за неоснователност на предявените претенции. Обективирани са своевременни процедурни и доказателствени искания. Ангажирани са писмени доказателства. Предявен е и обратен иск. Всичко това навежда на категоричното заключение, че присъденото възнаграждение не е прекомерно и в никакъв случай не е несправедливо.

Обжалваното определение не следва да бъде отменяно. Подадената срещу него частна жалба трябва да бъде оставена без уважение.

Разноски за настоящото производство на страните не се дължат и не следва да се присъждат, тъй като процесът по обжалване на определение по чл. 248 от ГПК няма самостоятелен характер и то не е от категорията съдебни актове по чл. 81 от ГПК /Определение № 58 от 04.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 112/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, Определение № 486 от 14.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4270/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева, Определение № 615 от 09.10.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2377/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 288 от 07.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 717/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски, Определение № 29 от 13.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1797/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова, Определение № 683 от 21.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5089/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов, и др./. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските /Определение № 447 от 04.11.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1977/2020 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Камелия Ефремова/.

Настоящият въззивен съдебен акт няма да подлежи на последващ инстанционен контрол. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на атакуване решението. Предмет на разглеждане в първата инстанция са били искове, чиято цена е под 5000 лева. След като въззивното решение по делото не би подлежало на проверка от ВКС с оглед на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, същото важи и за второинстанционните определения по него /чл. 274, ал. 4 от ГПК/.

Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Б.

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ВИК“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „А.Ч.“ № 3, представлявано от М.И.П. подадена срещу определение № 634 от 29.03.2024 г., постановено по гражданско дело № 481 от 2023 г. на Районен съд Б..

Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5