Решение № 178 от 18.11.2021, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Благоевград, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20211210200991 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН..

Образувано е по жалба, подадена от „О.” Е. с ЕИК против Наказателно постановление № 01-002087 от 21.06.2021г, издадено от С. С. С.- Я. – д. на Дирекция "Инспекция по труда"- Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000лв. за нарушение на чл.63, ал.2 КТ.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че към датата на проверката не съществувал сключен между дружеството и А.Г. трудов договор, поради което не било възможно такъв да бъде предоставен на Г.. В тази връзка се сочи, че дружеството било извършило нарушение на чл. 62, ал.1 КТ, като описаното в НП деяние не осъществявало състава на нарушение по чл.63, ал.2 КТ, за каквото нарушение е наложена имуществената санкция. Поддържат се нарушения при извършване на проверката и в процедурата по съставяне и връчване на АУАН. Посочва се, че НП не съдържало обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават, което съществено нарушавало правото на защита на санкционираното дружество. Навежда се маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 ЗАНН, както и че отстраняване на нарушението веднага след налагането обуславало прилагането на чл. 415в, ал.1 КТ.

По тези съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и алтернативно такова за намаляване размера на наложената санкция.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебното заседание наказаното дружество, редовно призовано, се представлява от адв.Камбуров, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от ю. П., която прави искане за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.05.2021г., М. Ц. и М.С.- служители на Дирекция "Инспекция по труда" – Благоевград, извършили проверка по спазване на разпоредбите на трудовото законодателство в заведение за бързо хранене „К.“, находящо се в гр.Б., ул.„Х. С.“ №, стопанисван от „О” Е.. С цел извършване на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство, на намиращите се в обекта на проверка работници били предоставени за попълване Декларации по образец. В попълнената на 13.05.2021г от св. А.Г. декларация, същата собственоръчно отразила, че от 10.05.2021 г. работи в „О”Е. на длъжност "г. п. на с." с работно време от 12.00ч. до 16.00ч., а уговореното с работодателя трудово възнаграждение е в размер на 35 лв. дневно.

До „О”Е. на основание чл. 45, ал.1 АПК била изпратена призовка, в която са указани документите, които дружеството следва да представи на проверяващите органи. От извършената проверка в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП било установено, че дружеството- жалбоподател не е изпращало уведомление по чл.62, ал.3 КТ за регистриране на трудов договор сключен с А.Г..

На 20.05.2021 г., в ДИТ – Благоевград се явил законният представител на дружеството и предоставил изисканата с призовката документация, като за А.Г. не бил представен сключен писмен трудов договор.

От направените при извършената около 13.05.2021г. проверка по работни места и извършената на 20.05.2021г. проверка по документи служителите на ДИТБлагоевград установили, че „О”Е. в качеството си на работодател допуснал на 13.05.2021г. АЛ. М. ГР. с ЕГН ********** да извършва трудова дейност в заведение за бързо хранене „К.“, находящ се в гр.Б., ул. „Х. С.“ №, стопанисван от „О” Е., без да й е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 КТ.

Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка с изх. № ПР2115448/20.05.2021г., с който на дружеството са дадени и предписания за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения.

Предвид направените по време на проверката констатации св.М. Ц. приела, че „О”Е. е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ, за което съставила АУАН № 01002087/20.05.2021г. Актът бил съставен в присъствието на законния представител на дружеството, който вписал, че има възражения.

В предвидения с чл. 44, ал.1 ЗАНН срок пред наказващия орган са постъпили писмени възражения, към които е приложено справка от НАП, удостоверяваща подадено на 25.05.2021г. уведомление за сключен трудов договор с Г..

Въз основа на АУАН, при идентичност на словесното описание и правната квалификация на нарушението е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.414, ал.3 КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.63, ал.2 КТ.

Наказателното постановление било връчено на управителя на дружеството жалбоподател на 28.06.2021.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели, М. Ц., М.С. и А.Г. от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: АУАН №01-002087/20.05.21 г.; Заповед №3-0058/11.02.14 г.; Протокол за извършена проверка з изх. №ПР2115448/20.05.2021 г.; Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК от 2

13.05.2021 г.; Декларация от А.Г. от 13.05.2021 г.; Регистър на уведомления за трудови договори; Сертификат за контрол №60/17.05.2021 г.; Идентификационна карта на О. Е. от 19.05.2021 г.; Възражение срещу акт №01-002087 с изх. №03/25.05.2021 г.; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с придружително писмо №013902100731294/25.05.2021 г.; Предложение с изх. №01/21.05.2021 г.; Справка от търговски регистър.

В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетелите Ц. и С., като съобрази тяхната непротиворечивост, хронологична издържаност и корелацията им с приетите по делото писмени доказателства. Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава на това, че същите възпроизвеждат непосредствено възприети от тях обстоятелства, относими към предмета на доказване Показанията на Ц. и С. са източник на доказателствена информация за обстоятелствата около извършените на 13.05.2021 г. проверка по работни места и на 20.05.2021г. проверка по документи и направените при тях констатации.

От показанията на тези свидетелите съдът установи, че при извършената на 13.05.2021г. проверка по работни места свидетелката Г. извършвала трудова дейност, като приготвяла сандвичи.

При анализа на показанията на свидетеля Г., съдът отчете служебната й зависимост от търговското дружество. С оглед горното и като съпостави с показанията на Г. с доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че показанията й следва да бъдат кредитирани частично.

Като достоверни следва да се приемат показанията на Г. в частта им, че към 13.05.2021г. между нея и дружеството не е имало сключен трудов договор, както и че към датата на извършената от служители на ДИТ- Благоевград проверка същата приготвяла сандвичи с продукти на дружеството. В тази им част показанията на Г. са последователни и непротиворечиви и се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото.

Показанията на Г. в частта им, че при извършената от служители на ДИТБлагоевград проверка по работни места на 13.05.2021г. същата не извършвал трудова дейност, а била на изпитателен срок, в който се обучавала и след който следвало да бъде извършена преценка дали да бъде сключен трудов договор се приемат от съда като част от защитната позиция на санкционираното дружество, като това обстоятелство противоречи на съдържанието на попълнената от свидетелката декларация.

Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.

От показанията на свидетелите Ц. и С., кредитираните части на показанията на свидетеля Г. и приетите писмени доказателства се установяват всички съществени елементи на инкриминираното нарушение /допускането от дружеството на св.Г. до работа, преди да й бъде предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор /- дата, място и обстоятелства около неговото извършване .

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване съгласно чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 28.06.2021 г., а жалбата е от 01.07.2021г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните 3 съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от актосъставител по смисъла на чл.416, ал.1 КТ, а атакуваното НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416, ал.5 КТ във връзка със Заповед № З0058/11.02.2014 г., т.4 на Изпълнителен директор ИА"Главна инспекция по труда".

НП отговаря на предвидените към съдържанието му изисквания, като е налице съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление. Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са посочени всички елементи от неговия състав, включително датата на неговото извършване, както и съответстващата му правна квалификация. Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Неоснователни са релевираните във въззивната жалба възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата при установяване на нарушението и връчването на АУАН. Поддържаното, че проверката е извършена в отсъствие на представител на дружеството и съставения АУАН не е връчен на представител на дружеството се опровергават съответно от Протокола за извършване на проверка /л.1112 / и съставения АУАН /л.7-9/ установяващи, както присъствието на двамата управители при извършените проверка по работни места и по документи /независимо че такова присъствие не е предвидено от законодателя като условие за извършване на проверка/, така и надлежното връчване на АУАН на управител на дружеството.

Действително в НП, предмет на настоящия съдебен контрол не са посочени доказателствата, които потвърждават нарушението съгласно изискванията на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Според настоящият съдебен състав констатираният пропуск, макар и процесуално нарушение не представлява съществено такова, което да засегне правата на защита на санкционираното лице в степен, че да представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, доколкото последното подлежи на проверка по съдебен ред, в рамките на която страните при условията на равнопоставеност разполагат с гарантираната им от закона възможност за запознаване с всички материали по административнонаказателната преписка. По изложените аргументи подържаното наличие на съществено процесуално нарушение е неоснователно С оглед изложеното съдът счита, че административнонаказателното производство е проведено в съответствие с регламентираните в ЗАНН процесуални изисквания, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или ограничаващи правото на защита на наказаното дружество и предпоставящи отмяна на санкционния акт.